Решение № 260422 от 06.03.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

София, 06.03.2023 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА

ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6236/2020 г., за да се произнесе взе пред вид:

Предявен е иск от „Б.Д.“ АД,

ЕИК *******, чрез юрк. М.К., съдебен адрес:*** против

М.Х.Д., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че М.Х.Д. дължи на „Б.Д.“ АД по Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г. следните суми: - 278 079, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,

- 164 026,88 евро договорна лихва за периода 20.01.2012 г. - 18.11.2019 г., - 14

988,20 евро - санкционираща лихва за периода 19.10.2012 г. - 18.11.2019 г., 231,73 евро - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 19.11.2019 г. - 22.11.2019 г., 2

139,26 евро - заемни такси и разноски, както следва: държавна такса 17 972,72 лв.и ю.к. възнаграждение 150 лв.

Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че, съгласно

Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., „Б.Д." АД е предоставила на М.Х.Д. банков кредит в размер 324 000 евро, със срок за издължаване от 180 месеца, считано от датата на разрешаването му - 08.01.2008 г. Към датата на сключване, кредитополучателят заплаща лихва от 7%. Кредитът е усвоен на 08.01.2008 г. по сметката на продавача на недвижимия имот С.И.Д..

За обезпечаване на кредита е учредена законна ипотека върху следния недвижим имот:

Апартамент № 1 в груб строеж, находящ се в София, ж.к. Иван Вазов, бул. „******, състоящ се от входно антре, коридор, дневна - трапезария с кухненски бокс, две спални, детска стая, две бани с тоалетни, склад, две гардеробни помещения и три тераси, със застроена площ от 190,74 кв.м., заедно с 17,14% ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ 437 кв.м. УПИ-154 от кв. 31 по плана на София, обективирана като Законна ипотека, вписана в служба по вписвания - София с вх. peг. № 622449 от

21.12.2007 г., том 11, акт № 57 от 21.12.2007 г., подновена със законна ипотека, вписана в Службата по вписванията - София с вх. peг.

№ 87875 от 19.12.2017 г., том 78, акт № 150 от 19.12.2017 г.

По – нататък ищецът цитира нормата на. 20а ЗЗД, според която сключеният между страните договор има силата на закон, за тези които са го сключили.

Счита, че невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски, от страна на кредитополучателя, съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от него договорни задължения, а именно: кредитът да се погасява с месечни вноски, съгласно предоставения Погасителен план.

В разпоредбата на т. 19.2. и т. 19.4 от Договора за кредит от 21.12.2007 г. се съдържа правило, че, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент /7%/ увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19.3 от Договора за кредит, след изтичане на гратисния период, при неплащане на падежна дата на дължимата или част от месечна лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7.1 /7%/, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, считано от падежната дата.

Ищецът заявява, че, поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание раздел VI „Отговорност и санкции", т. 19.2 и т. 19.4 от Договора за кредит от 20.12.2007 г., вр.чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за Банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо.

Банката е упражнила надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем. За уведомяване на кредитополучателя от ищцовото дружество изпратили Покана-Уведомление, изх. № 01-20-05625/27.08.2019 г. чрез ЧСИ И.Х.,*** действие ОС Ямбол, която е била връчена лично на ответника на 14.11.2019 г.

Пред вид гореизложеното, към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 19.11.2019 г. не са погасени общо 85 броя погасителни вноски.

На

22.11.2019 г. е ищецът подал до районния съд заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, като към тази дата кредитното задължение, което е отразено и в представеното Извлечение от счетоводните книги, е било както следва: главница - 278 079,25 евро, законна лихва, считано от 22.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.; договорна лихва 164 026,88 евро за периода 20.01.2012 г. - 18.11.2019 г.; санкционираща лихва 14 988,20 евро за периода 19.10.2012 г. - 18.11.2019 г., обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост 231,73 евро за периода 19.11.2019 г. - 22.11.2019 г.; заемни такси в размер 2 139,26 евро и разноски - 17 972, 72 лв. държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с евентуални възражения на ответната страна, допълнително уточнява, че между Б.Д.

АД и ответника е налице друго приключило производство по иск с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК. На 09.05.2013 г., след издаване в полза на ищеца на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело № 3946/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б., Рeг.

№ 838 на КЧСИ. На ответницата – длъжник е била връчена ПДИ, тя е подала възражение и в предвидения в чл. 415 ГПК срок е предявен иск за установяване на вземането на „Б.Д." АД по издадената заповед за изпълнение, по който е образувано гр.д. № 10378/2013 г. на СГС, 1-8 с-в. С решение от 04.07.2017 г., СГС, ГО, 1-8 с-в, гр.д. № 10378/2013 г., съдът е признал за установено частично вземането на „Б.Д." АД по предявените установителни искове срещу М.Х.Д.. Съдът е приел, че кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост на кредита на длъжниците и не е упражнил правото си по надлежен ред, изискващ уведомяването им преди подаване на заявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга - т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,

ОСГТК. Решението е обжалвано от длъжника и настояща ответница и е образувано т.д. № 6156/2017 г. по описа на САС, 11 - ти с-в, приключило с решение от 09.03.2018 г., с което е отменено първоинстанционното решение, в частта за лихвите. Признато е за установено: съществуването на парично вземане за сумата 12 882,50 евро, представляваща редовна /падежирала/ главница към 19.10.2012 и за законната лихва от тази дата, договорна лихва в размер 28 383,49 евро за периода 08.11.2011 г. - 18.10.2012 и санкционираща лихва 1 099 евро за периода 08.09.2011 -18.10.2012 г., както и присъдени разноски 599,82 лв.

Второинстанционното решение е обжалвано от М.Д.. На 25.04.2019 г. с определение ВКС се е произнесъл по казуса, приемайки че предявеният установителен иск може да бъде уважен само по отношение на падежиралите вноски към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението и не е допуснал касационно обжалване на решението на САС. В тази връзка ищецът заявява, че кредитът е преизчислен по първоначален лихвен процент, като не е отразена изискуемостта от 09.08.2011 г. и 12.09.2011 г.

Кредитът е върнат в статут „редовен", но, поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и, съгласно раздел VI „Отговорност и санкции", т. 19.2. от Общите условия на Договор за кредит, вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, Банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.

На

22.11.2019 г., в качеството си на кредитор, „Б.Д." АД, на основание чл.

60, ал.2 ЗКИ е подала до Районен съд - гр. Ямбол заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни документи - извлечение счетоводни книги, по което е образувано ч. гр. дело № 4091/2019 г., по описа на PC - Ямбол, ГО, 4- ти с-в. Заявлението е уважено и е издаден изпълнителен лист срещу М.Х.Д. за заплащане на дължимите към Банката по Договора за кредит суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 81/2020 г. по описа на ЧСИ Р.А., peг. № 848 на

КЧСИ.

На

05.06.2020 г. ищецът е уведомен, че по ч.гр.дело № 4091/2019 г. ответницата М.Д. е подала възражение срещу издадената заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от длъжника.

В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на него, че длъжникът и ответник М.Д., му дължи посочените подробно описани по – горе суми – главница, лихви, такси и разноски, по силата на Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., с всички законни последици.

Ищецът е представил писмени доказателства.

Поискал е назначаване на ССЕ.

Поискал е прилагане на ч.гр.д. № 4091/2019 г., по описа на PC - Ямбол, ГО, 4 - ти с-в.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноски. Възразил е против размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на противната страна.

Ответницата М.Х.Д. чрез адв.

Ч.Д., оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Претендира разноски.

На първо място заявява, че претендираното вземане не се дължи, тъй като, във връзка с образувано и приключило предходно съдебно производство по реда на чл.

417 вр. чл. 422 ГПК заявителят се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. 49411/12 на СРС, като е протекло исково производство по реда на чл. 422 ГПК, по което с необжалваем съдебен акт на ВКС по т.д.1649/18 г., е оставено в сила постановеното съдебно решение на САС, 11 - ти с-в по т.д. 6156/17, отменящо първоинстанционното решение на СГС, 1-8 с-в по гр.д. 10378/13, и предявеният установителен иск е уважен частично за сумите 28 383,49 евро - непогасена договорна лихва и 12 882,50 евро - непогасена главница.

По – нататък в отговора ответницата заявява, че, отчитайки крайния резултат от постановените съдебни актове и обстоятелството, че е настъпила погасителна давност на претендираните вземания на заявителя за разликата над установените дължими вземания, тя е предявила отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията пред Софийски градски съд по реда на чл. 124, вр. чл. 439 ГПК и е образувано гр.д. 6723/19 на I отд., В тази връзка моли съда да прекрати производството по настоящото дело като недопустимо, като по - късно заведено, както и да постанови обезсилване на издадените заповед за незабавно изпълнение от 20.12.2019 г. и изпълнителен лист по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК по ч. гр.д. 4091/19 г. на PC гр. Ямбол, въз основа на които е предявен настоящият иск.

Според нея, към датата на образуване на новото изпълнително дело № 20198380400494, за което е била уведомена със съобщение, изх. № 25892/18.03.2019 г., изпълняемото право на взискателя по издадения изпълнителен лист по гр.д. 49411/12 г. на СГС е погасено по давност с изтичане на 5 години от последното изпълнително действие.

На следващо място счита, че в Договора и Общите условия за банков кредит е налице неравноправна клауза. В чл. 22.3 е предвидено Банката да променя едностранно лихвения процент, което е сторено без съгласието на кредитополучателя и това е видно от приложеното Извлечение от счетоводните книги на банката, посочващо, че месечните погасителни вноски са на стойност 3 023,79 евро, а в приложения Погасителен план месечните вноски възлизат на 2 912,20 евро. Очевидно, е че Банката е направила изменение на лихвите по кредита, без за това да е налице индивидуално уговорено такова изменение, съобразно разпоредбата на чл. 146 ал.

2 ЗЗП, като уговорената клауза в чл. 22.3 от Договора се явява нищожна, според многобройната и непротиворечива съдебна практика на ВКС и задължителната за съдилищата практика на Съда на ЕС, както и съобразно приложението на Директива 93/13/ЕИО. В резултат на прилагането на неравноправната клауза, посочена в чл.

Разпечатката съдържа 53 от 156 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8000080b-8b4a-463d-adde-6c05b61e8d23