Акт от 02.08.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 248 град Велико Търново, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Административен съдия: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 415/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 45, ал. 4, 5 и 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Същото е образувано по жалба на кмета на Община Лясковец против Решение № 403 по Протокол № 52/28.04.2022 г. на Общински съвет - Лясковец.

Оспорващият развива подробни съображения за незаконосъобразността на обжалваното решение на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Счита, че актът на общинския съвет няма фактически и правни основания за издаването му.

Твърди, че същият е издаден при неспазване изискванията на чл. 61-62 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, както и на чл. 24 от Наредбата за реда за управление, придобиване и разпореждане с общинско имущество. Според оспорващия не са налице и предпоставките на чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Излага доводи за наличие на конфликт на интереси на общински съветник при проведеното гласуване. По изложените съображения иска от съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното решение на общинския съвет в неговата цялост.

Постъпила е също така жалба от областен управител на област Велико Търново против т. 1 от Решение № 403 по Протокол № 52/28.04.2022 г. на Общински съвет - Лясковец. Този оспорващ излага подробни доводи, че в тази част решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон – липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма на чл. 12, ал.

3 от ЗОС, а общинският съвет е излязъл извън нормативно предоставените му правомощия. Поддържа, че липсвали фактически основания за издаването на решението както в него, така и в документите послужили за неговото издаване. По тези съображения иска от съда да обяви за нищожно в частта по т. 1 горепосоченото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Общински съвет – Лясковец, не ангажира становище по оспорването.

Заинтересованата страна Сдружение Футболен клуб „Вихър“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Добри дял, общ. Лясковец, ул. „Стара планина“ № 12, не ангажира становище по оспорването.

Заинтересованата страна Детска градина „Сладкопойна чучулига“, БУЛСТАТ ..., със седалище с. Д., не ангажира становище по оспорването.

Съдът като съобрази събраните доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания акт, приема за установено следното:

Изготвено е предложение рег. индекс № 119/28.04.2022 г. от Р.И.– общински съветник в Общински съвет – Лясковец, с което същият е предложил на общинския съвет да предостави безвъзмездно на Футболен клуб „Вихър“ с. Добри дял за срок от 10 години на конкретно посочен земеделски имот – общинска собственост, както и да предостави безвъзмездно на ЦДГ „Сладкопойна чучулига“, с. Джулюница за срок от 1 година на друг, конкретно посочен земеделски имот – общинска собственост. Като мотиви за предложението общинският съветник е посочил, че с решението от 2012 г. на Общински съвет – Лясковец посочените 2 имота са били предоставени безвъзмездно за управление за срок от 10 години на ЦДГ „Щастливо детство“, с. Добри дял, впоследствие преобразувана чрез вливане в ЦДГ „Сладкопойна чучулига“, с. Джулюница, който изтекъл на 28.02.2022 г. Посочено е, че в момента ЦДГ „Щастливо детство“ не осъществява дейност, а децата посещават детската градина в с. Джулюница, поради което се губи идеята на дарителите с тази земя да бъде подпомогнато училището в с. Добри дял. Вносителят на предложението е посочил също така, че е редно част от приходите от тази земя да бъдат използвани от институция, поддържаща спортния дух на хората в селото, а това е Футболен клуб „Вихър“ с. Добри дял за поддръжка на стадиона.

На 28.04.2022 г. е проведено заседание на Общински съвет – Лясковец. След гласуване е приет дневен ред на заседанието, в който предложението на Р. Иванов е включено като т. 11. След оживена дискусия проекта на решение е подложен на поименно гласуване, като „за“ са гласували 10 общински съветника, „против“ – 5 общински съветника, без „въздържал се“. Предвид това Общински съвет – Лясковец е приел оспореното Решение № 403/28.04.2022 г., с което на основание чл. 33, ал. 1, т. 2, чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 27, ал.

4 и 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет – Лясковец, е решил следното:

1. Предоставя безвъзмездно за управление на Футболен клуб „Вихър“, с.Добри дял, община Лясковец, с ЕИК ..., представлявано от председателя на Управителния съвет М.Д.М., за срок от 10 години, на земеделски имот, както следва:

1.1 Имот № 009001 (нов поземлен имот ***), с начин на трайно ползване „нива", с площ 114,735 дка, трета категория, находящ се в местността „Мерата“ с. Добри дял, общ. Лясковец, актуван с акт за частна общинска собственост № 812/19.05.2011 г.;

2. Предоставя безвъзмездно за управление на Целодневна детска градина „Сладкопойна чучулига“, с. Джулюница, община Лясковец, с БУЛСТАТ ..., представлявана от директора И.Л., за срок от 1 година, на земеделски имот, както следва:

2.1. Имот № 010001 (нов поземлен имот ***), с начин на трайно ползване „нива", с площ 71,575 дка, трета категория, находящ се в местността „Мерата“ с. Добри дял, общ. Лясковец, актуван с акт за частна общинска собственост № 813/19.05.2011 г.

3. Възлага на кмета на

Община Лясковец да предприеме необходимите действия по предоставяне на имотите по т. 1 и 2 безвъзмездно за управление на Футболен клуб „Вихър“, с. Добри дял и Детска градина „Сладкопойна чучулига“, с. Джулюница и му определя за това срок за изпълнение 20 работни дни след влизане в сила на решението.

Решението е получено от кмета на Община Лясковец на 13.05.2022 г. Недоволен от същото, кметът на общината го е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 26.05.2022 г.

Решението е получено от областния управител на Област Велико Търново на 13.05.2022 г., който го е оспорил с искане за обявяване на нищожността му в частта по т. 1 с жалба, подадена на 23.06.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Жалбата на областния управител на Област Велико

Търново е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право да оспори приетото решение на общинския съвет, което право произтича пряко от закона – чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Тъй като искането е единствено за обявяване на нищожност на решението в определена негова част, същото не е преклудирано от никакви срокове съгласно приложимата разпоредба на чл. 149, ал. 5 от АПК.

Разгледана по същество жалбата на областния управител е неоснователна по следните съображения:

В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона /чл. 146 от АПК/. Нищожността означава, че административният акт страда от такъв важен, силен, тежък или съществен порок, който прави акта напълно недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В правната теория са установени критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. На първо място - липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална, териториална или лична.

На следващо място неспазване на определената в закона форма е порок на акта водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това основание – до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма. Само пълната липса на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност. Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Налице ще е нищожен административен акт, ако неправомерната цел, която се преследва с него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган или се преследва някаква престъпна цел.

Изхождайки от тези принципни постановки съдът счита, че атакуваният акт не страда от толкова тежки пороци, които да обуславят неговата нищожност в частта му т. 1, относно предоставянето за безвъзмездно управление на имот – частна общинска собственост, в полза на ФК „Вихър“ с. Добри дял. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА в правомощията на общинския съвет е да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, каквото безспорно е процесното решение, доколкото не се спори, че процесните имоти са частна общинска собственост. Решението е прието след поименно гласуване при необходимите кворум и мнозинство, тоест надлежно е формирана волята на колективния орган. Следователно оспореното решение е постановено от компетентен орган. Процесното решение е издадено и в предвидената от закона писмена форма, като евентуалното нарушаване на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването си, е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му. Приемането на решението не само не е лишено от законова опора и не се установява липса на правна норма за това, а напротив – такава правна норма е била предвидена в действащото законодателство към момента на приемането му – чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост, като същата изрично е посочена и в мотивите на решението като основание за издаването му. Не е налице и невъзможност предписаното с решението да не може да бъде изпълнено, или да е налице такава неяснота на изявлението на издателя на акта, че да не може изобщо да бъде разбрано волеизявлението му. Предвид изложеното дотук не се установяват и драстични пороци, представляващи съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, които да водят до нищожност на решението в посочената част.

Всъщност областният управител претендира липсата на фактически основания за приемането на решението по т. 1 и за приложението на чл. 12, ал. 3 от ЗОС. Това възражение касае материалната законосъобразност на решението и е следвало да се наведе в производство по оспорване законосъобразността на акта с искане за неговата отмяна. Всякакви евентуални нарушения, свързани с липса на фактически основания за приемането на решението нямат отношение към валидността му. Липсата на фактически основания не означава изначална липса на правна възможност за приемане на решението. Такъв акт ще породи правни последици, поради признатата от закона възможност неговият издател да издава такива актове и спазването на формата за неговата действителност. Такъв акт ще е незаконосъобразен, или унищожаем, а правните му последици ще могат да се заличат с обратна сила, но не е налице толкова радикален порок, че разпоредените правни последици с акта да се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Следва обаче да се има предвид, че в настоящия случай съдът е сезиран от областния управител единствено с искане за обявяване на нищожността на акта в частта му по т. 1, а не и с искане за отмяната му като незаконосъобразен, направено в рамките на преклузивния срок за обжалване. По тези съображения жалбата на областния управител е неоснователна, а оспорването следва да бъде отхвърлено.