Решение № 193 от 26.09.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Враца, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500251 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3092/31.03.2023 г. на "Фератум България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., против Решение № 50/02.03.2023 г. по гр.д.№ 1291/22 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което дружеството е о с ъ д е н о на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати на А. С. А., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Козлодуй, обл. Враца, *** *** , сумата 2 464,00 лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма - партньор по Договор № ***, за предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 29.09.2022г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 298.56 лв., представляващи заплатена държавна такса и депозит за ССчЕ, а на основание на основание чл.38, ал.2 от ЗА е осъдено да заплати на адв. М. В. М., със служебен адрес ***, сума в размер на 546.00 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца А. С. А..

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и трайно установената съдебна практика, което е довело до неговата необоснованост и неправилност. Посочва се, че районният съд правилно е констатирал, че е налице валидно сключен между страните Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 05.09.2020 г., но неправилно е възприел, че с 1 представената и приета Разписка № 0700011546776428 от 05.09.2020 г. от "Изи Пей" ищецът А. С. А. е заплатил на ответното дружество "Фератум България" ЕООД сумата от 2 000,00 лв. с посочено основание на превода – номера на договора за кредит. Сочи се, че това е доказателство за отпуснатия кредит от 2 000,00 лв., платен от кредитора към ищеца, а не обратното.

Според изложеното в жалбата, по делото е представена справка за извършени плащания от А. А. към "Фератум България" ЕООД за периода 01.01.2018 г. – 01.01.2023 г., но липсват данни за издателя й, за наредителя и за кои договори се отнася. Въззивникът счита, че от същата не се установява да са извършени плащания от ищеца в полза на ответника по Договор № ***/05.09.2020 г.

Изтъква, че изслушаната пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза не е била изготвена в срок, както и че от нея се установява, че кредиторът е предоставил сума в размер на 2 000,00 лв., а кредитополучателят е поел задължение да я върне на 24 бр. месечни вноски, с първа падежна вноска на 05.10.2020 г. и последна падежна вноска на 31.08.2021 г.; че договорът е сключен при лихвен процент в размер на 23% и ГПР 49,11%, като дължимата лихва за целия период е 460,00 лв.; че поръчителството е с друг партньор и не би следвало да се включва в изчислението на ГПР, тъй като става дума за две отделни юридически лица и вноските постъпват поотделно в счетоводствата на двете дружества, както и че сумата за банкова гаранция не е осчетоводена във "Фератум България" ЕООД, а още в деня на заплащането й е преведена директно по сметка на поръчителя.

Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че е налице нарушение на нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като посочва, че при сключването на договора са спазени изискванията за посочване на ГПР и на общата дължима от потребителя сума. Счита, че останалите възражения срещу начина на изчисляване на ГПР са неоснователни, защото тежестта за доказване на евентуална грешка в изчислението тежи върху страната, която го твърди, а доказателства в тази насока не са представени. Изтъква, че преди сключването на договора на потребителя е била предоставена преддоговорна информация и той е имал право да избере дали да сключи договор за гаранция с предложен от кредитора гарант /поръчител/, за да обезпечи задълженията си по кредита. Навежда доводи, че сключването на договор за гаранция не е било задължително условие за сключването на договора за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите условия. Развива и съображения, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция, очакваните разходи са в определен размер и не се включват в ГПР по кредита, тъй като касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита.

В жалбата се излагат и теоретични съждения относно правната същност на договора за потребителски кредит и неговото съдържание, както и конкретно относно това какво следва да включва ГПР. Посочва се, че кредитополучателят е следвало да плати сумата за банкова гаранция директно на гаранта по посочена от него сметка, както и че от заключението на вещото лице е видно, че такава сума не е осчетоводена във "Фератум България" ЕООД, а е постъпила при Фератум Банк. Развиват се съображения, че договорът за поръчителство е отделно и самостоятелно облигационно правоотношение, по което въззивникът не е страна, поради което не е налице 2 хипотезата на неоснователно обогатяване. Изтъква се, че кредиторът не се е обогатил, тъй като не е получил нещо без основание, поради което и не дължи връщане на каквито и да е суми. Навеждат се доводи, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение е избрал вида на предпочетеното от него обезпечение във формата на договор за поръчителство, както и че действителността на този договор не се оспорва от страна на ищеца, а задължението за плащане на възнаграждение за поръчителство произтича именно от него и дори да се приеме, че клаузата за обезпечение по договора за кредит е недействителна, то по този начин не би отпаднало съществуването на договора за поръчителство и поетите задължения по него.

Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че двете дружества – кредитор и гарант са дъщерни, поради фактът, че "Фератум България" ЕООД е българско юридическо лице с едноличен собственик на капитала Фератум Ойл Финландия, а Фератум Банк е регистрирано в Малта с едноличен собственик на капитала Мултитют Банк, Малта.

В заключение се посочва, че в първоинстанционното производство не са събрани безспорни доказателства, че са налице обстоятелствата по чл.55, ал.1 ЗЗД, че между ищеца и ответника не е налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав, въз основа на който едната от страните да е получила нещо без основание за сметка на другата страна или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност – в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение, се иска за бъде намален размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4149/17.05.2023 г. от адв.М. М., като пълномощник на ищеца А. С. А., в който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Навеждат се доводи, че районният съд правилно е преценил, че задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, тъй като в противен случай би се достигнало до заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК относно максималния размер на ГПР, който не може да надвишава 50%. Посочва се, че в договора за кредит е вписан ГР от 0%, но с прибавянето на сумата за гаранция безспорно разходите биха надвишили 50%, което води до нищожност на целия договор за кредит на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази насока въззиваемият се позовава на практика на ОС-Враца, както и на други съдилища в страната.

В отговора се поддържа, че правилно районният съд е счел, че става въпрос за сума, изключително свързана с договора за кредит и удържана именно във връзка с него. Твърди се, че с практическото удържане на сумата във връзка със сключения договор за поръчителство (и то с дружество – партньор на ответника) не е постигнат друг ефект, който би могъл да мотивира ищецът да избере сключването на договор за гаранция, при което сумата се явява заплатена без каквото и да е основание за получаване от "Фератум България" ЕООД. Развиват се съображения, че получаването на нещо без основание е фактическо, а не правно действие, поради което 3 получаването на имуществената облага не означава непременно, че лицето, което я е получило, я е придобило или по някакъв начин е увеличило имуществото си, а е достатъчно да има неоснователно разместване на материални блага, за да се счете, че са налице фактите, визирани в хипотезите на чл.55 ЗЗД. Ето защо въззиваемият от една страна счита за недоказани твърденията, че сумата не е била осчетоводена във "Фератум България" ЕООД, а е била преведена към Фератум Банк, а от друга страна счита, че тези твърдения са без правно значение за приложението на чл.55, ал.1 ЗЗД. В подкрепа на изложеното посочва множество решения на съдилища в страната.

Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Козлодуй е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. С. А., чрез пълномощника му адв.М. М., срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София, за заплащане на сумата 200,00 лв., представляваща неоснователно заплатена такса за банкова гаранция по Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претенцията се основава на твърдението, че сум ата е платена при липса на основание въз основа на недействителна клауза по смисъла на чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, която е в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и която е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Навеждат се и доводи за недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК , тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.

В хода на съдебното производство съдът на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на иска като цената на същия е увеличена до размер от 2 464,00 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от "Фератум България" ЕООД, в който се оспорва допустимостта на предявения иск по съображения, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. В условията на евентуалност се поддържа, че искът е и неоснователен, тъй като не са допуснати нарушения на предвидените в разпоредбата на чл.22 ЗПК разпоредби.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

С обжалваното Решение № 50/02.03.2023 г. по гр.д.№ 1291/2022 г. по описа на КРС първостепенният съд е приел доводите на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК по съображения, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не е посочено кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР от 49.11 %, както и поради нищожност на клаузата на чл.5 от договора на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП 4 като сключена в условията на неравноправност и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със добрите нрави.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.