Решение № 103 от 15.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Р. Божилова Касационно търговско дело № 20238002900092 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на всеки от ищците Н. Ш. и И. Ш. против решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 900988/16.08.2021 г. по гр.д.№ 202/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 901217/16.11.2021 г. по същото дело, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи„ /НББАЗ/ искове, квалифицирани с правно основание чл. 515, ал. 2 вр. с чл.

506, ал. 3 КЗ, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с ПТП от 07.07.2017 г., причинено от украински гражданин на територията на Република България, съответно : над размера от 10 000 лева за ищеца Н. Ш. и над размера от 7 000 лева – за ищцата И. Ш., вкл. в частта в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения за период преди 02.09.2020г. . За частта, в която въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска на Н. Ш., над размера от 40 000 лева и до претендираните първоначално 65 000 лева / частичен иск от 80 000 лева /, съответно е потвърдил отхвърлянето на иска на И. Ш. над размера от 35 000 лева и до претендираните първоначално 50 000 лева / частичен иск от 60 000 лева /, касаторите считат въззивното решение недопустимо, постановено в разрив с диспозитивното начало в процеса, тъй 1 като с въззивната си жалба не са атакували първоинстанционното решение в тази му част. Поддържа се неправилност на въззивния акт, като постановен в противоречие със закона – чл. 52 ЗЗД , предвид занижения размер на определените за справедливи размери на обезщетенията за неимуществени вреди и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Н. Ш.. В евентуалност се оспорва размера на отчетения принос, спрямо вината на делинквента. Сочи се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е отчел съпричиняване на вредоносния резултат и от ищцата И. Ш., при това без мотиви, макар че няма предявено от ответника възражение за съпричиняване от същата, а и обективно липсва принос, доколкото е била единствено пътник, превозван от управлявалия мотоциклета Ш.. Оспорва се правната квалификация на предявените искове, като се обосновава тезата, че НББАЗ следва да отговаря като представително национално бюро, а не като компенсационен орган по чл. 515 КЗ. Касаторите считат правилната квалификация на спора значима за преценка предпоставките за възникване отговорността на ответника и относно началната дата на дължимост на лихва за забава върху присъдените обезщетения. Относно размера на обезщетенията, касаторите считат, че неправилно не са отчетени, наред с уврежданията, получените многобройни дълбоки рани по телата им, които са били изключително болезнени, останалите белези, емоционалния дискомфорт от наложилата се зависимост от чужда помощ и нарушения ритъм на социален живот, особено предвид възрастта им – млади хора, както и от невъзможността да бъдат пълноценни родители – да полагат нужните в пълнота грижи по отношение на детето си, в периода на възстановяването. По отношение на ищеца Ш. се сочат неотчетени в достатъчна степен болките и страданията от претърпените оперативни интервенции и търпимите ежедневни ограничения от травмата, доколкото упражнява физически труд и същата не му позволява вдигане на тежки предмети. Причинените увреждания, съставляващи средни телесни повреди и търпимите от тях болки и страдания, не са намерили еквивалентна репарация спрямо конкретните социално-икономическите условия и съобразно формираната съдебна практика, за обезщетяване на сходни вреди. Досежно претендираната законна лихва касаторите я считат дължима от датата на уведомяването на Бюрото, а не от 02.09.2020 г. – датата на която Украинското национално бюро е дало гаранция, че ще възстанови на НББАЗ платеното обезщетение и за Бюрото е възникнала възможност да обработи застрахователната претенция на ищците.

Потвърждаването, според касаторите, е от значение за уреждане вътрешните отношения между бюрата и няма отношение към момента на настъпила изискуемост на вземанията им от обезщетение за неимуществени вреди. Дори да се приеме изискуемост от поканата за плащане на обезщетението, то същата е отправена на 28.08.2018г., която дата алтернативно се поддържа за начален момент на лихвата.

Ответната страна - НББАЗ – оспорва касационната жалба. Относно правната квалификация на исковете поддържа такава по чл. 506, ал. 2 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД, като счита, че доколкото съдът се е произнесъл в съответствие с 2 релевантните към приложимия фактически състав факти и обстоятелства, то погрешно посочената не опорочава сама по себе си въззивния акт. Намира обосновано въззивното решение, досежно извода за съпричиняване вредоносния резултат от ищеца Ш., както и по отношение определения размер на обезщетенията, като справедливо обоснован от събраните доказателства.

Относно претенцията за лихва върху претендираните обезщетения ответникът сочи, че е налице специфичен случай на придобита от Бюрото особена компетентност, по изключение, считано от деня на предоставяне на гаранцията от чуждестранното бюро, съгласно чл. 9 предл. първо от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата.

Третите лица – помагачи на ответника - ЗАД „Армеец„ и Гаранционен фонд – не са депозирали становища, вкл. в открито съдебно заседание.

С определение № 1186/04.12.2023 г., касационното обжалване е допуснато поради недопустимост на въззивното решение, в частта му, в която въззивният съд е разгледал въззивни жалби на всеки от ищците и срещу неатакувани от тях части от първоинстанционното решение – за отхвърляне на исковете за обезщетяване на неимуществени вреди над размера от 40 000 лева и до претендираните 65 000 лева от Н. Ш. и над размера от 35 000 лева и до претендираните 50 000 лева от И. Ш..

Касационното обжалване е допуснато и по въпросите : 1/ Може ли съдът да се произнесе по възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, когато такова не е предявено ? - допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК, с решение по т.д.№ 1422/2019 г. на ІІ т.о. , препращащо и към други решения по реда на чл. 290 ГПК, в същия смисъл и 2 / по приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД - с допълнителен селективен критерий в същата хипотеза, обоснован с ППВС № 4/1968 г.и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по приложението на чл.52 ЗЗД - по т.д. № 486/2012 г. и т.д.№ 1948/2013 г. на ІІ т.о. , по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., т.д.№ 708/2009 г. и т.д.№ 2974/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Ищците – Н. Ш. и И. Ш. – претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 07.07.2017 г., причинено по вина на украинския гражданин Андрий Шерегин, на територията на Република България, за застраховане гражданската отговорност на който, като собственик на лек автомобил „Шевролет Авео„ с рег. № АО 7822 АО, с който е причинено ПТП, в хода на производството се установява сключен неистински застрахователен договор.

В резултат на ПТП ищецът твърди , че е претърпял многофрагментно счупване на дясна ключица и счупване на пета дланна кост на лявата ръка.

Проведена била операция за репозиция на фрактурата на ключицата и е поставена моделирана семитубуларна плака / извадена на 08.11.2018г. /, с извършена остеосинтеза. Изписан бил след 4 дни, с препоръки за 3 рехабилитация, медикаментозно лечение, дихателна гимнастика и сваляне на конците след 12 – 14 дни. Сочи получени охлузвания на десен хълбок, дясна колянна става, дясна подбедрица, дясно стъпало и фрактура в областта на пубиса. Твърди , че продължава да търпи болки и страдания към момента на подаване на исковата молба и възстановяването му продължава. Счупването на дясната ключица е затруднило движението на горния десен крайник за период повече от месец, а счупването на пета дланна кост на лява ръка е довело до трайно затруднение движенията на ръката за същия период. Твърди се наложителен режим в покой, който ищецът е следвало да спазва, затруднения в придвижването и обслужване на ежедневни нужди с чужда помощ, преживян значителен стрес и емоционален дискомфорт, нарушен сън, напрегнатост и невъзможност да се натоварва псифически и физически, в аспект на упражняваната от него трудова дейност.

Ищцата И. Ш. твърди, че е получила счупване на лява ключица и навяхване на лява глезенна става, множество охлузвания в областта на дясна предмишница , зад лява кваликула и мишница , над лява тазобедрена става и по лява колянна става. За лечение фрактурата на ключицата са поставени имобилизационни ремъци, без оперативна намеса и се твърди затруднение в движението на левия горен крайник за период повече от месец. Идентично на твърденията на ищеца се сочи, че болките от травмите и възстановяването на ищцата продължават и до момента, нарушен е съня й, изпитва значителни неудобства от разчитането на чужда помощ и не може да се натоварва психически и физически. Предявени са частични искове за обезщетяване на неимуществени вреди / претенциите за имуществени вреди не са предмет на касационното обжалване /, както следва : за Н. Ш. – 25 500 лева / от пълния размер за 80 000 лева / и за И. Ш. – 25 500 лева / от пълния размер за 60 000 лева / . В хода на производството е допуснато увеличение в размера на предявените искове - до 65 000 лева за ищеца и 50 000 лева за ищцата.

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от уведомяване на НББАЗ , съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ.

Ответникът НББАЗ е оспорил предявените искове, с възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от Н. Ш. и по отношение претендираните размери на обезщетенията, като завишени спрямо действително търпимите болки и страдания. Оспорва началния момент на дължима законна лихва за забава върху присъдимите обезщетения. Оспорил е наличието на застраховка на гражданската отговорност на делинквенка към датата на ПТП, вкл. издаден сертификат „Зелена карта“ за увреждащия автомобил. С последното е противопоставено възражение за липса на материалноправната легитимация на Бюрото, да отговаря в качеството на Представително национално застрахователно бюро по системата „Зелена карта„. Независимо от първоначалното оспорване на каквато и да било легитимация като ответник и поддържане такава за конституирания като трето лице – помагач Гаранционен фонд, към момента НББАЗ не оспорва отговорността си по реда на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата – чл. 9, предл. първо, на основание чл. 506, ал. 2 КЗ. Съпричиняването от Н. Ш. се поддържа поради управление на мотоциклета с превишена за конкретния 4 участък и несъобразена с конкретните условия скорост, както и поради нарушаване на временната / предвид извършван ремонт в пътния участък / пътна маркировка / жълта непрекъсната линия /, непозволяваща напускане на лентата му на движение, което - аналогично на делинквента - Ш. е сторил, изпреварвайки движещите се пред него в колона и в неговата посока МПС.

Както НББАЗ, така и конституираните трети лица – помагачи – Гаранционен фонд и ЗАД „Армеец„ не са възразили за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата Ш..

Приетото заключение на СМЕ потвърждава твърдените увреждания / без фрактура на пубисна кост за ищеца / и вида на проведеното лечение. Сочи трайно затруднение движенията на дясната ръка на ищеца за период до около 3 месеца и отрича счупването на пета дланна кост да е затруднявало основната функция на ръката – хващането. Вещото лице сочи, че това счупване засяга по-фините хватателни движения и няма особено значение за изпълнение основните функции на ръката. Като дълбоки са квалифицирани охлузванията на десния хълбок и десния долен крайник, оздравели за около 3 седмици.