Определение № 294 от 12.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. Варна, 12.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500200 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 от ГПК, образувано по повдигнат с определение № 1832/11.04.2025г. по в.ч.гр.д. № 882/2023г. от ОС – Варна спор за подсъдност относно компетентния съд за произнасяне по депозираната от С.С.С. молба за освобождаване на внесена от него гаранция в размер на 300 лв. по сметка на Окръжен съд – Варна, в изпълнение на определение № 1874/16.05.2023г. по същото в.ч.гр.д. № 882/2023г., с което след частична отмяна на определение № 4439/11.04.2023г. по гр.д. № 4417/2023г. по описа на РС – Варна е постановено спиране на изпълнението на решения на ЕС, при условия на внасяне на горепосочената парична гаранция.

За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

В хода на образуваното пред РС – Варна гр.д. № 4417/2023г. с предмет предявен от С.С.С. иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на ЕС, ищецът е поискал спиране на изпълнението на оспорените от него решения на основание чл.40, ал.3 ЗУЕС. С определение № 4439/11.04.2023г. искането му е било оставено без уважение. Този акт е бил предмет на инстанционен контрол като с определение № 1874/16.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 882/2023г. ОС – Варна е постановил неговата отмяна и вместо това е допуснал поисканато спиране при условие, че бъде внесена гаранция в размер на 300 лв., вносима от ищеца.

След приключване на исковото производство, с молба вх. № 3955/11.02.2025г. Славчо Славов е поискал от ОС - Варна да постанови акт, с който да отмени допуснатата обезпечителна мярка и да бъде освободена внесената по сметка на същия съд парична гаранция. Така депозираната молба 1 е била изпратена по компетентност на РС – Варна, който с разпореждане № 8145/25.02.2025г. е дал указания на молителя да обоснове правния си интерес от отмяна на обезпечението, предвид вече постановената отмяна атакуваните решения на ЕС, съответно да посочи дали поддържа искането за отмяна на обезпечителната мярка или желае да бъде освободена внесената гаранция, както и да представи препис на първоначалната и уточняващите молби за връчване на насрещната страна. Последвало е уточнение, че се поддържа единствено искането за освобождаване на паричната гаранция, с оглед на което с разпореждане № 9966/10.03.2025г. РС – Варна е изпратил по компетентност на ОС – Варна уточнителна молба с вх. № 20995/07.03.2025г. с мотиви, че гаранцията, чието освобождаване се претендира, е наложена от въззивната инстанция, повдигнала и настоящата препирня.

С оглед така установеното от фактическа страна настоящият състав на АпС – Варна намира, че компетентен да се произнесе по искането за връщане на внесената гаранция е първоинстанционният РС – Варна като изцяло споделя изложените в определение № 1832/11.04.2025г. на ОС – Варна мотиви.

По своята същност спирането изпълнението на оспорено по реда на чл.40 ЗУЕС решение на ЕС е вид обезпечителна мярка, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес. Затова и определението, с което съдът се произнася по молбата за спиране на изпълнението, представлява по същество произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка "спиране на изпълнението", предвидена в чл.397, ал.1, т.3, предл. последно ГПК и се обжалва по реда, предвиден за обжалване на обезпеченията /в този смисъл е и разрешението по т.3 на ТР № 5/24.06.2017 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК на ВКС/. От това следва, че компетентен да се произнесе по молбата за връщане на внесената гаранция е първоинстанционният съд, който е бил сезиран с искането за допускане на обезпечението, а именно РС – Варна.

Обстоятелството, че обезпечението реално е допуснато от ОС – Варна и определената гаранция е внесена по негова сметка е без значение. Това е така, тъй като този съд е действал в качеството на въззивна инстанция и неговите функции се изчерпват с произнасянето по частната жалба срещу отказа на първостепенния районен съд да допусне поисканото обезпечение. Внасянето на определената от ОС – Варна гаранция е само предпоставка за пораждане на правните последици на уваженото от въззивния съд искане.

В горния смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в цитираните от ОС – Варна съдебни актове, а също и определение № 336/07.07.2017г. по ч.т.д. № 338/2017г., I т.о. на ВКС.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Варна за компетентен да се произнесе по отправеното от С.С.С. искане по чл.403 ГПК за връщане на внесената от него гаранция.

ИЗПРАЩА делото на компетентния съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ОС – Варна, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3