Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14204 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39047/2025
Вид
Решение № 14204
Подписан
15.07.2026
Състав
ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 14204 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110139047 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на интернет страницата на ищеца на ежемесечните фактури.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по съображения, изложени в отговора на ИМ.

Третото лице помагач не оспорва предявените искове.

Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за 1 изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.

От събраните по делото доказателства /писмени/ се доказа наличието на валидно правоотношение между страните - от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.

1 ЗЕ по силата на учредено право на ползване върху процесния имот. Доказа се и изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период е доставена топлинна енергия , както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които не са платени и възлизат на 834, 75 лв. лева, от които 660.31 лв. - главница за периода от 5.2021г. до 04.2023г.,законна лихва от 28.05.2024г. до окончателното издължаване по вземането, 91.41 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022г. до 24.04.2024г., а за дялово разпределение - 67.92 лв. - главница за периода от 5.2021г. до 04.2023г., законна лихва от 28.05.2024г. до окончателното издължаване по вземането, 15.11 лв. - лихва за периода 16.07.2021г. до 24.04.2024г.

Ответникът е релевирал възражение за погасяване на процесните суми по давност. С оглед задължителната практика на ВКС / ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия, които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Задължениията са претендирани за период от м. 5.2021г. до м.04.2023г. т.е. не са на лице задължения, които са погасени по давност.

През процесния период за имота са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки. Ответникът не установи да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените изравнителни сметки в установените срокове, поради което съдът намира, че разпределението е извършено по в съответствие с нормативната уредба.

Исковете са основателни и следва да се уважат.

Ответникът дължи и разноските в заповедното и исковото производства при юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Т. П. М. с ЕГН: **********, с адрес: ***************** , дължи на ************** ЕИК ***********, с адрес **********, сумата от сумите 660,31 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.. за абонатен № 24132,ведно със законна лихва за период от 28.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата 91,41 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г.до 24.04.2024 г.,сумата 67,92лева,представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 07.06.2024 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период 2 от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 15,11 лева , представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.07.2024 г. по гр.д. № 31868/2024г. на СРС, 124 с-в., ОСЪЖДА Т. П. М., ЕГН: **********, с адрес: *****************, да заплати на ***************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 116.04 евро– разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ************** като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3