Решение № 3244 от 12.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3244 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330102875 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на С. А. Д., ЕГН **********, съдебен адрес в П, депозирана против „ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, и с искане да се установи по отношение на ответното дружество недължимост на сума – вземане по договор, тъй като това вземане се погасило с изтичането на давност.

Ищецът твърди, че в полза на ответното дружество била издадена по частното гр. дело № 20130/2013 год. на ПРС заповед за изпълнение , за сумата от 522.24 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, сумата от 39.05лв.- представляваща обезщетение за забава от 01.01.2013г. – 10.12.2013 г. и законната лихва върху главницата от 11.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 125 лв. разноски по производството. За събирането на това вземане било образувано По този изпълнителен лист било образувано ИД №.... по описа на ЧСИ П.. По делото нямало никакви проведени изпълнителни действия, то било прекратено по право на основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК , давността за вземането 1 изтекла ( ищецът се позовава на кратката такава) и затова се моли за решение, с което да се установи недължимост на вземането, за което ответното дружество разполага с изпълнителен лист.

Ответникът оспорва иска, твърди прекъсване на давността и спиране, позовава се на петгодишната погасителна давност с мотив, че вземането е съдебно установено. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноските, каквито претендира и ищеца.

Допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Исковете за оспорване на изпълнението поради новонастъпило обстоятелство (давност) са допустими, докато ответната страна разполага със изпълнителен титул за вземанията си.

Съдът съобрази следното:

По възникването на вземането и по това , че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът следва да отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже.

Най- напред, давност тече от датата, следваща с тридесет дни крайната дата , за която се претендира сумата - 30.04.2013г , тоест , от 30.05.2013г., 2 тъй като съобразно общите условия на договора между страните, абонатите на ответното дружество имат тридесетдесетдневен срок да плаят текущото си задължение , и до изтичането му , не са в забава. Съответно , при липса на основание изтичането на давност да се прекъсне , тя би изтекла на 30.05.2016г. - съдът приема, че това вземане на ответното дружество се погасява с изтичането на кратката тригодишна давност, доколкото съставлява периодично такова по смисъла на чл. 111 буква „в„ от Закона за задълженията и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011г. , ОСГКТК, и вземането не е съдебно установено. Стабилизирането на заповедта за плащане чрез неподаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК не прави вземането „съдебно установено „ по смисъла на чл. 117 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите , тъй като в производството по чл. 410, респ., чл. 417 от ГПК , съдът не проверява съществуването на вземането по исков ред и със всички допустими доказателства и не се произнася с акт по същество на спора, а заповедта за изпълнение , ако и стабилизирана , не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Кратки бележки по хода на изпълнителното дело, от значение за изхода на спора:

Делото е образувано при ЧСИ П. на дата 18.03.2014г., под номер .... по описа му за същата 2014г. Молбата за образуването му не прекъсва давността.

Паралелно, между същите страни и в същото има качество, при ЧСИ П. бива образувано друго изпълнително дело за принудителното събиране на друго вземане; делото е под номер ...., образувано на дата 08.05.2015г.

На дата 12.12.2015г. по изпълнителното дело .....е вписана възбрана върху имоти на длъжника. Тази възбрана обаче не прекъсва давността по отношение на процесното вземане , тъй като това вземане не е било предмет на принудително изпълнение по дело ....към датата на вписването на възбраната.

Изпълнителните дела ....са съединени за общо разглеждане по искане на взискателя, на дата 17.02.2016г. До този момент по изпълнителното дело ...не личат каквито и да било искани или предприети изпълнителни действия.

Извършваните от Д. плащания по изпълнителното дело след обединяването на делата са погасили вземанията на кредитора по различен от процесния изпълнителен лист – този , по който е образувано делото .. , видно от отметките върху самия лист.

3

Намериха се по изпълнителното дело разпореждания от дати 17.02.2017г. , 10.04.2017г. , 06.08.2019г. за насрочване на описи на движими вещи в дома на длъжника, но такива не са проведени по неясни за съда причини.

Изпълнение срещу движими вещ се започва чрез описа й, който я индивидуализира , и без такъв, предприето изпълнение липсва .

Повече искани или предприети изпълнителни действия липсват по делото до датата на подаване на исковата молба ,с която ищецът се е позовал на давността.

Тоест, до датата, на която ищецът се е позовал на давността с подаването на исковата молба, 24.02.2023г. не се установиха основания за прекъсването на давността и тя е изтекла. Искът е основателен.

Разноските се понасят от ответника; на адвоката на ищцовата страна се определя хонорар в минимален размер от 400 лева , с оглед цената на иска.

Предвид липсата на секвестируемо имущество у Д. , съдът не може да отрече хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено по отношение на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, че в отношенията между страните , С. А. Д., ЕГН **********, съдебен адрес в П., не дължи на ответника плащане на следните суми, за които са издадени по частното гр. дело № 20130/2013 год. на ПРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист, присъединен за събиране по изп. дело .... по описа на ЧСИ П. за 2015: 522.24 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, сумата от 39.05лв.- представляваща обезщетение за забава от 01.01.2013г. – 10.12.2013 г. и законната лихва върху главницата от 11.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 125 лв. разноски по производството, тъй като вземанията се погасили с изтичането на давност.

Осъжда "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, да заплати на С. А. Д., ЕГН **********, съдебен адрес в П., сумата от 50 лева 4 разноски по делото.

Осъжда "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, да заплати на а Р. Н. Р., личен номер ..., сумата от 400 лева хонорар за защита, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5