Решение № 491 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502429 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищцата в първоинстанционното производство Б. Н. С. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 17.07.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 31.07.2023 г. ) обжалва Решение № 3423/28.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 15321/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-19 състав, изцяло в отхвърлителната му част, с която съдът е отхвърлил предявения от ищцата иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу “Банка ДСК“ ЕАД за признаване за установено, че ищцата не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 20 772, 47 евро - главница, сумата от 3 564, 14 евро - договорна лихва в периода 24.04.2013 г. - 10.02.2016 г., наказателна лихва в размер на 163, 98 евро в периода 13.01.2016 г. - 10.02.2016 г., предмет на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 7568/2016 г. на СРС, 34 състав като погасена по давност.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Л.

Б. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.30 от делото на СРС. Въззивницата-ищца е освободена от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на първоинстанционния съд от 1

31.01.2022 г. Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивницата поддържа, че вземанията на ответника са погасени по давност по подробни съображения изложени във въззивната жалба. Цитира съдебна практика. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Претендират се разноските по делото и за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ответникът „Банка ДСК“ АД чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана по подробни аргументи изложени в отговора.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба на ответника, да потвърди решението в обжалваната му част и да присъди на въззиваемия направените от него разноски в размер на 300 лв.

С оглед на така постъпилата въззивна жалба Решение № 3423/28.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 15321/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-19 състав се обжалва в неговата цялост. Решението, в частта с характер на определение, с което е прекратено производството по делото в частта на претенцията от 957,93 евро-възнаградителна лихва за периода от 24.04.2013 г.-10.02.2016 г., е влязло в сила на 25.07.2023 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивницата-ищца, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник, чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ЗЗД.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

2

Първоначално Софийски районен съд, а след изпращането на делото по компетентност на родово подсъдния съд, Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от Б. Н. С. срещу „Банка ДСК“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Производството по изпълнително дело № 20168130401203 по описа на ЧСИ А. В., с район на действие Окръжен съд Перник с рег. № *** на КЧСИ е образувано на 22.07.2016 г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 15.02.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от същата дата, постановена по ч.гр.д.№ 7568/2016 г. по описа на СРС, 34 състав, както следва: сумата от 20 772,47 евро, ведно със законната лихва от 11.02.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 4 522,07 евро за периода от 24.04.2013 г. до 10.02.2016 г., наказателна лихва в размер на 163,98 евро за периода от 13.01.2016 г. до 10.02.2016 г., такса в размер на 525,34 евро и разноски по делото.

В молбата взискателят е посочил изпълнителен способ и е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.

Н а 14.09.2016 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху ½ идеална част от УПИ, заедно с целия първи етаж от построената в имота масивна жилищна сграда, собственост на длъжника Б. С..

Н а 19.09.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. Н. С., получавано от нейния работодател 153 Спортно училище „Неофит Рилски“.

По молба на взискателя и с разпореждане на съдебния изпълнител, производството по делото е спряно на 14.11.2016 г.

Н а 23.07.2018 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело с искане за неговото възобновяване и с искане да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в Мин Индъстри, както и да се възобновят изпълнителните действия по отношение на ипотекирания в полза на банката недвижим имот на длъжника. Съдебният изпълнител е възобновил производството и е насрочил опис за 26.09.2018 г., който поради нередовното уведомяване на длъжника е отложен за 31.01.2019 г. Исканият запор върху 3 трудово възнаграждение не е осъществен, тъй като след извършена справка е установено, че длъжникът е с прекратен трудов договор от 01.11.2017 г.

Н а 09.08.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. Н. С., получавано от нейния работодател „Вадим“ ООД.

Видно от отговора на работодателя от 22.08.2018 г., същият е уведомил съдебния изпълнител, че не може да изпълни запора, тъй като длъжникът е назначен на непълен работен ден и получава чисто възнаграждение от 130 лв.

На 06.01.2020 г. взискателят е депозирал молба по изпълнително дело с искане същото да бъде прехвърлено на ЧСИ Е. Д., както и след прехвърлянето му да бъде извършен опис, оценка и публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника.

Видно от приложените сметки и фактури по изпълнителното дело, през цялото време и в указаните му от съдебния изпълнител срокове, взискателят своевременно е внасял дължимите такси и разноски.

С разпореждане от 30.01.2020 г. първоначално образуваното изпълнително дело е преобразувано под № 20207510400026 по описа на ЧСИ Е. Д. с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Перник.

С молба на взискателя по преобразуваното изпълнително дело от 13.04.2021 г. отново са поискани опис, оценка и публична продан на ипотекирания недвижим имот, както и запор върху банкови сметки на длъжника.

Молба със същото съдържание е депозирана и на 14.04.2021 г.

На 16.06.2021 г. е наложен запор върху вземането на длъжника в Банка ДСК АД.

На 31.08.2021 г. взискателят е депозирал молба с искане за налагане на запор върху банкови сметки в Банка ДСК АД и върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Н а 13.12.2021 г. и на 15.12.2021 г. взискателят е депозирал молби с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Екома.

Н а 18.04.2022 г. взискателят е депозирал молба с искане да бъде 4 наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Те-Дже Зираат Банкасъклон София и да се извърши опис, оценка и публична продан на ипотекирания имот.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че вземането на ответника не е погасено по давност и е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищцата в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.

Искът е процесуално допустим, тъй като ищцата се позовава на новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти.

От доказателствата по делото се установява, че на 26.09.2016 г. на длъжника - ищцата по настоящото дело Б. Н. С., е връчена редовно покана за доброволно изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК, ищцата е възразила само срещу част от вземането на банката, а именно за главница в размер на 3000 евро и 1000 евро лихва за забава за периода от 24.04.2013 г. до 10.02.2016 г.

Изрично е признала дължимостта на сумите от 17 772,47 евро, ведно със законната лихва от 11.02.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва 5 в размер на 3 522,07 евро за периода от 24.04.2013 г. до 10.02.2016 г., наказателна лихва в размер на 163,98 евро за периода от 13.01.2016 г. до 10.02.2016 г. и такса в размер на 525,34 евро. Следователно и за изрично признатите суми, заповедта за изпълнение е влязла в сила след изтичане на двуседмичния срок, съобразно разпоредбата на нормата на чл.414 от ГПК, в редакцията й към 2016 г., т.е. на 11.10.2016 г. За оспорените суми се е развило производство по реда на чл.422 от ГПК, приключило с Решение № 254604/30.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 67203/2016 г. по описа на СРС, 34 състав, за което по делото няма доказателства на коя дата влязло в сила.

Следователно и от датата-11.10.2016 г., когато заповедта е влязла в сила по отношение на признатите от длъжника суми, за тях е започнала да тече новата 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. За срока на давността- Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК.

Съответно всички възражения на длъжника срещу дължимостта на вземането, които са били могли да бъдат заявени, включително и че вземането на банката към 11.10.2016 г. е било погасено по давност, са преклудирани с изтичане на двуседмичния срок по чл.414, ал.2 ГПК, съобразно действащата към този момент редакция на нормата. Изцяло в този смисъл Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III г. о., ГК, с което съставът на ВКС е приел, че когато исковете по чл. 439 ГПК се основават на факти и обстоятелства относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК, те са недопустими.

Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим.

По същество на предявените искове.

Доколкото първото изпълнително дело е образувано на 22.07.2016 г., т.е. след датата 26.06.2015 г. , на която е постановено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК , перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече 6 от прекратяването на изпълнителното дело.