Решение № 1487 от 23.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1487

19.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100502998 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба вх.16319/28.08.2020г. на Й. Й. К. , ЕГН **********, гр. Варна, *** ет.2 ап.23, чрез процесуален представител, против постановление за разноските, обективирано в ПДИ изх.

№21335/20.08.2020г., с което ДСИ при РС Варна е възложил на жалбоподателката да заплати разноски в размер на общо 416 лв., от които 24 лв.- разноски по и.д., 42 лв.- такса по чл.53 от Тарифата за ДТ ГПК и 350 лв.адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на цитираното постановление. На първо място се твърди, че взискателят не е искал присъждане на разноски. Освен това се излага, че няма доказателства, че сумата от 350 лв. за адвокатско възнаграждение е предварително заплатена, както и че въобще е заплатена, тъй като няма пълномощно и доказателства за плащане. Сумата от 42 лв. не е правилно определена, а и такси се държат за изпълнен принудителен способ.

Всички действия, извършени от ДСИ, са изпращане на съобщения и ПДИ на длъжника на погрешен адрес. Проведените телефонни разговори не представляват изпълнително действие. Сочи, че няма данни и сумата от 24 лв. да е авансово внесена от взискателя. Твърди, че освен това не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като не е отказал предаване на детето, поради което не дължи и тази сума. Моли за отмяна на постановлението за разноските и присъждане на разноски. Писмен отговор от ответника по жалбата Я. Г. Г. е постъпил в срока по чл.436 ГПК. С него жалбата се оспорва, като се изразява становище за нейната неоснователност.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК.

1

Съдът като съобрази изразеното от страните становище, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изп.д. №7107/20 по описа на СИС при ВРС, е образувано по подадена на 15.07.2020г. молба пот Я. Г. Г. с твърдение, че съобразно съдебно решение му е определен режим на лични отношения с детето Х.Я.Г. Майката на детето и длъжник по изпълнението е Й. Й. К. , която е длъжна да го предава на бащата. Моли спешно да бъде оказано съдействие за предаване на детето за изпълнение на режима през лятната ваканция, оповестен в решението за периода от 10.00ч. 10.07. до 18.00ч. на 25.07.2020г., тъй като майката отказва да предаде детето. Претендират се разноски по образуването и воденето на делото, ведно с 350 лв.- разноски за адвокатски хонорар. С молбата е представен изпълнителен лист пълномощно, с което длъжникът е упълномощил адв. Панайотова. Приложено е и преводно нареждане за заплатена за образуване на изп. Д. сума от 24 лв. С разпореждане от 16.07.2020г. ДСИ образувал изпълнителното дело, разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, както за заплащане на признатите разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение 350 лв. и 24 лв. – за взискателя. Задължил взискателя да заплати 60 лв. за предаването на детето. Насрочил дата за предаването за 24.07.2020г. от 10ч. ПДИ до длъжника не е било връчено, тъй като за датата на изпълнението същият е бил уведомен по телефона, а на предаването не се е явил. Още едно предаване е било насрочено за 13.08.2020г., като длъжникът отново не е бил уведомен посредством съобщение, а по телефона и не се е явил.

Респективно, разпореждането в частта за разноските не му е било връчено до 25.08.2020г., когато в изпратената ПДИ му е посочено, че дължи освен сумите по разпореждането от 16.07.2020г., така и още 42 лв.- такса по чл.53 ТДТССГПК. До посочената дата всички покани и съобщения до длъжника не са му били връчени, тъй като са изпращани на погрешен адрес.

Едва на 19.08.2020г. е предприета от ДСИ справка от НБД и адресът на длъжника е установен.

Предвид изложеното, съставът намира, че подадената на 28.08.2020г. жалба срещу обективираното в ПДИ постановление, получено от Й.К. на 25.08.2020г., е допустима, доколкото е подадена от легитимирано лице в законоустановения седмичен срок.

Жалбата е частично основателна поради следното:

Още в молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане за присъждане на разноски и адвокатски хонорар от 350 лв. Представени са доказателства за направени разноски- заплатена такта от 24 лв. за образуване на изпълнителното дело, заплатена от взискателя Я. Г.

2

Възражението, че сумата не се дължи, тъй като длъжникът не е дал повод за образуване на делото, е неоснователно. Безспорно, съобразно определения режим на лични отношения, бащата е следвало да вземе детето за осъществяване на режима на лични отношения от 10.07. до 25.07.2020г.

Молбата е подадена на 15.07.2020г., за което майката е била уведомена още на следващия ден- 16.07.2020г. от ДСИ по телефона. Същата не е предложила изпълнение на ДСИ, а и е отказала изрично да го предаде на 24.07.2020г., с мотив, че „детето е на детска градина“. Следователно и безспорно се установява, че детето е било при майка си на 15.07.2020г.- когато е следвало да осъществява режима с баща си и същата не го е предала към момента на уведомяването й за образуваното изпълнително дело. Същата е дала повод за образуване на изпълнителното производство, поради което и дължи заплащане на сумата от 24 лв.- такса за образуване на изпълнителното делозаплатена от Я. Г.

Досежно сумата от 42 лв.- посочена като дължима по чл.53 от ТДТССГПК, съдът намира следното:

Цитираната норма на чл.53 ТДТССГПК предвижда таксите, които се събират за изпълнение на парични задължения съобразно цената на вземането. Предаването на дете не е парично задължение, а задължение за извършване на определено действие. За същото се дължи такса по чл.43 от Тарифата, която предвижда, че за изпълнение на определено действие по глава четиридесет и осма от ГПК се събира такса 50 лв. Изрично е посочено, че таксата по ал. 1 се събира и за осъществяване режим на лични отношения и предаване на дете и се събира за всяко поискано и извършено действие. В конкретния случай макар и да са поискани, действия не са извършени, поради което и такса не следва да бъде начислена дори и на правилното правно основание - чл.43 ТДТССГПК. По чл.53 ТДТССГПК такса не се дължи, доколкото нормата е неприложима. Постановлението за разноските в тази част е незаконосъобразно.

С подаване на молбата до ДСИ взискателят е претендирал и разноски в размер на 350 лв. за заплатен адвокатски хонорар. ДСИ признал и приел разноските още на 16.07.2020г. със своето разпореждане независимо от обстоятелството, че е било представено само пълномощно. Липсва договор за правна защита и съдействие, както и разписка или фактура, установяваща размера на адвокатското възнаграждение, както и реалното му заплащане. До 25.08.2020г. – повторното обективиране в ПДИ на Постановление за разноските, такива доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар от взискателя в полза на процесуалния му представител, не е представен.

Доколкото към момента на постановяване на атакуваното постановление за разноските не се установява да е налице реално заплащане на разноски от страна на взискателя за адвокатско възнаграждение, то и незаконосъобразно такива са признати от ДСИ за дължими. Този извод не се променя от обстоятелството, че след депозиране на настоящата жалба от длъжника срещу Постановлението за разноските и в срока за отговор взискателят с молба от 3

14.09.2020г. е приложил договор за правна защита и съдействие с дата 14.07.2020г., обективиращ в себе и изявление за заплатен хонорар от 350 лв.

С разпореждане от 15.09.2020г. ДСИ е приел хонорара като разноски по изпълнението. Това е така, тъй като извършените след постановяване на постановлението за разноските процесуални действия от страните по изпълнението, както и от ДСИ, не могат да бъдат съобразявани. Към 20.08.2020г.- датата на постановлението, обективирано в ПДИ, доказателства за направени разноски в размер на 350 лв. заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, не са били представени. Приемането на такива разноски от ДСИ едва на 15.09.2020г. е основание за съобразяването им занапред.

Постановлението от 20.08.2020г., с което такива са приети, е незаконосъобразно в тази част.

Предвид изложеното, жалбата на Костадинова се явява частично основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено постановлението за разноските досежно сумите от 42 лв.- такса по чл.53 ТДТССГПК и сумата от 350 лв.- адвокатско възнаграждение.

Жалбата следва да бъде оставена без уважение в частта срещу постановлението, с което са признати разноски в размер на 24 лв.- държавна такса за образуване на изпълнителното дело.

Предвид направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени в полза на въззивницата Костадинова направените от нея разноски съобразно уважената част от жалбата. Същите възлизат на 188 лв.заплатено адвокатско възнаграждение. Сумите от 25 лв. д.т. за обжалване и 12,00 лв. за изготвяне на копие от делото не следва да бъдат присъдени в полза на Костадинова, доколкото тези разноски са били дължими за администрирането на жалбата, част от която се оставя без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноските, обективирано в ПДИ изх.

№21335/20.08.2020г., в частта, с която ДСИ при РС Варна е възложил на Й. Й.

К. , ЕГН **********, гр. Варна, *** ет.2 ап.23, разноски по изп. д. №7107/2020г. по описа на СИС при ВРС в размер на - 42 лв.- такса по чл.53 от Тарифата за ТДТССГПК и 350 лв.- адвокатско възнаграждение, дължимо в полза на взискателя Я. Г. Г. .

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.16319/28.08.2020г. на Й. Й. К. , ЕГН **********, гр. Варна, *** ет.2 ап.23, срещу

Постановление за разноските, обективирано в ПДИ изх.№21335/20.08.2020г., в частта, с която ДСИ е възложил на Й. Й. К. , ЕГН **********, заплащането на разноски по изп. д. №7107/2020г. по описа на СИС при ВРС в размер на 24,00 лв.- държавна такса за образуване на изпълнително дело.

ОСЪЖДА Я. Г. Г. , ЕГН **********, да заплати на Й. Й. К. , ЕГН **********, гр. Варна, *** ет.2 ап.23, сума в размер на 188 /сто осемдесет и осем лева/, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за заплатен адвокатски хонорар и на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5