Присъда № 20 от 13.09.2016, Районен съд - Ивайловград

П Р

И С Ъ

Д А

№ гр.

Ивайловград, 13.09.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Калоян П., при секретаря М.Й., при участието на прокурор Д. Чорбаджиев, като разгледа докладваното от съдията НОХ дело №

56 по описа на съда за 2016 г. на основание НПК

П Р И С

Ъ Д И:

ПРИЗНАВА

Ч.М.Д., родена на *** г. в гр. Мосул, Ирак, иракска гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, ЗА ВИНОВНА в това, че на 11.04.2016 г. е влязла през границата на страната от Р. Гърция в Р. България в района на 492-ра гранична пирамида в землището на с. Свирачи, общ. Ивайловград, обл. Хасково, без разрешение на надлежните органи на властта, за което и на основание чл.

279, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /шест/ месеца и „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева.

На основание чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС определя първоначален "Строг режим" за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода", което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се търпи в затвор или затворническо общежитие от „Закрит тип”.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок пред Окръжен съд - Хасково, считано от днес.

Районен съдия:

МОТИВИ: НОХД

№ 56/2016 г.

Подсъдимият Ч.М.Д. е обвинена в извършване на престъплениe по чл. 279, ал. 1 от НК, за това, че на 11.04.2016 г. е влязла през границата на страната от Р. Гърция в Р. България в района на 492-ра гранична пирамида в землището на с. Свирачи, общ. Ивайловград, обл. Хасково, без разрешение на надлежните органи на властта.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимата не се явява, тъй като се укрила и не е намерена.

Назначеният й служебен защитник счита, че деянието е доказано, като моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимата е от Ирак и решила да мигрира в Германия за да води по лесен живот. В изпълнение на тази цел платила на лице занимаващо се с трафик на хора 2000 евра за себе си и по 1000 евра за децата си и с негова помощ нелегално влязла в Република Турция и отишла в гр. Истанбул. От там заедно с други мигранти била превозена с автомобил близо до границата на Република Турция с Република Гърция, след което всички продължили към границата пеша, водени от двама трафиканти на хора.

Стигнали до границата при река Марица и я преплували с лодка, като навлезли на територията на Република Гърция. Продължили да се движат още около 25-30 часа.

Подсъдимата, другите мигранти и двамата трафиканти достигнали границата на Република България с Република Гърция и на 11.04.2016 г. я преминали без разрешение на българските органи на властта, като влезли от Република Гърция в Република България.

Около

14.40 часа на 11.04.2016 г. жител *** забелязал групата мигранти под мост в района на бившата гранична застава „Армира”, намираща се между гр. Ивайловград и с. Свирачи.

На място бил изпратен полицейски екип на ГПУ – Ивайловград, в който участвали и свидетелите А. и И., които задържали подсъдимата и още 12 мигранти, а трафикантите, след като разбрали, че групата е забелязана от местния жител, избягали. На дланта на една от ръцете на един от мигрантите свидетелят А. открил изписани два български мобилни телефонни номера и името на гр.

Ивайловград, изписано на латиница.

Гражданите подали сигнала до полицията съобщили, че малко преди да дойдат полицаите, от място близо до местонахождението на мигрантите с бърза скорост тръгнали две коли в посока Ивайловград, за които с оглед на установени от полицията обстоятелства можело да се предположи, че са на трафиканти, които следвало да поемат групата и да я преведат през България, но доказателства не били намерени.

На

12.04.2016 г. за да установят местопреминаването на границата, свидетелите П., Г., З. – полицейски служители при ГПУ – Ивайловград, заедно със подсъдимата и двама мигранти, извършили прохождане на местността от мястото на задържане на мигрантите в посока държавната граница, като от обясненията на мигрантите и оставените от тях следи в местността установили, че преминаването на държавната граница от подсъдимата и другите мигранти е извършено в района на 492-ра гранична пирамида в землището на с. Свирачи, общ. Ивайловград, обл. Хасково.

От справката за съдимост се установява, че подсъдимата, чиято самоличност е снета единствено по нейни данни, не е осъждана в Република България.

От декларация за семейно и материално положение и имотно сътояние се установява, че подсъдимата е декларирал, че е омъжена, няма имущество и доходи.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от доказателствата събрани в съдебното производство, прочетените материали по досъдебното произоводство, включително прочетените обяснения на подсъдимата, дадени на досъдебното производство.

Така по описания по-горе начин:

- подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно на 11.04.2016 г. е влязла през границата на страната от Р. Гърция в Р. България в района на 492-ра гранична пирамида в землището на с. Свирачи, общ. Ивайловград, обл. Хасково, без разрешение на надлежните органи на властта.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала, че ще влезе през границата на Република България от Република Гърция и че няма разрешение за влизане в Република България от надлежни български органи, и въпреки това решила и извършила деянието, което целяла.

При определяне на наказанието на подсъдимата и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска към средна степен, типична за този вид престъпления, като повишаването на тежестта на деянието се обуславя от ръста на престъпленията, свързани с незаконно преминаване на границата, налагащ по ефективна превенция;

- обществената опасност на извършителя е от ниска към средна степен с оглед на укриването му от органите на досъдебното производство и съда.

Отегчаващи вината обстоятелства - укриването й от органите на досъдебното производство и съда.

Смегчаващи вината обстоятелства - доброволните самопризнания и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина.

Мотивите за извършване на деянието – незачитане на правовия ред на Република България, свързан с режима на преминаване на българската държавна граница.

Предвид изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК, Съдът намира, че на подсъдимата следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода", като с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимата, смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се определят и наложат наказания "Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца и „Глоба” в размер на 200 лева.

Съдът намира, че не са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода”, тъй като поведението на подсъдимата и в частност укриването й от органите на наказателното производство, не сочат на това, че целите на наказанието и поправянето на подсъдимата ще се постигнат ако същата не изтърпи ефективно наложеното наказание.

Тъй като подсъдимата се е укрила от органите на наказателното производство и е обявявена за национално издирване по НОХД № 32/2016 г., образувано по искане от прокуратурата и подсъдимата за одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, относно същото деяние, което НОХД е прекратено поради укриването на подсъдимата, и на основание чл. 59, ал. 2, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът намира, че на подсъдимата не следва да се определя първоначален лек режим, а следва да й се определи първоначален "Строг режим" за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода", което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС следва да се търпи в затвор или затворническо общежитие от „Закрит тип”.

Съдът счита така определеното наказание на подсъдимата по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: