Решение № 3234 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3234 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100513127 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16199 от 09.10.2023 г., постановено по гр. дело № 41641/2022 г. по описа на СРС, 163-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД против А. С. Е., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 217,57 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр.София, общ.Слатина, ул.****, аб.№ 377840, ИД№ 173956за период 1.11.2019г.-30.4.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск в съда -1.8.2022г. до окончателното изплащане на сумите, и сумата 40,69 лв. - законна лихва за забава за период 15.9.2020г.-7.7.2022г., както и сума за дялово разпределение/ДР/ в размер на 45,60 лв. - главница за период 1.6.2019 г.28.2.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск в съда - 1.8.2022г. до окончателното изплащане на сумите, и 9,82 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за период 31.7.2019г.-7.7.2022г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква се, че е необоснован извода на първоинстанционния съд, че между страните не съществува облигационна връзка като по делото е установено, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, както и 1 размера на отговорността на ответника. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените осъдителни искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответници - А. С. Е., чрез назначения особен представител –адв. И.В., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва същата.

Третото лице помагач – Техем сървисис ЕООД, не е подал в срок отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

В исковата молба ищецът е твърдял, че вземането му от ответника произтича от незаплатена топлинна енергия за стопански нужди. Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. Когато топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. Регламентираната в императивна 2 материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.

В настоящото производство ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, а негова е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което и при последиците на доказателстевната тежест обосновано предевеният главен иск е бил отхвърлен, а с оглед изхода на делото по главния иск законосъобразно е бил отхвърлен и акцесорния иск. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните и основанието на иска не може да се променя с твърдения във въззивната жалба, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Изложеното налага извода, че СРС се е произнесъл в съответствие с принципа на диспозитивното начало, разглеждайки иска съобразно твърденията в исковата молба.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и поради съвпадане на крайните изводи обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед на цената на всеки един от обективно съединените осъдителни искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16199 от 09.10.2023 г., постановено по гр. дело № 41641/2022 г. по описа на СРС, 163-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на Топлофикация София ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3