Решение № 735 от 11.12.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Видин, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от В. К. Крумов Гражданско дело №

20231320100750 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от С. Р. Г. от гр. Видин, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от от ЗЗД, във вр. със ЗЗП и ЗПК и чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 и 23 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузи от сключен между страните договор за потребителски кредит № 932360 от 07.10.2020г., както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 320,74лева, представляваща недължимо платени суми по същия договор.

Твърди се, че ищцата е погасила изцяло кредита, че процесния договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че не е посочен начина на изчисляване на ГПР, чиито посочен размер е грешен и подвежда потребителя. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.

Посочените в договора по-ниски стойности на ГПР представляват невярна информация и се окачествяват като нелоялна и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68Д, ал. 1 от ЗЗП. Сумата за поръчителство следва да е включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита. Твърди се, че действителния ГПР е 126 %.

Излагат се доводи за нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. с чл.

22 ЗПК, липсва посочване на условия за издължаване, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Иска се присъждане на разноските. Твърди нищожност на целия договор и на клаузата на чл.

5 като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК.

Иска се от съда да обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 932360, сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника.

1

След допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 22.03.2024 г. се иска от съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 320,74лева, представляваща платена при липса на основание по клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 932360, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

От ответника е постъпил писмен отговор. Не оспорва въведеното облигационно отношение между страните. Сочи се, че договорът е сключен съобразно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Цялата преддоговорна информация е предоставена на ищеца, неоснователни счита твърденията за некоректно посочен лихвен процент и ГПР. Към договора е приложен погасителен план, с ясно посочване на главница, лихви, размер и падеж на вноските. Излага, че възнаграждението, което ищецът се е задължил да плати на трето лице, то не се дължи на ответника и не е включено в погасителния план. Излага, че ищецът е имал право на избор за начина на обезпечаване на задължението и сключването на договор за кредит.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертиза.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, Съдът приема за установено от фактическа страна :

Между страните е сключен договор за потребителски кредит № 932360 от 07.10.2020г., като видно от приложената преддоговорна информация, на ищцата е отпуснат кредит в размер на 2500.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 12 броя вноски в срок до 02.10.2021г., считано от 06.11.2020г. – първа падежна дата. Падежната дата на заема е 02.10.2021 г. Общият размер на заема е 3075.00лева, представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия заем в размер на 2500.00лева; лихва, определена съгласно разпоредбите на Общите условия в размер на 575.00лева, лихвен процент 23,00. В чл. 4 от договора е посочен ГПР в размер на 49.11 %, а в чл. 5 е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на дружеството.

От представената от ответника справка за получени плащания се установява, че ищцата е заплатила следните суми по договора: главница в размер на 2500.00 лева, лихва в размер на 98.99лева, плащания съгласно Тарифата и Общи условия в размер на 20.00лева, такса за предсрочно погасяване в размер на 12.50лева, и сума за допълнително избрана незадължителна услуга към Фератум Банк – 300.74лева.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че на ищцата е предоставен паричен заем по договор от 07.10.2020г. в размер на 2500.00 лева. Направена е от ищцата 1 бр. погасителна вноска в размер на 2 932,23лева, с които са погасени: 32.5лева – такси, неустойка – 300.74лева, договорна лихва – 98.99лева, просрочена главница-80,67лева, 2419.33лева-редовна главница. Вещото лице е изчислило, че размер на ГПР с начислена неустойка в размер на 1925.00лева е 7852,94%, като по отчетни данни с неустойка в размер на 300.74лева плюс 32.50лева такси размера на ГПР е 786,88лева при ГПР по договор – 49,11 %.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че при кандидатстване за кредит от „Фератум България“ ЕООД заявка може да се подаде с поръчител физическо лице, като личният гарант трябва да отговаря на следните изисквания: да е платежоспособно физическо лице, навършило 18 години; да работи на постоянен трудов договор от минимум 3 месеца; да декларира официален, регулярен доход от минимум 1500 лева; да е с добра кредитна история в регистрите на ЦКР към БНБ; да има лична банкова сметка. Вещото лице е посочило, че при кандидатстване за процесния договор за кредит ответникът е предоставил 2 на ищеца чрез и-мейл съгласно Приложение № 1 на 07.10.2020 г. в 11.52 часа следните документи: Преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/, Договор за потребителски кредит /с текст идентичен на този по предоставения с отговора на исковата молба препис/ и Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството кредити. Вещото лице е посочило, че ищецът е дал своето съгласие и видно от Приложения № 2 договорът е одобрен на 07.10.2020 г. в 10.52часа, а сумата е платена на ищеца в 11.21часа. Вещото лице е посочило, че размерът на шрифта, използван в процесния договор за кредит е с големина 12pt пункт - points /pt/ на букви и цифри.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че между страните е възникнало процесното облигационно отношение. В този смисъл твърденията на ищцата относно недействителността на договора, липса на съгласие в ищцата, неспазване на предвидена от закона форма, вид, формат и размер на шрифт не по-малък от 12, са неоснователни.

При тези данни не става ясно, а и не се установи от ангажираните по делото доказателства как е определен размерът на уговорената в чл. 5 от договора гаранция по кредита, нито как е изчислен ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита (ГПР) изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В конкретният случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, което обаче е пряко свързано с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. По делото се установява, че в съдържанието на процесния договор за кредит не е отразен действителния прилаган ГПР, тъй като не е включено възнаграждението на поръчителя, което е пряко свързано с кредита. Платената сума за гаранция по чл. 5 от договора към Фератум Банк от 300.74лева по същество представлява възнаграждение за поръчителство, като същата не е включена в ГПР, посочен в договора като 49,11 % , който в случай, че сумата е включена би надхвърлил, процесния ГПР.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че е нарушена нормата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита, изчислен като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК.

Нарушени са норми на закона, уреждащи съдържанието на ГПР и начина на изчисляване на неговия размер, като посоченият размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния.

В тази връзка процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 обуславя недействителността му, с оглед чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на 3 кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

В случая обстоятелство, че ищцата е избрала поръчителя е без значение. Видно от съдържанието на договора и на преддоговорната информация на ищцата е предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят – избрано от нея лице или Фератум Банк, което дружество след 30.09.2022 г. е с променено наименование: Multitude bank PLC, но при всички случаи условие за сключване на договора е било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което се одобрява чрез одобряване на заема.

При положение, че ищцата е избрала възмездното поръчителство от Фератум банк, то ответникът е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР, което обаче при данните по делото не е сторено, въпреки че ответникът е наясно за този разход, тъй като от преддоговорната информация за сключването на договора е видно, че се е изисквало обезпечение под формата на поръчителство, което е посочено и в договора и одобрено с одобряване на кредита, като включително е посочено и че се дължи възнаграждение за същото. Изискването за обезпечение на задължение с поемане на поръчителство от физическо лице /или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността.