Присъда № 274 от 08.11.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 274, постановена на 08.11.2023 г. по НОХД № 386 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г.

Производството по НОХД № 386 по описа за на Районен съд – Варна за 2023 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 1334 по описа за 2021 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. С. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на обв. А. за това, че през периода от м. 03.2020 г. до м. 01.2023 г. включително, в гр.

Варна, след като бил осъден с решение по гр. дело №10482/2019 г. на Pайонен съд – Варна, влязло в сила на 08.02.2020 г., да издържа свой низходящ – сина си А. С. А., роден на 27.03.2019 г., чрез неговата майка и законен представител Й. П. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 35 месечни вноски по 200 лв., общо в размер на 7000 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 386 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. А., намирайки, че категорично е установено авторството на престъпното деяние, неговата обективна и субективна съставомерност. Представителят на държавното обвинение предлага съдът да постанови осъдителна спрямо подс. А. присъда, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ в средния, предвиден в закона размер, чието изпълнение да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 386 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, служебният защитник на подс. А. – адв. В. Я. от АК – Варна се солидаризира с представителя на Варненската районна прокуратура, че авторството на престъплението, неговата субективна и обективна съставомерност са категорично установени, като адв. Я. поставя акцент в своята пледоария върху параматерите на наказанието, което следва да бъде наложено на неговия подзащитен. Служебният защитник на подс. А. предлага да бъде приложен института, предвиден в глава 28 от НПК, предвид факта, че 1 от престъпното деяние с правна квалификация чл. 183, ал. 1 от НК не са причинени съставомерни вреди, поради което и липсват пречки подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а и сл. от НК.

Въпреки редовното си призоваване, подс. А. не се яви в проведеното на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 386 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, респ. не изложи своето становище в хода на съдебните прения.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

През 2019 г. подс. С. А. А. и св. Й. П. Д. живеели на семейни начала в апартамента на родителите на подс. А., находящ се в ***.

На 27.03.2019 г. се родил сина им – А. С. А..

Съвсем скоро след раждането на детето, св. Д. напуснала жилището, в което живеела заедно с подс. А., поради неразбирателство с баща му, като се преместила заедно с детето в жилището на майка си, находящо се в ***.

С решение, постановено по гр. дело № 10482 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 08.02.2020 г., подс. А. бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на сина си А. С. А., чрез неговата майка и законен представител св. Д., в размер на 200 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

Издръжката следвало да се изплаща на адреса на св. Д. - ***.

От датата на влизане в сила на съдебното решение, подс. А. съвсем съзнателно и без никаква основателна причина, при липса на каквито и да е било обективни пречки, не заплащал дължимите суми за издръжката на детето си и не се е интересувал по никакъв начин от него.

За периода от месец март 2020 г. до месец януари 2023 г. вкл., подс. А. не изпълнил задължението си да изплаща месечна издръжка на сина си, като не заплатил 35 на брой месечни вноски по 200 лева или парична сума в общ размер на 7000 лева.

По отношение на доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от следните доказателства, които съдът изцяло и безусловно кредитира: показанията на св. Й. П. Д.; приложеното към досъдебното производство 2 решение, постановено по гр. дело № 10482 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 08.02.2020 г.; актуалната справка за съдимост на подс. А., изготвена от бюро „Съдимост“ към Варненския районен съд.

Според съда не е необходимо да бъдат подробно анализирани събраните в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, предвид позицията на защитата и на самия подс. А., които в нито един момент от образуване на наказателното производство не оспорват достоверността на обстоятелството, че подс. А. не е заплащал в периода от месец март 2020 г. до месец януари 2023 г. вкл. месечната издръжка на сина си А., възлизаща на 200 лева на месец, т.е. паричната сума, дължаща се за издръжка на детето възлиза в общ размер на 7000 лева.

В този смисъл са и показанията на св. Д., които съдът напълно кредитира, като в случая тези показания имат важно значение, защото те установяват не само факта, че издръжка не е била заплащана по време на инкриминирания период, но и, че подс. А. не е полагал каквито и да е било грижи за своя малолетен син и въобще не се е интересувал от него, което освен, че говори за крайна безотговорност, повишава безусловно обществената опасност на престъплението, за което е възведено обвинение спрямо подсъдимия.

Видно от изготвената от бюро „Съдимост“ към Варненския районен съд справка за съдимост на подс. А., същият е неосъждан към времевия период, за който му е повдигнато обвинение.

В хода на досъдебното производство са били събрани множество писмени доказателства, които установяват, че подс. А. е здрав, напълно работоспособен човек, поради което и следва да се приеме, че няма обективна пречка, същият да не заплаща издръжка на своя син.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Субектът на престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК – С. А. А. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл.

183, ал. 1 от НК може да бъде извършено само и единствено от специален субект на престъплението – лице, което е било осъдено с влязъл в сила 3 съдебен акт да заплаща издръжка на свой близък.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно решение задължение за изплащане на месечна издръжка на неговия син – А. С. А..

Съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК). Това означава, че за времето на инкриминирания период подс. А. не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма и да не реализира никакви доходи. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът намира, че в инкриминирания период действително няма данни подсъдимият да е реализирал някакви доходи, но съдът намира, че до голяма степен, същият сам се е поставил в затруднено положение относно възможността да осигурява ежемесечна издръжка на сина си, тъй като подс. А. е в напълно трудоспособна възраст, като същевременно липсват данни същият да страда от общо заболяване или професионална болест, които да му пречат да полага труд.

Предвид изложеното съдът счита, че е безспорно доказана субективната страна на деянието, доколкото подсъдимият ясно е съзнавал наличното задължение за издръжка и поради нежелание или съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона поведение.

С престъпното деяние се накърняват обществените отношения, които са свързани с нормалното развитие на подрастващите лица, доколкото същите са лишени от материални средства, необходими за тяхната издръжка.

Гореизложеното мотивира съда да постанови осъдителна присъда.

По отношение вида и размера на наказанието.

В процеса по индивидуализация на наказанието, съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства следните факти: на първо място съдът съобрази изключително продължителния период, през който подсъдимият не е изпълнявал своето задължение да изплаща издръжка на своя син – 35 4 последователни месеца, като освен това следва да се отбележи, че размера на месечната издръжка на детето не е особено висок – същият е в размер на 200 лева на месец.

Освен това се установи, че подс. А. не се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда”, като по този начин сам е намалил възможността да си намери работа, респ. да получава доходи от трудова дейност, което според съда представлява отегчаващо вината обстоятелство.

Следва да се отбележи, че през инкриминирания период не само, че не е заплащал месечната издръжка на сина си, но и въобще не е полагал никакви грижи за своя малолетен син и въобще не се е интересувал от него, което следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство.

В случая единственото смекчаващо вината обстоятелство е липсата на предходна съдимост на подс. А..

След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, тъй като лицето не е било осъждано, а и за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца според съда не е необходимо наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен. Още повече, че по този начин ще бъде осигурена възможност на подсъдимият да потърси работа и евентуално да започне да изпълнява своите задължения (не само финансови) към своето дете.

За допълнение на мотивите следва да се отбележи, че липсва възможност за приложението на чл. 78а и сл. от НК, предвид наличието на невъзстановена щета от извършеното престъпно деяние, като на практика с прилагането на института, предвиден в глава 28 от НПК се обезмисля разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, поради което и очевидно законодателят не позволява приложението на чл. 78а и сл. от НК за извършени престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК с невъзстановени щети.

5

Мотивиран присъдата си. от гореизложените съображения, съдът

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6 постанови

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 274 гр. Варна, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова и прокурора В. Д. Н. като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Наказателно дело от общ характер № 20233110200386 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. А. А. – роден на 18.08.1994 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, ж.к. "Вл. Варненчик" бл. № 304, вх. 7, ет. 4, ап. № 102, българин, български гражданин, неженен, средно образование, работи, неосъждан, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: през периода от м. 03.2020 г. до м. 01.2023 г. включително, в гр. Варна, след като бил осъден с решение по гр. дело №10482/2019 г. на Pайонен съд – Варна, влязло в сила на 08.02.2020 г., да издържа свой низходящ – сина си А.С.А., роден на 27.03.2019 г., чрез неговата майка и законен представител Й.

П. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 35 месечни вноски по 200 лв., общо в размер на 7000 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение, на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ.