Решение № 691 от 25.07.2022, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 5236/2021
- Вид
- Решение № 691
- Подписан
- 25.07.2022
- Състав
- Велина Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 691 гр. Стара Загора, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20215530105236 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК, във връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД твърди в исковата молба, че претендира вземане спрямо ИВ. Д. Т. за сума в общ размер на 525,08 лева, от които: 433,30 лева - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 91,78 лева - лихва за забава, от които 87,87 лева, начислени за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 3,91 лева от 14.07.2020г. до 12.03.2021г. На 06.07.2015г. между „Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК 202513690 и ИВ. Д. Т., ЕГН ********** бил сключен Договор за потребителски кредит с номер 592815448 /наричан по-долу Договор за кредит/, въз основа на който между страните възниквала облигационноправна връзка. По силата на Договора за кредит кредитодателят предоставил сума в размер на 400,00 лева, а кредитополучателят се задължил 1 да я върне на 45 броя седмични вноски, ведно с уговорените лихви и такси.
Ответникът изрично удостоверил, с полагане на подписа си, получаването на сумата, предмет на договора за кредит видно от чл. 27 от същия.
Кредитодателят „Провидент Файненшъл България" ООД изпълнил изцяло задълженията си по Договора за кредит. Ответната страна в производството не изпълнявала всички свои задължения по Договора за кредит и преустановявала плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 15.07.2015 г. Считано от следващия ден кредитополучателят изпаднал в забава. В този случай съгласно процесния договор за кредит се дължало договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 16.05.2016 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. На 28.07.2016г. между кредитодателя „Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК 202513690 и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029 бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който се прехвърля вземането срещу ИВ. Д. Т.. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищецът. Това обстоятелство било видно от представеното удостоверение от „Файненшъл България" ЕООД (с предходно фирмено наименование „Провидент Файненшъл България" ООД). С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК 202513690 упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да уведоми длъжника ИВ. Д. Т., за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството си на пълномощник, изпратил чрез препоръчани пратки на „Български пощи" ЕАД уведомление за цесия до ИВ. Д. Т.. Адресът в *** бил посетен от пощенски служител, който установил, че получателят се е преместил на друг адрес, поради което пратката била върната в цялост на ищеца като причина за връщане било отбелязано „получателят се е преместил на друг адрес". Адресът в *** бил посетен от пощенски служител, но длъжникът не бил намерен на адреса, нито бил намерен пълнолетен от домашните му, който да живее на адреса и да е съгласен да получи пратката, 2 съдържаща уведомление за цесия. Предвид това пратката била върната на ищеца, оформена като „Пратката не е потърсена от получателя". Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за потребителски кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК.
По образуваното ч. гр. д. № ***г. по описа на PC Стара Загора, била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което съдът дал указания на доверителя ми за предявяване на установителен иск. Горепосочените факти и обстоятелства обуславяли интереса и легитимацията на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да подаде иск за установяване на вземанията си. С настоящата искова молба, ищецът моли съда, след като се увери в основателността на твърденията му, да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, по отношение на ИВ. Д. Т., ЕГН **********, съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № ***г. по описа на PC Стара Загора, а именно:
433,30 лева - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;
91,78 лева - лихва за забава, от които 87,87 лева начислени за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 3,91 лева от 14.07.2020г. до 12.03.2021 г.
Претендират се и направените в настоящето производство разноски, както и сторените в заповедното производство разноски, както следва:
-
25,00 лева-държавна такса;
-
50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор, в който се заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Посочва, че в конкретния случая връчването на уведомлението на адв.
П. - в качеството й на особен представител, назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК /а не лично на длъжника или упълномощен от него процесуален представител/ не би могло да произведе материалноправния ефект на чл.99, ал.4 ЗЗД. Връчването на уведомлението на особения представител не можело 3 да се приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения представител се изчерпвала с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхващала получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител не бил страната по спорното материално правоотношение. Следователно, получаването от негова страна на изявления, което принципно би довело до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, нямало да произведе този ефект. Към исковата молба не само не били представени доказателства за връчване на приложеното уведомление на ответника, но и изрично се искало връчването да се счете за редовно при предаването на уведомлението на особения представител. Предвид изложеното заявява, че процедурата по връчване на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД не била спазена, ответникът не бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземането му, от което следвало, че ищецът не бил активно материално легитимиран да търси изпълнение на задълженията на ответника към цедента.
Предвид това, счита, че искът следва да бъде отхвърлен. На следващо място, посочва, че дори да се приеме, че уведомлението е редовно връчено, то исковете следвало да се отхвърлят по следните съображения: Не можело да взема отношение относно обстоятелствата дали договора е подписан именно от ответника и дали е получил посочената в него сума, предвид обстоятелството, че няма връзка с ответника. Дори да се приеме, че тези обстоятелства са безспорни, счита вземането за погасено по давност и исковете следвало да бъдат отхвърлени. Съгласно приложения към исковата молба договор за потребителски кредит първото седмично плащане следвало да бъде извършено на 13.07.2015г. Съгласно чл.13 от договора за потребителски кредит, кредиторът имал право на ранна изискуемост на цялата сума по кредита след изтичане на гратисен период от 15 календарни дни след падежа, или считано от 28.07.2015г., т.е. давността за претендиране на дължимата по кредита сума била изтекла на 28.07.2020г. - преди иницииране на производство по чл.410 ГПК и образуване на ч.гр.д.№*** г.
Посочва, че неоснователността на главното вземане влече неоснователност на акцесорната претенция за лихви, чиято погасителна давност е 3 години.
Предвид изложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което да 4 отхвърли изцяло предявените срещу ИВ. Д. Т. искове, като неоснователни и недоказани. Претендира възнаграждение за оказаната правна помощ, в качеството на особен представител по делото.
В съдебно заседание ищеца редовно своевременно призован не се явява и не изпраща представител, ответника не се явява.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните приема за установено следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ***г. по описа на Старозагорски Районен съд ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч. гр. дело съдът е издал заповед за изпълнение № 260910 от 26.04.2021г., с която е разпоредил длъжника ИВ. Д. Т. да заплати на кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД следните суми: сумата от 433,30лв главница по договор за кредит № 592815448/06.07.2015г. сключен между „“Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, 59,19лв договорна възнаградителна лихва за периода от 15.07.2015г. до 16.05.2016г., лихва за забава 160,86лв представляваща сбор от 156,95лв за периода от 29.07.2016г. до 13.03.2020г. и 3,91лв за периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г. и разноски по делото. С разпореждане на осн. чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за потребителски кредит № 592815448/06.07.2015г. сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника се установява, че на дата 06.07.2015г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Т. е сключен договор, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 400лв-общ размер на кредита, срок на договора в седмици-45, общ размер на дължимата сума 707,76лв, размер на седмичното плащане 15,73лв. Договора е подписан от ответника.
Налице по делото е договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. сключен между „Провидент Файненшъл България“ и ищцовото дружество както и Удостоверение издадено от „Файненшъл Бълтгария“ ЕООД с предходно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД с което се удостоверява, че с договор за цесия от 28.07.2016г. е прехвърлено вземане в 5 общ размер 707,76лв произтичащо от договор за потребителски кредит № 592815448/06.07.2015г. сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника ИВ. Д. Т..
Представено по делото е Уведомление до ответника касаещ договора за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г.
Налице по делото е копие от документ от „Български пощи“, видно от който е, че има отбелязване срещу реквизита –„Пратката не е потърсена от получателя“, както и известие за доставяне, на което е отбелязан като получател ответника. Представено по делото е копие от документ от „Български пощи“, видно от който е, че има отбелязване срещу реквизита-„Получателя се е преместил на друг адрес“.
Видно от заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза е, че общия размер на дължимата сума по процесния договор е 707,76лв, в счетоводната система на ищцовото дружество нямало отразени плащания по кредита.
Размера на остатъчното задължение на ответника според вещото лице по процесния договор за потребителски кредит възлиза на :400лв-главница, 54,64лв договорени лихви, 170,89лв лихва за забава. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за периода 15.03.2018г. -13.03.2020г. лихвата за забава възлиза на 81,11лв.