Определение № 1428 от 11.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1428 гр. София, 10.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501509 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 19.04.2024 г. на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и по частна жалба от 18.04.2024 г. на адвокат И. Н. И. – Р., като особен представител на ответника В. И. Ц., срещу определението от 29.03.2024 г. по гр.д № 10554/2020 г. на Софийския градски съд, І-2 състав, с което е допълнено определението от 7.12.2023 г. в частта за разноските, с която е постановено изплащане на възнаграждение на особения представител в размер на 16 800 лв., а е отхвърлено искането му за изплащане на такова в размер на 30 094,55 лв.

В жалбата на КОНПИ се твърди, че неправилно СГС е присъдил възнаграждение на особения представител в размер на 16 800 лв., което се явявало прекомерно и несъразмерно на извършените процесуални действия. Твърди се, че единственото действие на особения представител е подадения от него отговор на исковата молба, в който не били наведени фактически твърдения, нито били представени доказателства, а само били направени възражения към редовността на иска. Сочи се, че възнаграждението не следвало да се определя съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г., предвид установеното противоречие с правото на ЕС съгласно решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС.

В жалбата на особения представител се поддържа, че неправилно СГС не е присъдил пълния размер на възнаграждението, което първоначално определения от Софийския адвокатски съвет и от съда, като немотивирано е редуцирал същият. По този начин се омаловажавал адвокатския труд. Поддържа се, че противно на приетото от съда Наредба № 1/2004 г. не била обявена за нищожна с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС. Недопустимо съдът се произнесъл по количеството и качеството на свършената от адвоката работа и неправилно е уважил възражението на ищеца за прекомерност. Не било 1 съобразено и, че първоначално определеното възнаграждение от 25 078,79 лв. без ДДС е почти наполовина по-ниско от минималния размер по Наредба № 1/2004 г., поради което нямало основание съдът повторно да го намали, с което крайният размер ставал 1/4 от този по наредбата. Не била отчетена и тежестта на делото, която била най-висока според Правилата за оценка на натовареността на съдиите.

В писмените отговори всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбите и възраженията в отговорите, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 5.10.2020 г., с която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /с актуално наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ е предявила срещу В. И. Ц. иск по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 354 879,19 лв., включващо: 1) сумата 1 115 214,27 лв., представляваща равностойност на 570 200 евро – присвоени чужди парични средства чрез престъпление; 2) сумата 3 200 лв., представляваща равностойността към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********; 3) сумата 3 000 лв., представляваща равностойността към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, с рег. № ********; 4) суми в общ размер 233 464,92 лв. /подробно описани/, представляващи изтеглени или преведени суми от банкови сметки на ответника.

В исковата молба е посочено, че искът се предявява във връзка със значително несъответствие в имуществото на ответника по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, установено след проверка по реда на ЗПКОНПИ, извършена във връзка с постъпило на 11.01.2019 г. постановление по пр.пр. № 16841/2014 г. на СГП, с което ответникът е привлечен за обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 5 НК.

Във връзка с разпореждане от 16.10.2020 г. преписи от исковата молба са изпратени на ответника на посочените в исковата молба два адреса, които съответстват на регистрираните постоянен и настоящ адреси, като съобщенията са върнати в цялост с отбелязване, че лицето на живее на тях. След изискване на справка, от която е видно, че лицето няма данни за регистрирани трудови договори, са изпратени нови съобщения от 21.01.2021 г. до постоянния и настоящия адреси, на които са залепени уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК на 19.02.2021 г. и 17.03.2021 г.

С определение от 15.06.2021 г. съдът е указал на ищеца внасянето депозит за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 25 078,79 лв. С молба от 2.03.2022 г. ищецът е представил платежно нареждане от 25.02.2022 г. за внасяне на посочената сума.

С определение от 18.05.2022 г. /л. 961 от делото на СГС/ съдът е назначил за особен представител адв. И. Н. И. – Р., определена с уведомително писмо с изх. № 903/5.05.2022 г. на САК.

На особения представител е връчен препис от исковата молба на 25.07.2022 г., като на 2

22.08.2022 г. е подала писмен отговор.

Препис от отговора е връчен на 16.09.2022 г. на ищеца, по повод на което същият е депозирал становище от 3.10.2022 г.

С разпореждане от 28.07.2023 г. съдът е указал на ищеца в посочен срок да уточни част от фактическите обстоятелства по иска, който той е сторил с молба от 28.08.2023 г.

Впоследствие делото не е било насрочено в открито заседание.

С молба от 9.11.2023 г. от страна на ищеца КОНПИ е заявен отказ от предявения иск във основа на приложено решение от 1.11.2023 г. на КОНПИ. В мотивите е прието, че отказът се извършва във връзка с новоприетото ТР № 4/18.05.2023 г. на ВКС – ОСГК, като след повторен анализ била установена липса на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ за проверявания период в имуществото на ответниците. Със същото решение е постановено на осн. чл. 402 ГПК да се депозира искане в СГС за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки с определение от 22.06.2020 г. по гр.д. № С-57/2020 г. на СГС.

С определение от 7.12.2023 г. съдът е прекратил исковото производство на осн. чл. 233 ГПК. Препис от определението е връчен на ищеца на 15.12.2023 г., а на особения представител на ответника – на 9.01.2024 г.

С молба от 10.01.2024 г. особеният представител на ответника е заявил искане за изменение на определението от 7.12.2023 г. в частта за разноските. Поискано е да бъде увеличен определения депозит за особения представител от 25 078 лв. на 30 094,55 лв. – с 20 % за ДДС, тъй като не бил съобразен § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. Поискано е този депозит да бъде изплатен на особения представител.

С молба от 22.02.2024 г. ищецът са оспорил искането на особения представител по чл. 248 ГПК. Посочил е, че следвало да се изплати възнаграждение в размера по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7 – само за изготвения отговор на исковата молба. Заявил е, че следвало да се отчитат принципите по чл. 36, ал. 2 ЗА и при съобразяване на решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС.

За да постанови обжалваното определение от 29.03.2024 г. съдът е приел искането на особения представител за частично основателно. Приел е, че следва да се изплати възнаграждение в размер на 14 000 лв. без ДДС или 16 800 лв. с ДДС. Приел е за неприложими правилата на Наредба № 1/2004 г., като противоречащи на чл. 101, ал. 1 ДФЕС според решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС. Поради това съдът определя по своя преценка размера на възнаграждението, като отчита, че делото е около 1000 стр., по него не е проведено нито едно открито заседание и особеният представител е подал писмен отговор на исковата молба без да е било необходимо да прави нищо друго, освен да се запознае с делото.

При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд намира от правна страна следното:

3

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Независимо от изхода по спора назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника има право на възнаграждение. Размерът на това възнаграждение се определя от съда за всяка инстанция и следва да се внесе от ищеца, като условие за движението на съдебния процес и с последиците по чл. 129 ГПК. По тази причина според утвърдената съдебна практика съдът следва предварително да укаже на ищеца внасянето на съответната сума, като определи същата изхождайки от обичайното процесуално развитие на делото и приключването му с акт по съществото в съответната инстанция.

Така определеният размер обаче винаги може да бъде променен при изменени обстоятелства – да бъде увеличен при необичайно продължително и усложнено развитие на производството или да бъде намален, ако производството не се развие в пълнота и приключи по-рано поради прекратяването му. И в двете хипотези основанието за корекция е съобразяване на реално извършения обем на дейност на особения представител. Ето защо ако съдът е определил възнаграждение до акт по същество в съответната инстанция, но производството приключи на по-ранен етап с прекратяване, то е допустимо да намали първоначално определеното възнаграждение, съобразявайки го с извършените до момента процесуални действия от особения представител. Такъв именно е и настоящият казус.

По настоящото исково производство особеният представител е подал единствено отговор на исковата молба, във връзка с което се е запознал и материалите по делото, приложени към връчената му искова молба. Не се установява друга процесуална дейност да е извършвана, а и самият съд не е извършвал такава – делото не е било насрочено в открито заседание, нито се е стигнало до изготвяне на доклад по чл. 146 ГПК. При това положение има основание за корекция на първоначално определеното възнаграждение.

Същевременно, както правилно е приел и СГС, понастоящем съдът не е нормативно ограничен при определяне на размера на възнаграждението, тъй като приетата на осн. чл. 36, ал. 2 ЗА регулация на минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на правото на ЕС, както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС, поради което не следва да се прилага от националния съд. Възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано, като въззивният съд намира, че на тези критерии отговаря определеното с обжалваното определение възнаграждение в размер на 14 000 лв. без ДДС или 16 800 лв. с ДДС.

С оглед на изложеното двете частни жалби следва да се оставят без уважение, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Настоящото въззивно определение подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 248, ал.

3 ГПК.

Следва да се обърне внимание на първоинстанционния съд, че същият е пропуснал да присъди дължимата за производството държавна такса за предявения иск, която при този изход се дължи от ищеца съобразно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. В този смисъл е и актуалната 4 практика на ВКС – вж. определение № 2833/4.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3948/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 2810/3.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3705/2023 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 50257/7.06.2023 г. по гр.д. № 3297/2022 г. на ВКС, ІV г.о. и др.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 29.03.2024 г. по гр.д № 10554/2020 г. на Софийския градски съд, І-2 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на преписи на двете страни.

Съобщението до КОНПИ да се изпрати чрез профилите в ССЕВ, а до жалбоподателката по общия ред.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5