Определение № 679 от 16.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. София, 16.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня А.

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня А. Касационно гражданско дело № 20238002101723 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ищците Д. М. Ц. и Ф. А. М., чрез адвокат Д. Г., срещу решение № 3733 от 12.12.2022 г. по гр.д.№ 6523/2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІVГ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 48142 от 21.02.2020 г. по гр.д.№ 24809/2018 г. на Софийски районен съд, 90 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. М. Ц. и Ф. А. М. против П. А. К. и М. К. К. искове с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на посочените ответници да премахнат сграда с идентификатор ***, с площ 30 кв. м., с предназначение – магазин и офис и сграда с идентификатор ***, с площ 40 кв. м., с предназначение – постройка на допълващо застрояване (лятна кухня), построени в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху 40/100 идеални части от поземления имот, върху собственото им жилище с идентификатор ***и върху идеалните части от общите части на сградата, в която същото е построено, както и предявените от Д. М. Ц. и Ф. А. М. против П. А. К., М. К. К., В. Д. Ф. и Б. Д.

А. искове с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на посочените ответници да премахнат изградените и поддържани от тях тераса, находяща се в южната част на жилища с идентификатор ***и ***, и двете на първия етаж но построената в имота многофамилна жилищна сграда, и навес над същата; пристройка към сграда с идентификатор ***с дължина 182 см., ширина 89 см. и височина 234 см. към северозападното мазе и навес към същата, навес между сграда с идентификатор ***и сграда с идентификатор ***, които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху 40/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, върху собственото им жилище с идентификатор ***и върху идеалните части от общите части на сградата, в която същото е построено. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и уважаване на предявените искове.

Постъпили са отговори на касационната жалба от ответниците П. А. К. и М. К. К., подаден чрез пълномощника им адв. Р. Й., както и от ответниците В. Д. Ф. и Б. Д. А., подаден чрез пълномощника им адв. Л. С., с които са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси и правилност на същото.

1

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

По делото е установено, че ответниците П. А. К. и М. К. К. са собственици на самостоятелно жилище, находящо се в западната половина на първия етаж от процесната жилищна сграда, състоящо се от стая, хол, кухня, баня - клозет, прилежащите му избено и тавански помещения, както и на 25/100 идеални части от общите части на сградата и от процесното дворно място.

Двамата заедно са придобили, в режим на СИО, 5/6 идеални части от имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 20/2005 г., с А. З. Х. и А. А. М., а 1/6 ид.ч. е собствена на П.

А. К., на основание наследяване на майка й Ц. Х., починала 1991 г. и оставила за наследници съпруг А. З. Х. и дъщери П. и А. А.. Имотът е бил придобит от А. З. Х. и Ц. Х. през 1969 г., на основание наследство и одобрена съдебна спогодба по делбено дело и нотариален акт за продажба № 58/16. 10. 1969 г.

Ответниците Б. Д. А. и В. Д. Ф. са собственици на жилището в източната половина на първия етаж от процесната жилищна сграда, състоящо се от стая, хол, кухня, сервизни помещения, заедно със сутерен - мазе и таван, разположен в южната част на сградата, заедно с 35/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Придобили са имота по наследство от майка си А.

З. Ч., която към смъртта си, настъпила на 18.06.2003 г., е била собственик на същия на основание наследство, съдебна делба и завещание.

Ищците Д. М. Ц. и Ф. А. М. са придобили през 2012 г., в режим на съпружеска имуществена общност, жилище, находящо се на втория етаж от процесната жилищна сграда, заедно с прилежащия североизточен таван, 40/100 идеални части от общите части на сградата и 40/100 идеални части от поземления имот, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 151/2012 г. на нотариус С. К., с Й. С. Х. (син на С. З. Х., който е брат на А. З. Х.).

Процесното дворно място, представляващо имот с идентификатор ***, с площ от 419 кв. м., е застроено със следните сгради: а/. двуетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***; б/. едноетажна постройка с идентификатор ***, находяща се в северозападната част на имота, със застроена площ от 25.00 кв. м., включваща магазин и канцелария (офис); в/. едноетажна постройка с идентификатор ***, със застроена площ от 38 кв. м., в югозападната част на имота, в която е обособено жилище, състоящо се от две стаи, бокс, баня - тоалетна и входно антре; г/. едноетажна пристройка към западната фасада на двуетажната жилищна сграда, с площ 1.75 кв. м., с която е затворен входът към сутерена; д/.тераса с площ от 6.00 кв. м., изградена централно към южната фасада, на нивото на първия етаж от двуетажната жилищна сграда

Двуетажната многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***съдържа четири самостоятелни обекта: жилища с идентификатори ***и ***(на първия етаж), жилище с идентификатор ***(на втория етаж) и жилище с идентификатор ***(на сутеренния етаж). Достъпът до тях се осъществява от един вход, разположен централно на северната фасада. Сградата е построена въз основа на следните строителни книжа: позволителен билет № 176/11.07.1959 г., първоначален проект за двуетажната жилищна сграда с две самостоятелни жилища, одобрен на 21. 09. 1957 г., и одобрен проект за надстройка и изменение на утвърден архитектурен план. При строителството са направени редица отклонения от утвърдения проект, които касаят вида на покрива, броя на прозорците на западната фасада, входовете към сутерена и др., но външните размери и ситуационното разположение на сградата са спазени.

Едноетажната постройка с идентификатор ***, находяща се в северозападната част на имота, със застроена площ от 25.00 кв. м., включваща магазин и канцелария (офис) с отделни входове откъм [улица], е с метална конструкция и положена изолация. Разположена е на уличната регулационна линия и вътрешната регулационна линия /Г-образна форма/ и покрива калкана на гаража в съседния УПИ. Постройката е узаконена през 1999 г., с акт за узаконяване на магазин за пакетирани стоки и канцелария № 112/02.07.1999 г., издаден от главния архитект на район „Витоша“, въз основа на одобрен на 26.04.1999 г. проект - заснемане за узаконяване. Постройката отговаря на изискванията на сграда на допълващо застрояване по чл. 42, ал. 2 ЗУТ.

Проходът между тази постройка и между северната фасада на двуетажната жилищна сграда е покрит с навес, изпълнен от метална конструкция с ламарина, монтиран на височина от около 2.20 м.

2

Едноетажната постройка с идентификатор ***, със застроена площ от 38 кв. м., в югозападната част на имота, в която е обособено жилище, състоящо се от две стаи, бокс, баня - тоалетна и входно антре, е тухлена, с дървен покрив и без стоманобетонна конструкция. Спрямо действащата регулация калканната стена на сградата не съвпада със страничната регулационна линия.

Приложеният проект за второстепенна сграда, състояща се от барака, лятна кухня и вход, не е одобрен поради забележка: „Не може да се одобри повече от 12 кв. м.“. Проектът е със заверена ситуация, т.е разположение на постройката спрямо имотните граници. На 01.10.1957 г. е разрешено построяване на временна паянтова барака до 12 кв. м., на 2,00 м. от съседите, за складиране на строителни материали за новия строеж. Постройката е изградена при действието на ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./ и е укрепена от ответниците К. при действието на ЗТСУ /отм./ и ППЗТУ /отм./. С нотариално заверени декларации с рег. № 2358/09.02.2018 г. и с рег. № 2448/12.02.2018 г., собствениците на съседния поземлен имот са се съгласили със съществуващата на регулационната линия лятна кухня. Коминът на лятната кухня не се използва, същата се отоплява с електрически радиатори. Съгласно чл. 47, ал. 1 ЗУТ, няма изисквания за минимални отстояния между лятна кухня и сграда на основно застрояване. Лятната кухня е построена преди 1987 г., но реновирана около 1989-1990 г. Същата е сграда на допълващо застрояване по смисъла на чл. 42 ЗУТ. Съгласно становище на общината, предвид годината на построяване, постройката не подлежи на премахване и на забрана за ползването й.

Едноетажната пристройка към западната фасада на двуетажната жилищна сграда, с площ 1.75 кв. м., с която е затворен входът към сутерена, е изградена от тухли итонг, а за покрив й служи козирката над бившия вход към сутерена. Пристройката обслужва северозападното мазе, което в миналото се е използвало за живеене, а в пристройката е било обособено сервизно помещение с баня и тоалетна. Пристройката не подлежи на отразяване в КК и КР, тъй като е паянтова, с площ под 3.00 кв. м. Спазени са определените в чл. 31, ал. 1 ЗУТ изисквания за отстояния.От северната страна на пристройката има навес.

Терасата с площ от 6.00 кв. м. към южната фасада на нивото на първия етаж на основното застрояване е изградена на метални колони и е покрита с открит навес от гофрирана ламарина, монтирана на лека метална конструкция. За терасата не са представени строителни книжа, но с построяването й не се нарушават нормативни изисквания за отстояния, площ и височина. Същата е построена около 1970 г.

Навесите и козирките, описани в исковата молба, не представляват строежи по см. на § 5, т. 38 ЗУТ и не нарушават конкретни нормативни изисквания.По отношение на навесите и козирките действащата нормативна уредба не съдържа конкретни изисквания за построяването или поставянето им.

С изградените в имота сграда на основно застрояване и постройки на допълващо застрояване не се завишават зададените в действащия план устройствени показатели (плътността на застрояването е 41 % при максимално допустима 50 %, а коефициентът интензивност на застрояването е 0, 65, при максимално допустим 2).

Достъпът в двора се осъществява през две железни врати – единична и двойна (за автомобили). От външните врати са направени пътеки с бетонна настилка към жилищната сграда и към вътрешността на двора. В северната част на двора (откъм улицата) между двете пътеки има голям бор и по - ниска растителност. Южната част на двора е разделена от ниска прозирна ограда от рядка мрежа, монтирана на железни колове с височина от около 1 м., като ищците ползват югоизточната част - същата е затревена, има леха с цветя и павирана пътека към югоизточната постройка /барака/, която не е предмет на иска по чл. 109 ЗС.

Ищците безпрепятствено могат да стигнат до жилището си на втория етаж от сградата, до общите части на сградата и до югоизточната част от дворното място, която ползват.

Процесните сгради и постройки се намират в частта от двора, която се ползва от ответниците.

От правна страна въззивният съд е приел, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. По делото не е доказано действията на ответниците, изразяващи се в построяване, пристрояване и поддържане на процесните сгради и постройки, да са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона за осигуряване на възможност за пълноценно ползване на имота по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. На следващо място е прието, че процесните сгради не създават на ищците пречки 3 да ползват собственото си жилище и идеалните части от общите части на сградата, както и реалната част от дворното място, която ползват съгласно извършеното между съсобствениците фактическо разпределение на ползването на имота. Обстоятелството, че част от постройките представляват незаконни строежи, не е достатъчно за уважаване на негаторния иск.