Решение № 94 от 04.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Даниела Росенова

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора П. Е. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600148 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава 33-та от НПК – чл. 424, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Постъпило е искане от осъденото лице Г. К. Ц., чрез договорните му защитници адв. С. Й. С. и адв. Н. Д. Н., за възобновяване наказателното производство по ВНОХД № 433/2023 год. по описа на ОС – Кюстендил и по НОХД № 879/2020 год. по описа на РС – Дупница на осн. чл. 422, ал. 1 , т. 5 от НПК. В направеното искане за възобновяване, се изтъкват и трите основания на закона – чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Според осъденото лице е нарушен законът, тъй като е признат за виновен в извършено от него деяние по чл.

129, ал. 2 във вр. ал.1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, при липса на съставомерност на повдигнатото обвинение. На второ място се твърди, че са налице и нарушения на процесуалните правила, тъй като обвинението текстово не е описано съобразно законовата разпоредба на чл. 129, ал. 2 от НК, а и с думи различни от посочените в закона, водещо и до неяснота и неконкретизираност. Във връзка с твърдението, че е налице и т. 3 на чл. 348, ал. 1 от НПК, касаеща явна несправедливост на наложеното наказание, водещо до възобновяване на наказателното производство, в искането са били развити съображения, че съдилищата не са се съобразили с наличието на всички смекчаващи вината обстоятелства, установени в производството по делото.

В съдебно заседание, се поддръжа искането, по съображения изложени в същото. От страна на адв. С., се твърди че в съдебното производство са били четени показанията на много свидетели и по този начин са били приобщени към доказателствената маса, а пък други доказателства не са били обсъдени в мотивите, а именно докладна записка на св. Г., по отношение на който са били ценени показанията му, дадени като свидетел.

Защитата прави разбор и на други свидетелски показания, на които не би следвало да бъде дадена вяра, с оглед употребения от същите алкохол и при липса на съответни съдебно1 психиатрични експертизи за тяхната годност да възприемат фактите, за които са свидетелствали с оглед това обстоятелство. От страна на адв. Н., първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като след постановяване на присъдата, с отделен акт е присъдил и направените разноски, като по този начин е допуснал нарушение в правото на защита на осъденото лице, каквото се явява и неуваженият отвод, направен на съдията от районния съд. По отношение на въззивния акт, се твърди, че е изразено мнение относно неправилното приложение на чл. 66 от НК, при липса на протест, което говори за предубеденост на въззивния състав, представляващо самостоятелно основание за възобновяване на въззивното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Относно направения анализ на свидетелските показания от въззивния съд, се твърди, че е налице неоснователно дадена вяра на част от свидетелите, а решението е постановено въз основа на липсата на доказателства и формално проведени очни ставки пред районния съд. На следващо място се твърди, че е налице хипотезата на неизбежна отбрана, поради което с осъждането също е допуснато нарушение на материалния закон, което също е основание за възобновяване на наказателното производство, с оправдаване на подсъдимите. Не на последно място, адв. Н. прави искане за възобновяване на наказателното производство и изменение на размера на наложеното наказание, тъй като не е налице и твърдението, че на пострадалия е било причинено мозъчно сътресение, в каквато връзка са показанията на св. Г. за състоянието и поведението на пострадалия непосредствено след случилото се.

Осъденият Г. Ц., в предоставеното му право на лична защита е заявил, че поддържа изцяло изложеното от неговите защитници и се счита за невиновен. Поддържа искането за възобновяване на наказателното производство и постановяване на акт, с който да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението, което е заявил и в предоставеното му право на последна дума пред съда.

Прокурорът от АП - София пледира искането за възобновяване да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице законовите изисквания за това и не са допуснати сочените нарушения от съдилищата.

Апелативен съд - София, като се запозна с искането, доводите на страните и материалите по делото, прие следното:

С Решение №131 от 22.11.2024 год., постановено по ВНОХД № 433 по описа за 2023 год. на Окръжен съд – Кюстендил, въззивният съд е отменил присъда от 22.05.2023 год. постановена по НОХД № 879/2020 год. по описа на РС - Дупница в гражданскоправната й част, с връщане на делото на друг състав от наказателното отделение на съда за ново разглеждане на допуснатите за съвместно разглеждане граждански искове, което производство да бъде проведено по реда на чл.300 от ГПК. Присъдата, в останалата й част, е потвърдена, като подсъдимите К. Ц. и Г. Ц. са били осъдени да заплатят на И. Б. Р. направените разноски във въззивното производство в размер на 2000 лв.

С присъда от 22.05.2023 год., постановена по НОХД №879/2020 год. по описа на РС - Дупница, в посочена по – горе потвърдена част от окръжния съд, подс. Г. К. Ц., род. на ******** год. в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН: ********** е бил признат за виновен в това, че на 19.10.2019 год., около 18,00 часа в с. Тополница, общ.

Дупница, на външна тераса пред магазина в центъра на селото, в съучастие като съизвършител с К. Г. Ц. от гр. *** /чрез нанасяне на множество удари с юмруци по главата и тялото и на множество ритници с крака по главата, тялото и крайниците и стъпване с крака върху главата на пострадалия И. Р., а и нанасяне на удари с тръбен стол в областта на главата, лицето и цялото тяло на И. Б. Р./, са причинили средна телесна повреда на И. Б. Р. от с. ***, общ. Дупница, изразяващи се в счупване на VI, VII, VIII, IX и X ребра вляво, довело до трайно затрудняване на движението на снагата му; счупване на горната челюст /счупване на медиалната стена на десния синус от горната челюст/ и обезобразяване на лицето му 2

/голям грубоват белег на носа, в следствие на разкъсно-контузна рана на гърба на носа, довело до загрозяване на лицето/ поради което и на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл.

20, ал. 2 от НК във вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от 2 /две/ години „Лишаване от свобода“, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Искането на осъденото лице Г. К. Ц. за възобновяване на производството и отмяна на постановените съдебни актове, е от 30.12.2024 год. и е подадено в законоустановения шестмесечен срок, с депозиране на същото в РС – Дупница.

Относно изложените възражения, настоящата съдебна инстанция ги намира за неоснователни.

Възраженията относно за нарушение на материалния закон касаят липсата на съставомерност на деянието като такова по чл.129 от НК. Такива възражения са били правени и намерили мотивиран отговор в актовете и на двете инстанции по същество.

Налице обсъждане и оценка на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност: на показанията на свидетелите, по отношение на които се дава вяра, относно кои обстоятелства и защо, аналогично на кои от свидетелите не се дава вяра от съда и защо; на писмените доказателства; на изслушаните експертизи и приетите им заключения. Събраните доказателства са били анализирани и във връзка направено възражение относно института на неизбежната отбрана /л. 483-484 от НОХД № 879/20 г. на РС – Дупница и л. 15 от мотивите на решението по ВНОХД № 433/23 год. по описа на ОС – Кюстендил/. Напълно в законовите правомощия и изисквания, въззивната съдебна инстанция е изложила самостоятелно мотиви във връзка с установената фактическа обстановка, доразвивайки анализа на свидетелските показания и изводите на вещите лица, изготвили СМЕ във връзка с получените телесни увреждания и констатираните от нея несъществени неточности, не намерили отговор пред районния съд. Въз основа на така направения подробен анализ на доказателствения материал, въззивната инстанция е изградила самостоятелни изводи, че възраженията на защитниците относно авторството на деянието и твърдяната от тях неизбежна отбрана от двамата подсъдими, упражнена по отношение на пострадалия, не се споделят и са неоснователни.

В принципен план, следва да се подчертае, че предмет пред настоящата извънредна инстанция е начинът, по който е изградено вътрешното убеждение на инстанциите по същество и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото. В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации.

Съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава, когато не са изложени съображения относно оценката на доказателствения материал, когато същият е оценен едностранчиво, тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или несъществуваща доказателствена маса.

В предвид на изложеното по – горе, това не бе установено в настоящото производство, а от тук и че се касае за неправилно приложение на материалния закон, с признаване на К. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл.20, ал. 2 от НК, с възражението че не е налице такова деяние, че същото не е извършено умишлено и че следва да бъде приложен института на неизбежната отбрана.

Не е налице и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да послужи като основание за възобовяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Мотивите на съдебните актове не страдат от порок, в изразения смисъл от молителя, че не съдържат отговор на всички въпроси, визирани в чл.

301 от НПК. Въззивната инстанция е заявила, че споделя принципно изводите на първоинстанционния съд относно правните съображения, като много подробно е изложила и самостоятелни мотиви относно разбора на доказателствата и възраженията на защитата.

3

Относно възражението, че с обвинителния акт е повдигнато обвинение за несъществуващо престъпление телесна повреда, тъй като е непълно, неясно и не е съобразено с текста по чл. 129, ал. 2 от НК и изготвените СМЕ, настоящата съдебна инстанция го приема за неоснователно. В случая е повдигнато обвинение за причинени средни телесни повреди, изразяващи се според прокуратурата в 1/ счупване на VI, VII, VIII, IX и X ребра вляво, довело до трайно затрудняване на движението на снагата му; 2/ счупване на горната челюст /счупване на медиалната стена на десния синус от горната челюст/ и 3/ обезобразяване на лицето му /голям грубоват белег на носа, в следствие на разкъсно-контузна рана на гърба на носа, довело до загрозяване на лицето/. В чл. 129, ал. 2 от НК е разписано, че „телесната повреда е средна, ако е причинено: ….. трайно затруднение на ….движението на …..снагата…..; счупване на челюст….; обезобразяване на лицето…..“ и както правилно и законосъобразно е прието от въззивната инстанция в отговора по направените във въззивната жалба възражения, във връзка със средната телесна повреда „счупване на челюст“, законодателят не е предвидил като изискване това счупване да е довело до затрудняване дъвченето или говоренето. Последното, както е посочено в мотивите на въззивното решение, касае средната телесна повреда, свързана с предложението „избиване на зъби“. Обстоятелството, че в обвинителният акт, не е посочено цифровото изражение на местоположението на съответните предложения от изброените в текста средни телесни повреди, не е сред обстоятелствата, които нарушават правото на защита на подсъдимият, а от тук и с това да е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до възобновяване на наказателното производство и връщането на делото за ново разглеждане. На осъденото лице е било предявено обвинение, посочено е в какво се изразяват телесните повреди, същите са включени в разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НК, срещу което е могъл да организира защитата си и да прави съответните възражения и ангажира доказателства.