Определение № 101 от 17.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Враца, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Частно търговско дело № 20261400900034 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 536 от ГПК вр. чл.19, ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по молба вх. № 2051/17.03.2026 г. на В. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И. Й. - САК, с искане за спиране на регистърното производство по Заявление А9 вх. № 20260313180015 по партида на „Северозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201617476, гр.

Враца относно всички заявени за вписване обстоятелства, относно заявеното за вписване обстоятелство - освобождаване/заличаване на В. Б. К. като управител и член на управителния съвет и относно заявеното за вписване обстоятелство - назначаване/вписване на Ц.Т.Ц. като управител и член на управителния съвет.

В молбата се твърди, че със Заявление А9 вх. № 20260313180015 по партида на „Северозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201617476, със седалище и адрес на управление гр. Враца, 3000, бул. „Христо Ботев“ № 2, ет.

3, е поискано вписване на следните обстоятелства: заличаване на В. Б. К. като управител и вписване на Ц.Т.Ц. като управител, заличаване на В. Б. К. и М.Ц.Г. като членове на управителния съвет и вписване на Ц.Т.Ц. и В. М. Н. за членове на Управителния съвет, като към заявлението е приложена Заповед № РД 49-42 от 12.03.2026 на министъра на земеделието и храните. Поддържа се в молбата, че с искова молба вх. № 83653 от 17.03.2026г., подадена пред Софийски районен съд, молителката е предявила иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 17, ал. 2, т. 11 от Договор за управление № РД 58-38 от 25.10.2024г., като противоречаща на чл. 24 от Закона за публичните предприятия и чл. 53 на Правилника за неговото прилагане, на основание чл.

26, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, евентуално като заобикаляща закона на основание чл. 26, ал. 1, предложение второ от ЗЗД.

Посочва се също, че е предявен и иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че съществува правно отношение, възникнало по силата на Договор за управление № РД 58-38 от 25.10.2024г. и 1 същото не е прекратено със Заповед № РД 49¬41 от 12.03.2026. Твърди се, че към момента е налице висящо съдебно производство с предмет правоотношение, което е условие за законосъобразността на заявеното за вписване обстоятелство със заявление А9 № 20260313180015 по отношение освобождаването на В. Б. К. като управител и член на управителния съвет.

Изтъква се, че в случай на уважаване на предявените искове, ще е налице вписване на несъществуващо обстоятелство - както по отношение на заличаването й като управител и член на УС, така и по отношение на останалите обстоятелства, заявени за вписване със Заявление А9 вх. № 20260313180015, че ако се впишат поисканите промени в състава на управителния съвет на държавното предприятие, ще е налице нарушаване на разпоредбите на Закона за държавните предприятия и Правилника за неговото прилагане, по-специално чл. 22, ал. 1 от ЗПП и ще е налице неяснота за трети лица по отношение на представителството на предприятието.

Към молбата е приложен препис от искова молба вх. № 83653 от 13.03.2026г. по описа на СРС.

Съдът, като взе предвид доводите на молителката и прецени приложените към молбата доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ за да се постанови спиране на регистърното производство следва да са налице основанията по чл. 536 ГПК или други предвидени в ТЗ случаи. Основанията за спиране по чл. 536, ал. 1 ГПК са: 1) наличие на висящо дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт, и 2) по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата, в който случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска, като производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен. В търговския регистър се вписват факти /обстоятелства/ и се обявяват актове /чл. 2 ЗТРРЮЛНЦ/, които следва да са резултат на правомерно възникнали и развили се правоотношения. Поради това от двете основания за спиране по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК за регистърното производство е приложимо само първото /наличието на исков спор относно преюдициално правоотношение/, доколкото второто основание предполага самото правоотношение да е пряк предмет на установяване с акта за вписване в ТР, което е извън обхвата на действието на вписването в ТР по чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ /Определение № 626 от 25.02.2020 г. на САС по т. д. № 575/2020 г./.

За да се приеме, че едно правоотношение е преюдициално по отношение 2 на подлежащото на вписване обстоятелство, то следва да е условие за валидното възникване или съществуване на това обстоятелство.

Правоотношението е преюдициално, ако от него зависи съществуването на подлежащото на вписване обстоятелство. Постановеното решение по висящото дело следва да е обуславящо за това дали вписването на заявеното обстоятелство следва да бъде извършено или да бъде постановен отказ.

Предмет на висящото дело трябва да е такова правоотношение, което е свързано със законосъобразността на конкретни обстоятелства, които длъжностното лице проверява при извършване на преценка за основателността на искането за вписване, или правоотношение, което е свързано с настъпването и законосъобразността на самото обстоятелство, чието вписване се иска. Следователно не всяко образувано пред съд производство представлява основание за спиране на висящо регистърно производство, а само такова, което отговаря на посочените условия.

Следователно, на първо място, постановяването на спиране по чл. 536, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ е обусловено от наличието на висящо производство по вписване в ТР на обстоятелства, породени от оспореното относно валидност и законосъобразност правоотношение, което да бъде спряно. Това от своя страна предполага наличието на започнало и незавършило с влязъл в сила отказ или с извършено вписване или обявяване регистърно (охранително) производство. На второ място, постановяването на спиране по чл. 536, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ е обусловено, както се посочи по-горе, от съществуване на дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания охранителен акт.

В конкретния случай, от данните по делото е видно, а това се установява и от служебно извършената справка по партидата на „Северозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201617476, гр. Враца, че към настоящия момент е налично започнало, но все още неприключило регистърно производство по заявлението, посоченото от молителката образец А9 № 20260313180015 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата, поради което интересът от спиране на същото е налице, респ. първата предпоставка по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК е налице.

От представения по делото препис от искова молба вх. № 83653 от 13.03.2026г. по описа на СРС се установява, че молителката е сезирала СРС с искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 17, ал. 2, т. 11 от 3

Договор за управление № РД 58-38 от 25.10.2024г., сключен между министъра на земеделието и храните и В. Б. К., ЕГН **********, на основание чл. 26, ал.

4 във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, евентуално като заобикаляща закона, на основание чл. 26, ал. 1, предложение второ ЗЗД и за установяване, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между В. Б.

К., от една страна, и министъра на земеделието и храните и „Северозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201617476, гр. Враца, от друга страна, че съществува правно отношение, възникнало по силата на Договор за управление № РД 58-38 от 25.10.2024г. и същото не е прекратено със Заповед № РД 49-41 от 12.03.2026г. на министъра на земеделието и храните.

Макар входираната искова молба да не доказва пряко наличието на висящ процес и образувано дело, съдебната практика непротиворечиво приема, че входирането на искова молба в съда води до образуването на производство пред съда и неговата висящност и без всякакво правно значение е кога делото ще бъде "образувано" и разпределено на съдия докладчик с даден номер по деловодната система на съда. /В този смисъл е Определение № 1530 от 11.05.2017 г. по в. ч. г. д. № 2261/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО/. Следователно, налице е висящо съдебно дело.

Предметът на това дело обаче не е в преюдициална връзка със заявените за вписване обстоятелства, т.е. вписването на заявените от „Северозападно държавно предприятие“ ДП промени във вписаните в Търговския регистър обстоятелства относно неговото представителство (освобождаване/заличаване на В. Б. К. като управител и член на управителния съвет и относно заявеното за вписване обстоятелство - назначаване/вписване на Ц.Т.Ц. като управител и член на управителния съвет) да зависи от разрешаване на спора, иницииран от освободения управител и член на управителния съвет В. Б. К..

Видно от приложеното към молбата по чл. 536 ГПК, във вр. с чл. 19, ал.

7 ЗТРРЮЛНЦ копие от искова молба, предприетата от молителката искова защита е за прогласяване нищожност на клауза от договора за управление, сключен между министъра на земеделието и храните и молителката и за установяване съществуването на правоотношение по сключения със „Северозападно държавно предприятие“ ДП договор за управление.

Разрешаването на този спор (в случай, че исковете въобще бъдат приети за допустими) няма и не може да има каквото и да е било отношение към заявените за вписване промени за юридическото лице. Договорът за управление не е самостоятелно основание за възникване на мандатното правоотношение. Последното възниква от акта на овластяване от волеобразуващия орган (общото събрание или едноличния собственик на капитала) и се прекратява с оттеглянето му от същия, който при едноличните търговски дружества е неотменим. „Северозападно държавно предприятие“ ДП е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, в което правата на държавата се упражняват от министъра на земеделието и храните. Сключването и прекратяването на договора за управление е пряк резултат от назначаването, респ. освобождаването на членовете на 4 управителните съвети, което е правомощие на върховния орган на управление на държавното предприятие. В случая министърът на земеделието и храните действа като орган на управление в държавното предприятие и неговите решения относно назначаването и освобождаването членовете на управителния съвет произвеждат незабавно действие.

Следователно дори предявените от молителката искове бъдат приети за допустими, разгледани и уважени, то това няма да доведе до възстановяване на мандатното й правоотношение, съответно решението в това исково производство не обуславя допустимото и законосъобразно вписване на заявените промени в представителството за „Северозападно държавно предприятие“ ДП. Вписването в Търговския регистър на промени във вписаните обстоятелства се осъществява въз основа на актовете на принципала, а не въз основа на договора за управление или на акта за неговото прекратяване - последното е последица от оттеглянето на мандата. Поради това, съществуването на договор за управление е ирелевантно по отношение качеството на молителката на управител и член на управителния съвет, а оттам - и за регистърното производство по нейното заличаване по партидата на държавното предприятие. Т. е. не е налице изискването на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК заведеното производство пред СРС да е условие за издаване на този акт.

С оглед на изложеното, не се установява наличието на втората от предвидените в закона предпоставки, при кумулативното наличие на които би било основателното искането за спиране на регистърното производство по чл.

536, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това искането за спиране на регистърното производство е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.

С аргумент от обратното основание на чл. 536, ал. 3 ГПК, отказът за спиране на регистърното производство е окончателен и не подлежи на обжалване.