Решение № 3065 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3065 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДИАНА К. КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110218272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. Е. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, ,,***'' срещу наказателно постановление № 25-4332-018337/23.07.2025г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се твърди, че Н. не е бил уведомен за служебно извършената дерегистрация на автомобила, който управлявал, като последният не бил негова собственост, а на негов познат, който му го бил предоставил инцидентно. Поради това застъпва, че поведението му е несъставомерно от субективна страна. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено.

За проведеното на 23.03.2026г. открито съдебно заседание наказващият орган е редовно призован, не се явява, но изпраща представител - юрк. М.. Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Х.. В дадения ход по същество адв. Х. посочва, че при съставянето на процесния АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в описанието на нарушението, което не отговаря на минимално предвидения стандарт. Твърди, че АНО не е посочил датата на прехвърляне на МПС-то и кога е изтекъл срокът на пререгистрация на същото. Посочва още, че по делото се установило, че регистрацията е прекратена служебно, но жалбоподателят никога не е бил 1 уведомяван за това обстоятелство, като никога не е бил уведомяван за това обстоятелство.

Моли за отмяна на атакуваното НП и за уважаване на жалбата. Претендира разноски, като представя списък за разноски.

В дадения ход по същество юрк. М. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Моли съдът да счете, че не са налице пороци в наказателното постановление, които могат да бъдат тълкувани като съществени процесуални нарушения. Посочва, че в конкретния случай е налице роднинска връзка между собственика на лекия автомобил и ползвателя, поради което счита и че следва да се съобрази, че е налице знание за липсата на извършена пререгистрация. Моли за присъждане на разноски в минимален размер, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 23.02.2025г. около 13:17 ч. в с. Яна жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил „,,***''“, ДК № ,,***'', движейки се по ул. Юрий Гагарин, с посока на движение от ул.

„Стефан Стамболов“ към ул. „Мургаш“. Спрян бил за проверка от екип на 05 РУ-СДВР, които извикали за съдействие екип на ОПП-СДВР. Пристигналият на място екип на ОПП СДВР извършил проверка на жалбоподателя, както и на управлявания автомобил през служебния таблет, при което се констатирало, че управляваният от Н. лек автомобил, регистриран на А.Д.Л., ЕГН ********** бил със служебно прекратена регистрация по чл.

143, ал. 15 ЗДвП, считано от 21.11.2024г.

Предвид това, свид. Д. Г., полицай при СДВР 05 РУ, съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия GА № 3356058/23.02.2025г., в който описал констатираните обстоятелства по извършени нарушения на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 ЗдвП.

След окомплектоване на материалите по преписката, заведена под № 33387/2025 по описа на СРП за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С постановление изх. № УРИ 433200/15.07.2025г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство по преписката, заведена по описа на СРП, поради липса на субективна страна на процесното деяние, и преписката била изпратена на Началника на ОПП

СДВР за преценка налице ли са основания за реализиране административнонаказателна отговорност спрямо Н..

В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.

2

175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Д. А. Г. и А. К. М., и писмени - постановление от 10.07.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 33387/2025 г. по описа на СРП; справка-картон на водач; заповед № 8121к-12547/12.09.2024г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; заповед № 513з -8830/26.08.2024г. ; материали по пр. пр. № 8311/2022 г. по описа на СРП.

Съдът кредитира депозираните от свидетелите Г. и М. показания досежно констатираните нарушения и обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством последните се установява, че към 23.02.2025г. регистрацията на управлявания от Н. лек автомобил е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП - по причина, че не бил регистриран в двумесечен срок от придобиването му от новия собственик. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно нито от материалите по пр. пр. № 33387/2025 г. по описа на СРП, нито посредством ангажираните от ОПП СДВР доказателства, се установява дали и в кой момент жалбоподателят Н. е бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила.

Напротив, изясни се, че не е бил уведомен, доколкото не е държал автомобила в свое трайно фактическо владение, а му е бил предоставен за инцидентно ползване от настоящия собственик.

Материалната компетентност на свид. Г. по съставяне на АУАН и тази на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от заповед № 8121к12547/12.09.2024г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; заповед № 513з -8830/26.08.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице. Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират. поради се явява неоснователно наведеното възражение в тази насока от жалбоподателя.

Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят Н. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Това е така, доколкото не се доказа собственикът на процесното МПС, респективно жалбоподателят в частност като негов ползвател в процесния ден, да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. Следователно и поведението на Н. е субективно 3 несъставомерно, тъй като не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация, при което липсва виновно осъществено поведение от негова страна.

По отношение на наведеното възражение от юрк. М. за знанието за прекратяването на регистрацията на МПС-то от ползвателя, поради наличието на родствена връзка между собственика на МПС-то и него, съдът намира същото за неоснователно. Родствената връзка сама по себе си не представлява доказателство за осъществено уведомяван, нито обосновава несъмнен извод за наличие на знание относно конкретни факти от правно значение. Подобен извод би почивал на предположение, което е недопустимо в административнонаказателния процес, доколкото фактите, обуславящи субективната страна на нарушението подлежат на пълно и главно доказване от наказващия орган.

Поради това НП е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и подлежи на отмяна.

Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН.

Претендираният размер от 306,78 евро следва да бъде уважено в цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 89д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-018337/23.07.2025г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Л. Е. Н. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на от Л. Е.

Н., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ,,***'' сума в размер на 306,78 евро - направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4