Решение № 69 от 18.06.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Царево, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Г. Янч. Николов Гражданско дело № 20242180100183 по описа за 2024 година

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. ***, ал. ***, предл. ***от ***, във вр. с чл. **, ал. **от ***, във вр. с чл. ***, ал. **от ***, във вр. с чл. ***, ал. ***и чл. ***, ал. **от ***, във вр. с чл. ***, ал. ***, предл. ***от ***и по чл. ***, ал. ***от ****.

Производството по делото е образувано по изпратено по подсъдност гр. д. № ***/***г. по описа на ****– ***, по предявена искова молба от адв. М. В.

М. при ***– гр. П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. П. ********, в качеството му на ****на В. К. Н., с ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес: гр. С., ******, против „Ю. Б.“ ***, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******, представлявано от ****И. Х. К., с която се иска от съда:

1./ да приеме, че клаузата от Договор за кредит № ***/ ***г. предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на ***лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл.

143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП и

2./ на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Ю. Б.“ *****, след направеното на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска да заплати на ищеца, сумата от ***лева, недължимо платена по недействителна клауза, съдържаща се в Договор за кредит № ****/ ****г. и предвиждаща заплащането на такса за разглеждане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

1

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество Договор за кредит № ***/ ****г., по силата на който ищецът, следва да върне сумата по кредита в общ размер на ****лева, при сума на получаване ***лева, при ГПР ***%, при ГЛП *** %, при срок на кредита от**месеца.

Сочи се, че по договора за кредит, ищецът дължал и заплатил такса за разглеждане, в размер на ****лева.

Твърди се, че ищецът е заплатил сумата в размер на ****лева, представляваща главница по договора за кредит и сумата в размер на ****лева, представляваща такса за разглеждане.

Твърди се, че клаузата от Договор за кредит №: ***/ ****г. предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на ****лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21 ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл.

143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК (*****), като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Допълнителната услуга по чл. 6.1 от договора предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на ***лева, като чрез същата се води до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК е в явно противоречие с чл. 10а от ЗПК.

Допълва, че по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 3-то, вр. от ЗЗД се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип се посочва принципът на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Релевира се, че става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД.

Излага се, че като се нарушава принципът на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Релевира се, че процесната клауза предвиждаща заплащането на еднократна такса, в полза на кредитора, като се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузата предвиждаща заплащането на допълнителна услуга е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Основната цел на така уговорената клауза, според процесуалния представител на ищеца е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

2

Изтъква се, че таксата за разглеждане е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендира чрез нея се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

На следващо място се твърди, че клаузата за такса разглеждане е неравноправна, тъй като не е уговорена индивидуално. Излагат се съображения за нарушаване на чл. ***от *****/***/****на ***от ****. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, съгласно която, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Сочи се, че в ****/***/***е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато е клаузата за заплащане на еднократна такса.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника.

Намира исковете за недопустими, поради липса на правен интерес, като се излагат съображения в насока, че ищецът е получил кредит от ответника и в срок от ***дни не е упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не е имал възражения, относно договорните отношения. В случая не съществува правен спор между страните, поради което и липсва правен интерес от страна на ищеца за завеждане на делото. Недопустимо е при наличието на предоставена правна защита на потребителя по реда на ЗЗП и ЗПК, същия да бъде поощряван за бездействието си, от което биха произтекли имуществени вреди за кредиторите, подобни действия биха могли да бъдат предпоставка за злоупотреба с права.

На следващо място намира предявените искове за неоснователни.

Твърди се, че на ****г. е сключен Договор за кредит №: ****между „Ю.

Б.“ ****и В. К. Н., за сума в размер на ****лева, със срок на погасяване до ****г., при фиксиран лихвен процент ***% и ГПР ****%, като договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ***, ***и съгласно нормативната уредба. Подробно е посочена процедурата по сключване на Договор за кредит №: ****/****г. от разстояние в отговора на исковата молба.

Излага се, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидат - кредитополучателя, като между страните все още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимоотношение между тях, поради което кандидат - кредитополучателя /макар и физическо лице/, все още няма качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Излага се че таксата е индивидуално уговорен, като се посочва реда за кандидатстване от разстояние от електронния сайт на ответното дружество, избора на сума по кредита и срока за погасяване.

Релевира се, че предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва, 3 възражението за нищожност на тази клауза е неоснователно.

Навеждат се съображения за злоупотреба с права от страна на ищеца, подробно изложени в ОИМ.

Моли се съдът да отхвърли като неоснователна и недоказана предявената искова молба по всички искови претенции предявени от В. К. Н..

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ***/****г. по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на ***лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

Няма спор, че съгласно Договор за кредит № ***/***г. ГПР по кредита е в размер на ****%. Освен това е предвидена и такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на ****лева.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, която не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено се установи, че задълженията на ищеца по процесния договор за кредит са изцяло погасени с последващ договор за кредит № ****/****г., сключен между същите страни. Това обстоятелство се потвърждава и от приетия като доказателство по делото договор кредит № ***/****г., на страница първа от който е уговорено, че сумата в размер на *****ще се използва за плащане на парични задължения по договор за кредит № ****/****г., от които ***лева главница и ****лева такса за разглеждане, които както бе прието по-горе са изплатени от ищеца.

По отношение на претенцията за обявяване на клаузата, предвиждаща такса за разглеждане по Договор за кредит № ***/****г. за нищожна:

Претенцията е основателна.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. С исковата молба е въведена само една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна - таксата за разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В Договор за кредит № ***/****г. е записано, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса е във фиксиран размер от ****лева, като именно в тази връзка липсва каквато и да е еквивалентност между 4 таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В този смисъл, несъстоятелно е твърдението на ответника, че таксата за разглеждане е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита, тъй като е свързана с проучване, ангажиране на административни разходи по оценка на риска, оценка на кредитоспособността, в резултат на която е възможно лицето да не бъде одобрено за кредит. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Оценката на кредитното досие за риска от неплатежоспособност на кредитополучателя е действие по управление на кредита и е задължение на кредитора съобразно чл.