Определение № 365 от 15.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Бургас, 15.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от В. П. Х. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Н. И. от АК - Б. срещу определение № 1092/16.04.2025 год. по в.ч.гр.д. № 1897/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. П. Х., със съдебен адрес гр. Н., ул. “С. С. К. М.“ № **, офис № *, подадена чрез пълномощник адв. Н. И., против определение № 1134 от 30.10.2024 г. по гр.д.

№ 1045/2024 г. по описа на РС-Несебър, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 341/09.10.2024 г. по чл.50 СК и е прекратено производството по ч.гр.д. № 1897/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно. Твърди се, че окръжният съд неправилно е прел, че след като решение № 341/09.10.2024 г. по гр.д. № 1045/2024 г. по описа на PC Несебър, е необжалваемо, то и разпределението на разноските, сторени в производството също не подлежи на обжалване. Твърди се, че този извод е в пряко противоречие с нормата на чл. 248, ал. 1, предложение 2 от ГПК, с която е дадена възможност да се иска изменение на „необжалваемо“ решение, в частта му за разноските. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за произнасяне по същество на въззивната инстанция или за изменение на разпределението на разноските по чл.355 от ГПК, съобразно разпределението на имуществото между страните.

В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната 1 страна Х. Т. Х., молител по делото пред НРС.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване с частна въззивна жалба преграждащ акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Бургаският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба подадена от В. П.

Х., против определение № 1134 от 30.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 1045/2024 г. по описа на РС - Несебър, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 341/09.10.2024 г. в частта му за разноските. За да приеме подадената пред него частна жалба за недопустима, Бургаският окръжен съд е взел предвид, че решението, чието изменение в частта за разноските е поискано, е необжалваемо, поради което и съгласно чл. 248, ал. 3 , изр. последно от ГПК, не подлежи на обжалване определението на районния съд постановено по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Настоящият съд намира изводите на окръжния съд за необжалваемост на определението по чл. 248 от ГПК постановено от районния съд, за съобразени с процесуалния закон и за законосъобразни. За обжалваемостта на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК законът е въвел специално правило по чл. 248, ал. 3, предл. второ, в което изрично е посочено, че то може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Нормата относно обжалваемостта не би могла да се тълкува разширително. След като е необжалваемо решението, чието изменение в частта на разноските е поискано, то не подлежи на обжалване и определението на съда за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Противно на соченото в частната жалба, от предвидената в закона възможност за отправяне на искане за изменение на необжалваемо решение в частта за разноските до съда който го е постановил, по никакъв начин не би могъл да се направи извод за обжалваемост на акта с който този съд се е произнесъл по искането, при условие, че в закона е налице изрична норма, чието приложение в случая сочи необжалваемост на този акт.

Размерът на държавната такса дължима от всеки от съпрузите при развод по взаимно съгласие с постигнато споразумение се определя съгласно чл. 7, т.

1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, поради което позоваването в частната жалба на чл.355 от ГПК е неотносимо, още повече, че настоящият съд няма правомощия да се произнася по същество на спора.

Предвид изложеното по-горе обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение не подлежи на 2 касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от В. П. Х. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Н. И. от АК - Б. срещу определение № 1092/16.04.2025 год. по в.ч.гр.д. № 1897/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Бургас, 15.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от В. П. Х. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Н. И. от АК - Б. срещу определение № 1092/16.04.2025 год. по в.ч.гр.д. № 1897/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. П. Х., със съдебен адрес гр. Н., ул. “С. С. К. М.“ № **, офис № *, подадена чрез пълномощник адв. Н. И., против определение № 1134 от 30.10.2024 г. по гр.д.

№ 1045/2024 г. по описа на РС-Несебър, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 341/09.10.2024 г. по чл.50 СК и е прекратено производството по ч.гр.д. № 1897/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно. Твърди се, че окръжният съд неправилно е прел, че след като решение № 341/09.10.2024 г. по гр.д. № 1045/2024 г. по описа на PC Несебър, е необжалваемо, то и разпределението на разноските, сторени в производството също не подлежи на обжалване. Твърди се, че този извод е в пряко противоречие с нормата на чл. 248, ал. 1, предложение 2 от ГПК, с която е дадена възможност да се иска изменение на „необжалваемо“ решение, в частта му за разноските. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за произнасяне по същество на въззивната инстанция или за изменение на разпределението на разноските по чл.355 от ГПК, съобразно разпределението на имуществото между страните.

В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната 1 страна Х. Т. Х., молител по делото пред НРС.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване с частна въззивна жалба преграждащ акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Бургаският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба подадена от В. П.

Х., против определение № 1134 от 30.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 1045/2024 г. по описа на РС - Несебър, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 341/09.10.2024 г. в частта му за разноските. За да приеме подадената пред него частна жалба за недопустима, Бургаският окръжен съд е взел предвид, че решението, чието изменение в частта за разноските е поискано, е необжалваемо, поради което и съгласно чл. 248, ал. 3 , изр. последно от ГПК, не подлежи на обжалване определението на районния съд постановено по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Настоящият съд намира изводите на окръжния съд за необжалваемост на определението по чл. 248 от ГПК постановено от районния съд, за съобразени с процесуалния закон и за законосъобразни. За обжалваемостта на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК законът е въвел специално правило по чл. 248, ал. 3, предл. второ, в което изрично е посочено, че то може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Нормата относно обжалваемостта не би могла да се тълкува разширително. След като е необжалваемо решението, чието изменение в частта на разноските е поискано, то не подлежи на обжалване и определението на съда за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Противно на соченото в частната жалба, от предвидената в закона възможност за отправяне на искане за изменение на необжалваемо решение в частта за разноските до съда който го е постановил, по никакъв начин не би могъл да се направи извод за обжалваемост на акта с който този съд се е произнесъл по искането, при условие, че в закона е налице изрична норма, чието приложение в случая сочи необжалваемост на този акт.

Размерът на държавната такса дължима от всеки от съпрузите при развод по взаимно съгласие с постигнато споразумение се определя съгласно чл. 7, т.

1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, поради което позоваването в частната жалба на чл.355 от ГПК е неотносимо, още повече, че настоящият съд няма правомощия да се произнася по същество на спора.

Предвид изложеното по-горе обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение не подлежи на 2 касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от В. П. Х. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Н. И. от АК - Б. срещу определение № 1092/16.04.2025 год. по в.ч.гр.д. № 1897/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

Разпечатката съдържа 60 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ffb715b-7be6-4225-9745-68ba82dbc24b