Решение № 544 от 27.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Й. В. П.а като разгледа докладваното от П. Милев Въззивно гражданско дело № 20231100508742 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 25024827/15.06.2023 г., подадена от Г. П. Д., уточнена с молба с вх. № 84097/19.09.2023 г., срещу решение за извършване на делба № 20091584 от 22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 32222/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, в частта му, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е поставен в дял на Н. П. Д. , ЕГН **********, следния недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул.

*******, *******, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, със застроена площ от 82.91 квадратни метра, при граници: изток - зелена площ; запад - стълбище и ап. 19 /държавен/, север - ап. 41, юг - улица „*******, отгоре - ап. 24 и отдолу - ап. 16, ведно с мазе № 9 с площ от 4.73 квадратни метра, заедно с 2.208 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а по кадастрална карта и регистър с идентификатор ***, при условие, че в шестмесечен срок от влизане в сила на решението заплати на Г. П. Д., ЕГН **********, сумата от 37 075,04 евро, представляваща сума, равна на размера на дела от идеалните части (1/2 част), притежаван от последния, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение в неговата обжалвана част, като жалбоподателят счита за неправилен извода на районния съд, че процесният апартамент следва да бъде 1 поставен в дял на ответника Н. П. Д.. Неправилно също така имотът не бил изнесен на публична продан. По делото нямало спор, че апартаментът е неподеляем, като това обстоятелство се установявало от изготвената по делото експертиза. Въпреки това, според жалбоподателя насрещната страна по делото – съделителя Н. П. Д. не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на процесния неподеляем имот. В тази връзка се поддържа, че по делото не се е доказало ответникът да е живял в апартамента към момента на смъртта на наследодателя на страните. Освен това, съдът не съобразил разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК, сьгласно която съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик. след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. От тази разпоредба ставало ясно, че съделителят става собственик на възложеното му жилище, като целта на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК била един от съделителите, отговарящ на критериите за възлагане, да придобие изключителното право на собственост върху процесното жилище.

Разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изречение първо ГПК не следвало да се тълкува изолирано, а в съответствие с разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК, изискваща сьделителят да може да стане пълноправен собственик на целия делбен имот след изплащане дела на другия съделител. В настоящия случая това било невъзможно, тъй като Н. П. Д. не притежавал към момента на постановяване на обжалваното решение каквато и да било идеална част от делбения апартамент, поради което нямало как той да стане изключителен собсгвеник на процесния апартамент, дори да изплати дела на ищеца, ако първоинстанционното решение влезе в сила. В тази връзка жалбоподателят е посочил, че в хода на делото във втората фаза на делбата с договор за дарение, оформен с нотариален акг № 47, том II, per. № 7736, дело № 217 от 29.11.2019 г., ответникът е дарил на дъщеря си П.Н. Д.а своята 1/2 /една втора/ идеална част от процесния апартамент. При това положение ответникът нямало как да стане пълноправен собственик на апартамента. Дори и в шестмесечния срок да бъде заплатено паричното уравнение на дела на ищеца, ответникът щял да придобие притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от процесния апартамент, но нямало да придобие въз основа на съдебното решение по реда на чл.349, ал.2 ГПК правото на собственост върху другата 1/2 идеална част от имота, която била вече собственост на П.Н. Д.а. Районният съд по недопустим начин смесил предпоставките на чл. 349 от ГПК за възлагане на делбения имот с разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. След сключването на договора за дарение от 29.11.2019г, ответникът продължавал да бъде страна по делото като процесуален субституент на приобретателя – дъщеря му П.Н. Д.а, но това не означавало, че той има право да получи в дял целия апартамент. Чл. 349, ал.

2 ГПК не допускал поставяне в дял на идеална част от делбен имот. Целта на закона била съделителят да стане собственик на жилището след изплащане на паричното уравнение, а не съсобственик. Съпоставката на разпоредбите на чл.

349, ал. 2 и ал. 6 ГПК и чл. 226, ал. 1 от ГПК, водела до извод, че възлагане на неподеляемо жилище може да бъде допуснато, само ако сьделителят, който е 2 поискал възлагането, е съсобственик на делбеното жилище и ако сьщият може да придобие по силата на възлагането цялата собственост върху жилището.

Нямало как ответникът, който се е разпоредил с дела си по време на делото във втората фаза на делата, да придобие правото на собственост върху целия процесен апартамент. След сключването на договора за дарение, ответникът Н. П. Д. участвал в производството по делото за делба не като съсобственик, а като процесуален субституент на дарената П.Н. Д.а, поради което същият нямал право на възлагане по реда на чл. 249, ал. 2 ГПК. За да придобие ответникът правото на собственост върху целия апартамент било необходимо той да заплати уравнението на дела на другия съделител и да изкупи дела в съсобствността на дъщеря му П.Н. Д.а. Жалбоподателят е допълнил, че след като ответникът се е разпоредил с притежаваната от него идеална част, той е демонстрирал недвусмислено, че няма нужда от поискания за възлагане недвижим имот. Неправилно били приложени и разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълкувателно дело № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка е посочено, че продължаването хода на делото между първоначалните страни при липса на желание за заместване на прехвърлителя от приобретателя не означавало, че прехвърлителят има право на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, след като вече не е съсобственик на имота. Прехвърляйки притежаваната от него по наследство идеална част от процесния апартамент, ответникът сам се лишил от възможността да му бъде възложен апартамента. Ответникът не бил носител на част от правото на собственост върху процесния апартамент след извършеното дарение и той продължил своето участие по делото като процесуален субституент на П.Н.

Д.а, като това му качество не позволявало в негова полза на бъде възложен апартамента. Право на възлагане нямала и надарената П.Н. Д.а, тъй като тя не била наследник на общите наследодатели на страните по делото. Наличието на предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК следвало да се преценява с оглед правното положение на прехвърлителя, а не с оглед на приобретателя, като законът не давал възможност на приобретателя да получи в дял процесния апартамент чрез своя процесуален субституент – прехвърлителя.

Жалбоподателят е посочил също, че в диспозитива на първоинстанционното решение не е посочено, че решението по извършване на делбата е постановено след като ответникът е прехвърлил своята идеална част от процесния апартамент на П.Н. Д.а. Във връзка с паричното уравняване на неговия дял Г.

П. Д. е посочил, че процесният апартамент е възложен в дял на ответника при изключително занижена стойност, което значително го ощетява, с оглед промяната на пазарните условия и увеличаването на цените на недвижимите имоти в гр. София. Така мотивиран, въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК процесният апартамент е поставен в дял на съделителя Н. П. Д. и вместо това да бъде постановено друго, с което апартаментът да бъде изнесен на публична продан. В случай, че въззивният съд потвърди решението на СРС в частта му относно възлагането по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, жалбоподателя моли 3 същото да бъде отменено в частта, с която делът му е уравнен с пари чрез определяне на сумата от 37 075,04 евро и вместо това бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати за уравнение на дела сума, съответстваща на действителната пазарна цена на имота към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Н. П. Д. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Страната намира, че искането за възлагане по чл. 349 от ГПК е направено своевременно и при наличието на всички изискуеми предпоставки за неговото уважаване. Противната страна не направила никакво възражение във връзка с това искане, като искането за изнасяне на апартамента на публична продан било несвоевременно заявено едно в последното по делото заседание. Във връзка с възражението на ищеца относно дарението на притежаваната от ответника идеална част, въззиваемият е посочил, че с нарочна молба е направено искане за конституиране на новия преобретател на идеалната част на ответника като страна по делото, но такова съгласие не било получено.

Позовава се на разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълкувателно дело № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС. Изложени са и доводи за недопустимост на подадената въззивна жалба, тъй като отношенията между прехвърлителя на неговата идеална част Н. Д. и приобретателя П. Д.а не са предмет на уреждане в настоящото производство.

Не било вярно, че цените на имотите са се завишили, като е посочено, че апартаментите от типа на процесния не променяли цената си, а неговото овехтяване и амортизиране водели до спадане на неговата стойност.

Въззиваемият не е съгласен с възражението на жалбоподателя, че апартаментът е възложен на занижена стойност, доколкото всички експертизи по делото посочили приблизително еднаква пазарна стойност. Въззиваемият е подал и отговор на уточняващата молба на жалбоподателя, в който по същество е изложил съображения, аналогични на тези, заявени с първоначалния му отговор, за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която Н. П. Д. е осъден да заплати на Г. П. Д. на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата от 11 962 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 идеална част от делбения имот за периода от 01.12.2015г. до 29.11.2019г.; в частта, с която искът по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлен за разликата над 11 962 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева; в частта, с която Н. П. Д. е осъден да заплати на Г. П. Д. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 3 645,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2020г., както и в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 3 645,09 лева до пълния предявен размер от 3656,66 лева, поради което в тези части същото не е предмет на въззивна проверка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за 4 установено от фактическа страна следното:

Производството е във втората фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 357756 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 32222/2015 г. на СРС, II ГО, 52 с-в, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 29.06.2018 г. по гр. д. № 32222/2015 г. на Софийски районен съд, 52 състав, е допусната, на осн. чл. 69, ал. 1 ЗН, съдебна делба между Г. П. Д., ЕГН ********** и Н. П. Д., ЕГН ********** на съсобствения им недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул. *******, *******, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, със застроена площ от 82.91 квадратни метра, при граници: изток - зелена площ; запад - стълбище и ап. 19 /държавен/, север - ап. 41, юг - улица „*******, отгоре - ап. 24 и отдолу - ап. 16, ведно с мазе № 9 с площ от 4.73 квадратни метра, заедно с 2.208 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а по кадастрална карта и регистър с идентификатор ***, при следните дялове: 1/2 идеална част за Г. П. Д. и 1/2 идеална част за Н. П. Д..