Решение № 208 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502470 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. И. срещу Решение № 260008/22.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 12270/2018 г. по описа на Варненски районен съд, XVIII състав, с което са отхвърлени исковете й против М. А. Ф. с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи вследствие на извършени от ответницата противоправни действия, изразяващи се в осъществяване на незаконно строителство в собствения на ищцата имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Ч.в.“ ***, без нейно съгласие, както следва: 1/ за сумата от 15 147.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху офис А със застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж; 2/ за сумата от 9150.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху гараж № 3 със застроена площ 21.32кв.м. на партерния етаж, в размер на данъчната оценка на имота; 3/ за сумата от 16 307 лева, 1 представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис А със застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж за извършване на търговска дейност чрез фирма ЕТ „Т.-Т. И.“, остойностено като неполучен трудов доход и задължителни осигурителни вноски; 4/ за сумата от 393.35 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис А със застроена площ 23.80 кв.м на партерен етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.; 5/ за сумата от 3075.20 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на апартамент № 6 със застроена площ от 103.22 кв.м. на трети жилищен етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.; 6/ за сумата от 899.65 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на гараж № 3 със застроена площ 21.32кв.м. на партерния етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете - 16.03.2018 г. до окончателно изплащане на главницата.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната част от решението на ВРС като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че твърде повърхностно и едностранчиво са обсъдени свидетелските показания и заключенията на СОЕ и СТЕ. Излагат се съображения по съществото на правния спор, базирани на хронологията на събитията и събрания доказателствен материал по делото, довели до възникване задълженията на ответницата да заплати търсените обезщетения.

Релевира се, че моментът на възникване на имуществените вреди е издаването на удостоверението затърпимост по инициатива на ответницата – 04.07.2014 г., като това удостоверение пречи обектите на И. и сградата като цяло да бъдат завършени и свързани към градската инфраструктура. Твърди се, че е безспорно установено по делото, че сградата е незаконна и неузаконима с отменено разрешение за строеж в следствие действията на Ф., което води до претърпяване от ищцата на имуществени вреди. Иска се отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемата М. А. Ф. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС да бъде 2 потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора като се претендира присъждане на разноски.

По отношение на въззивната жалба:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими, доколкото се касае до неудовлетворено притезание, произтичащо от деликт.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Т. Д. И. против М.

А. Ф. с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответницата да заплати обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи вследствие на извършени от ответницата противоправни действия, изразяващи се в осъществяване на незаконно строителство в собствения на ищцата имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Ч.в.“ ***, без нейно съгласие, както следва: 1/ сумата от 15 147.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху офис А със застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж; 2/ сумата от 9150.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху гараж № 3 със застроена площ 21.32кв.м. на партерния етаж, в размер на данъчната оценка на имота; 3/ сумата от 16 307 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис А със застроена площ 23.80 кв.м. на партерния етаж за извършване на търговска дейност чрез фирма ЕТ „Т.-Т. И.“, остойностено като неполучен трудов доход и задължителни осигурителни вноски; 4/ сумата от 393.35 лева, 3 представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис А със застроена площ 23.80 кв.м на партерен етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.; 5/ сумата от 3075.20 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на апартамент № 6 със застроена площ от 103.22 кв.м. на трети жилищен етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.; 6/ сумата от 899.65 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на гараж № 3 със застроена площ 21.32кв.м. на партерния етаж, в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете - 16.03.2018 г. до окончателно изплащане на главницата.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М. А. Ф., с който оспорва изцяло предявените спрямо нея претенции и отправя искане за тяхното отхвърляне.

С Определение № 5309/25.11.2025 г. по в.гр.д. № 2470/2025 г. по описа на ВОС исковата молба е оставена без движение. На 10.12.2025 г. в предоставения от съда срок И. депозира молба, с която уточнява следното: 1/ за офис А главният иск е този за сумата от 15 147.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху обекта, в евентуалност за сумата от 16 307 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис А за извършване на търговска дейност чрез фирма ЕТ „Т.-Т. И.“, остойностено като неполучен трудов доход и задължителни осигурителни вноски за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г. и в евентуалност за сумата от 393.35 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на офис А в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.; 2/ за гараж 3 главният иск е този за сумата от 9150.50 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможността да се разпорежда с правото на собственост върху гараж № 3 размер на данъчната оценка на имота и в евентуалност за сумата от 899.65 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на гараж № 3 в размер на средния пазарен наем за периода 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г.

4

От фактическа страна настоящият съдебен състав установява следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства е видно, че страните са съсобственици на УПИ № *** в св. 325 по плана на IXти подрайон на гр. Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Ч.в.“ ***. И. твърди, че противоправното поведение на Ф. се изразява в извършване на незаконно строителство в съсобствения им имот без нейно съгласие. Деянието е безспорно установено по делото посредством представените договор за групов строеж на жилищна сграда от 23.08.1999 г. и допълнително споразумение към него от 25.08.1999 г., сключени между част от съсобствениците на терена, неподписани от ищцата; договор за строеж от 27.07.1999 г., сключен от една страна от М. Ф. и Н.Г., в качеството им на възложители и от друга – З.М.М., в качеството му на изпълнител – строител; от Акт № 109/13.11.2002 г. на община Варна за установяване на административно нарушение от страна на М. А. Ф., изразяващо се в допускането в качеството й на инвеститор на незаконно строителство на сграда в УПИ № *** в св. 325 по плана на IX-ти подрайон на гр. Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Ч.в.“ ***, като извършените нарушения са установени с КА № 109/04.11.2002 г. С Решение № 03/02.05.2012 г. на Гл. архитект на община Варна е постановен отказ да се узакони процесната жилищна сграда.

Т.е. налице е противоправно поведение от страна на ответницата изразяващо се в извършване на незаконно строителство в съсобствения недвижим имот.

Вследствие на горното обаче ищцата придобива в собственост три 5 самостоятелни обекта в изградената без надлежни строителни книжа сграда /Решение № 10287/23.10.2006 г. по адм.д. № 4621/2006 г. по описа на ВАС, II отделение/, а именно: апартамент 6, офис „А“ и гараж № 3, завършени до груб строеж, видно от приетата пред първоинстанционния съд СТЕ. За сградата е издадено Удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014 г. от Гл. архитект на община Варна, район „Одесос“, на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, поради което същата представлява търпим строеж, не подлежи на премахване и на забрана за ползването й. Търпимият строеж може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

С оглед горното ищцата не се явява възпрепятствана от ответницата Ф. да се разпорежда с правото си на собственост върху офис „А“ и върху гараж № 3. Напротив, именно чрез извършеното от последната и други от съсобствениците на терена строителство и снабдяване с Удостоверение за търпимост на сградата И. придобива изключителна собственост върху трите процесни самостоятелни обекта в сградата, както и правото да се разпорежда с тях. Т.е. не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаване на двата главни иска, касаещи офис „А“ и гараж № 3, а именно: настъпила вреда за въззивницата /пропуснати ползи от невъзможност за разпореждане/, както и причинна връзка между деянието /осъщественото незаконно строителство/ и вредата. Ирелевнтни са в случая уговорките на И. с предходния строител и суперфициар ЕТ „********“, гр. Варна досежно степента на изграждане на самостоятелните обекти предвидена в договор за групов строеж № I1236/24.01.1995 г., тъй като по делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че последният изгражда сградата само до кота нула с ограждащи стени на първия етаж, които впоследствие са компрометирани и съборени от новия строител З.М., след което ЕТ прекратява строителството и през 1996 г. прехвърля изцяло притежаваните от него вещни права по нот. акт № 2/1995 г., а именно право на строеж върху самостоятелни обекти и право на собственост върху ид.ч. от терена на трети лица, между които и ответницата Ф. /нот. актове с №№ 57/1996 г.,59/1996 г., 60/1996 г. и 61/1996 г./.