Определение № 63 от 10.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. София, 10.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002901204 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. М. срещу решение №63/22.02.2024 г. по т.д.№569/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №52/06.06.2023г. по т.д.№3/22г. по описа на Хасковски окръжен съд, е признато за установено по предявения от „Юробанк България“АД срещу касаторката иск по чл.422 ГПК, че същата дължи на банката по договор за кредит от 22.02.2008г. главница в размер на 40 413,64 евро, ведно със законната лихва от 20.10.2020г. до окончателното изплащане, договорна лихва за периода от 09.11.2017г. до 23.09.2020г. в размер на 6287,48 евро, наказателна лихва за периода от 09.11.2017г. до 23.09.2020г. в размер на 1398,95 евро, разноски по кредита за подновяване на ипотеката в размер на 554,25 лв. и застрахователна премия по кредита в размер на 18,54 евро, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№13/2021г. по описа на РС Димитровград.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд,че вноските с настъпил падеж преди 20.10.2015г. не са погасени по давност и че уведомяването на кредитополучателя за предсрочната изискуемост е достатъчно за нейното настъпване, като не е необходимо нарочно уведомяване на съдлъжниците и поръчителите. Твърди 1 се,че съдът неправилно и в нарушение на съдопроизводствените дела е изградил фактическите си и правни изводи за основателност на предявения иск, приемайки,че кредитополучателят и солидарният длъжник са надлежно уведомени за предсрочната изискуемост при условията на фингирано връчване по смисъла на чл.47 ал.5 ГПК, тъй като банката не е положила необходимата грижа за да достигне волеизявлението й за това до длъжника, въпреки че е разполагала с данни за настоящи адреси на длъжниците в Гърция. По тези съображения касаторката е поискала да бъде допуснато до проверка за правилност и отменено решението на ПАС с отхвърляне на предявения срещу нея иск.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката твърди,че съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на спора начин по въпросите: 1. Въз основа на какви предпоставки може да се приеме,че кредиторът по договор за банков кредит е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на съдлъжници, отговарящи солидарно за поетия с договора дълг?; 2.При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече,съгласно чл.114 ЗЗД, давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?; 3. Следва ли разпоредбите на чл.47 ал.3 и ал.5 ГПК да се тълкуват в смисъл,че при връчване на съобщения и книжа, включително и при връчване на извънсъдебни книжа от ЧСИ, каквото е уведомлението за предсрочна изискуемост, съдът, съответно ЧСИ, е длъжен, когато лицето не бъде намерено на постоянния си адрес, задължително да направи опит да връчи съобщението /книжата/ на настоящия му адрес?; 4.Влиза ли в правомощията по чл.43 ЗЧСИ на ЧСИ, на когото е възложено от частни субекти връчването на извънсъдебни книжа във връзка с гражданскоправни отношения по реда на чл.18 ал.5 ЗЧСИ, да използва способите за връчване, предвидени в чл.37-58 ГПК или използването на тези способи, включително и уведомяването чрез залепване на уведомление, са допустими само при връчването на съобщения и книжа в рамките на образуваните при съответния ЧСИ изпълнителни дела?; 5. Въз основа на какви предпоставки може да се приеме,че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с 2 което е обявил кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на т.нар.

„автоматична предсрочна изискуемост“?; 6.Положила ли е банката необходимата грижа и направила ли е всичко необходимо волеизявлението й,че счита договора за кредит за предсрочно изискуем да достигне реално до длъжника, когато не е направила опит да уведоми длъжника по известния на кредитора настоящ адрес на длъжника?; 7. Следва ли съдът да приеме,че длъжникът е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост, при условията на фингирано връчване,когато банката-кредитор не е положила необходимата грижа волеизявлението й,че счита договора за предсрочно изискуем, да достигне реално до длъжника по настоящия му адрес?

Поддържа се ,че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с решения по т.д.№237/19г. на ІІ т.о. на ВКс, по т.д.№2140/18г. на І т.о. на ВКс, по гр.д.№1759/21г. на 4 г.о. на ВКС, по гр.д.№50203/16г. на ІІ г.о. на ВКС, по т.д.№60106/16г. на ІІ г.о. на ВКС, по т.д.№1273/19г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.

№60208/16г. на ІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№228/21г. на ІІІ г.о. на ВКС и по гр.д.

№436/21г. на І г.о. на ВКС. Прави се искане обжалването да бъде допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК или на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“АД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор се е противопоставил на искането за допускане на въззивното решение до касация, а по същество е оспорил наведените в нея оплаквания като неоснователни.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради което е допустима.

За да постанови съдебния акт в обжалваната му от касаторката част, въззивният състав е намерил за установено по делото, че ответницата М. М. е страна по договор за кредит в размер на 43 760 евро за покупка на поземлен имот, сключен на 22.02.2008 г. между праводателя на „Юробанк България“АД - „Алфа банк – Клон България“ АД и Д.Т.Д. в качеството му на кредитополучател, като М. е подписала същия в качеството й на съдлъжник; договорът е сключен при Общите условия на банката за предоставяне на 3 ипотечни кредити; цялата сума, уговорена по договора за кредит, е усвоена от кредитополучателя по банковата му сметка. При тези обстоятелства съдът е приел,че с подписването на договора ответницата е встъпила в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, като се е съгласила да поеме солидарно с кредитополучателя задължението му към банката, която е изпълнила поетото от нея задължение да предостави сумата на кредита и че тъй като в подписания договор за кредит има двукратно препращане към Общите условия, същите намират приложение в отношенията между страните.

Отказал е да приеме за обвързващ страните сключения между тях анекс № 1/ 09.03.2011 г., доколкото с чл. 1 от него е уговорена дължимост на суми по договора за кредит, определени при условията на т.нар. „анатоцизъм“ по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД – начисляване на възнаградителни лихви върху лихви, допустимо само при изрична уговорка между търговци ,каквато хипотеза в случая не е налице. Нищожността на клаузата на чл. 1 от анекса, която е свързана с основния му предмет, според състава, е довела до неприложимост и на останалите клаузи на анекса в отношенията между страните, тъй като те уреждат изпълнението на задължения, установени с нищожна клауза. Въз основа на това съдът е приел, че ответницата следва да отговаря в качеството си на съдлъжник за задълженията по първоначалния договор, а не и по анекса.

За неоснователно съдът е приел правопогасяващото възражение на ответницата по чл. 110 ЗЗД - за изтекла погасителна давност по отношение на дължимите вноски преди датата 20.10.2015 г. - пет години преди подаването на заявлението по чл.417 ГПК, като се е обосновал със съображения,че уговореното между страните връщане на предоставения кредит на погасителни вноски не превръща задължението в такова за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на общото задължение на части, като връщането на сумата по договора за кредит на погасителни вноски представлява изпълнение на части на основното задължение на длъжника, което е с падеж през 2038г.

По другия спорен между страните въпрос за настъпване на предсрочната изискуемост, на която се е позовала банката с подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК и при предявяването на иска по чл. 422 от ГПК, съдът е намерил за установено от заключението на счетоводната експертиза настъпването на обективните обстоятелства, даващи право на банката да 4 обяви предсрочната изискуемост на кредита - последното плащане по договора е извършено на 14.12.2012 г., а допуснатото просрочие датира от 25.10.2012 г., когато е падежната дата на съответната вноска, като след това не са извършвани плащания; към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК просрочените вноски по главницата и лихвите са били общо 85 броя.Намерил е за доказано и второ изискване за настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг - банката да е уведомила длъжника за предсрочната изискуемост, като наведените от ответницата доводи, че нито кредитополучателят, нито тя като съдлъжник са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита, са намерени за неоснователни и опровергани от събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът е анализирал представените към заявлението по чл. 417 ГПК уведомления за предсрочната изискуемост, адресирани до кредитополучателя Д. и до съдлъжника М., като е констатирал,че същите са предоставени за връчване от ЧСИ и са адресирани до посочените в договора постоянни адреси на двамата; адресът на Д. е посещаван трикратно от служител на ЧСИ с отбелязване в съставените протоколи,че лицето го няма, а по справка от ГРАО лицето е в Гърция; след изтичането на дадения с последното уведомление от 09.09.2020 г. двуседмичен срок - на 23.09.2020 година, съдът е приел,че е налице фингирано връчване по смисъла на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а уведомяването на кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита е достатъчно за нейното настъпване, като не е необходимо нарочно уведомяване на съдлъжниците и на поръчителите. Допълнително е развил съображения за доказаност и на обстоятелството, че и съдлъжникът М. е уведомена за предсрочната изискуемост при условията на фингирано връчване. Позовал се е на установените с писмените доказателства обстоятелства,че след извършеното посещение на постоянния адрес на М. на 12.08.2020 г. и получаване на данни от кмета на селото, че тя пребивава в чужбина, служителят на ЧСИ е залепил уведомление на същата дата с даден двуседмичен срок за получаване на известието за предсрочната изискуемост, който срок е изтекъл на 26.08.2020 г., което позволява да се приеме,че е налице също фингирано връчване по смисъла на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Съдът е изложил аргументи от разпоредбата на чл.47 ал.1 изр. последно ГПК, освобождаваща длъжностното лице, осъществяващо връчванията, от задължението да извършва три посещения на адреса на лицето с интервал от поне една седмица 5 между тях и поне едно от посещенията да е в неприсъствен ден тогава, когато то е събрало данни, че страната не живее на адреса, след справка включително от кмета на населеното място, които предпоставки в случая са изпълнени. За неоснователни е намерил в тази връзка доводите на ответницата, че банката още при сключването на договора е разполагала с данни за адресите, на които пребивават кредитополучателят и съдлъжникът в Гърция и е следвало да изпрати уведомленията на тези адреси, като се е мотивирал с това,че връчването е осъществено съобразно разпоредбата на чл.47 ал.3 ГПК на постоянните адреси на двамата, което е достатъчно, за да се приеме неговата редовност. Наред с това е констатирал наличие на данни,че след сключването на договора длъжниците са променили адреса си на пребиваване в Гърция, посочен в договора и доколкото няма изрична уговорка между страните по него за изпращане на уведомленията по настоящите адреси на длъжниците, а и няма данни те да са уведомили банката за промяната и за новите си настоящи адреси, съдът е заключил,че не може да се приеме,че е налице неизпълнение на задължението на банката да уведоми кредитополучателя за предсрочната изискуемост, която е настъпила с изтичането на срока на 23.09.2020 г., в т.ч. и към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 20.10.2020 г.