Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 19.10.2017, Административен съд - Видин

Съд
Административен съд - Видин
Дело
Касационно административно дело 144/2017
Вид
Решение № 85
Подписан
19.10.2017
Състав
НЕЛИ СТЕФАНОВА ДОНЧЕВА, НИКОЛАЙ ПЕТРОВ ВИТКОВ, БОРИС ОГНЯНОВ БОРИСОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.193, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.1,т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 12, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 85 гр. Видин,

19.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

ІІ-ри касационен състав в публично заседание на ддвадеседва

Деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Б.Б. при секретаря

Мария Иванова и в присъствието на прокурора

Кирил К. като разгледа докладваното от съдия

Нели Дончева

КАдм.Д №

144 по описа за

2017

Година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите във връзка с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

В Административен съд-Видин е постъпила касационна жалба от Началника на ОС “З“ гр. Вълчедръм против Решение № 139 от 28.04.2017г. постановено по гр.д. № 1931/2016г. по описа на Районен съд Лом, с което е отменено Решение № 1-34 от 14.03.2016 г. на ОС ”З” Вълчедръм по преписка /заявление/ вх.№ 2391/22.01.1992г., с което на И.

Т. Р., б.ж. на гр.Вълчедръм е било отказано възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 1./ нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи:

Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път; 2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан М.Риджолкин, Мирон Каменов Кирин и път, като незаконосъобразно, било е признато на наследниците на И. Т. Р., починал на 24.11.2003 год., б.ж. на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, правото на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху:

1./ нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи: Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път;

2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан М.Риджолкин, Мирон Каменов Кирин и път и преписката е била върната на ОС „Земеделие” гр. Вълчедръм, обл.Монтана за продължаване на процедурата по възстановяване.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд -Лом е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се че първоинстанционния съд не се е съобразил със задължителните указания на АС-Монтана, дадени в Решение № 582 от 04.11.2016г. по кадм.д.№ 473/16г., тъй като Съдът отново се произнася с диспозитив и признава на наследниците на И. Т. Р. правото на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху процесните ниви. Сочи се че РС не е изпълнил и указанията на АС-Монтана да изясни на кои лица са били възстановени имотите и с кой акт, влязъл ли е той в сила, както и да се установи дали исканите за възстановяване имоти се припокриват с имотите, които се твърди че са възстановени на други лица.

Посочва се, че с предходно решение на РС-Лом, с което е била прогласена нищожността на Решение № 34 от 26.02.1993г. на ПК Вълчедръм, постановено по същата преписка и с идентични мотиви, Съдът е проверил валидността на административния акт и единствения порок, който е констатирал е относно неговата форма – порок отстранен с оспореното решение на ОС „З“ и следователно същото се явява законосъобразно.

Излагат се и съображения, че видно от събраните по делото доказателства претендираните имоти са били придобити след замяна и то на имотите признати за възстановяване с Решение на ПК на наследниците на Т. И. Р., при спазване на принципа за възстановяване на собствеността върху имотите, които са притежавани преди замяната. Твърди се че в изпълнение на горното, процесните имоти са били признати на наследниците на Т. И. Р. - по преписка № 9123 – основание за постановяване на атакувания отказ по преписка № 2319.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Лом, като неправилно и незаконосъобразно, в т.ч. и в частта му за разноските и се потвърди като законосъобразно Решение № 1-34 от 14.03.2016 г. на ОС ”З” Вълчедръм по преписка /заявление/ вх.№ 2391/22.01.1992г..

Ответникът по касационната жалба – И. Б.Л., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

Иска се от Съда да постанови решение, с което се остави в сила решението на РС-Лом и се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Видин заявява в с.з., че жалбата е неоснователна, поради което решението на Районния съд, като правилно и законосъобразно, с оглед мотивите му за незаконосъобрадност на решението на ОС «З» ще следва да бъде оставено в сила.

Заинтересованата страна Т.Н.К. лично и чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и посочва аргументи в подкрепа на правилността и законосъобразността на атакуваното решение.

Заинтересованите страни Н.П.К., П.Н.К., Б.К.Л. и Б.К.Л. редовно призовани, представител не се е явил и не е взето становище по касационната жалба.

Съдът като взе предвид оспореният акт, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, и доводите на страните прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, във връзка с оплакванията в жалбата, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът намира че фактическата обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд.

От приложените по делото преписки е видно, че със заявление вх.№ 2319 от 22.01.1992г. И. Т. Р. е поискал от ПК гр.Вълчедръм възстановяване на собствеността върху негова земеделска земя, а именно: 1./ нива от 30дка и 2./ нива от 28,300дка, или земеделска земя с обща площ от 58,300дка. Към заявлението били приложени следните писмени доказателства: декларация, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. II, дело № 473/08.05.1958 год. по описа на РС Лом, с който Т. И. Р., земеделец от с. Вълчедръм е продал на сина си И. Т. Р. от с.с., земеделец, три недвижими имота – дворно място от 900 кв.м., с намиращите се в него жилищна и стопански постройки; нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи:

Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път и нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан М.Риджолкин, Мирон Каменов Кирин и път – срещу задължение за гледане и издръжка – на двамата си родители.

Видно от приложеното копие от удостоверение, изх. №

2478/30.04.1958 год., издадено от Изпълнителния комитет при Народен съвет – с. Вълчедръм се установява, че срещу имотите, описани в шест акта за собственост: Крепостен акт № 380/02.10.1908 год., Крепостен акт № 4/14.01.2910 год., Крепостен акт № 397/02.10.1908 год., всички на Ломския нотариус, Нотариален акт № 6/17.01.1915 год., Домашно продавателен договор от 07.03.1923 год., записан със записка № 178, т. IX от 20.05.1943 год. на същия нотариус, Домашно предавателен акт от 08.04.1910 год. и имота в дела на Т. И. Р. по протокола от 02.07.1940 год., по гр.д. № 313/1940 год. на Ломския народен съд, са едни и същи с тези, които са включени при земеустрояването на ТКЗС № 3, с.

Вълчедръм и са описани в Протокола за заменката от 25.08.1956 год. и че срещу същите имоти по същия протокол са му дадени следните имоти: 1./ нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи: Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път; 2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан М.Риджолкин, Мирон Каменов Кирин и път; 3./ лозище от 1,200 дка в същото землище, м.

Савини брестове, до съседи: Тодор С. Големечков, Трифон Григоров Големечков, път и Петър В. Пекин и 4./ зеленчукова градина от 200 кв.м., в същото землище, м. Гуглина воденица, до съседи: Стамен Ф. Янколов, Александър Морски, Георги Джаркин и път.

Удостоверява се също така, че Т. И. Р., към датата на издаването – 30.04.1958 год., не е член на ТКЗС, а се води като частен стопанин в с. Вълчедръм, с гореописаните имоти.

Установява се и, че със заявления вх.№ 9123 от 04.06.1992г. И. Т. Р. е поискал от ПК гр.Вълчедръм възстановяване на наследниците на Т. И. Р. собствеността върху земеделските земи, а именно: 1./нива - 53,963дка, 2./ гора - 2дка, 3./нива - 1,160дка, 4./ливада - 1,635дка, 5./лозе - 0,640дка, 6./лозе - 1,080дка и 7./ лозе - 0,160дка, с обща площ от 60,638дка, като в преписката към заявлението е приложено извлечение от имотната партида на наследодателя Р., като в нея са записани 13 /тринадесет/ имота, с обща площ 63,790 дка.

По преписката, образувана по Заявление вх.№

2319/22.01.1992г. е постановено Решение №

34/26.02.1993г., с което Поземлена комисия – Вълчедръм е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, на следните имоти: НИВА от 30,000 дка, категория _____, в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, имот № _____, при граници/съседи: __________, както и на НИВА от 28,300 дка., категория _____, в землището на гр.

Вълчедръм, обл. Монтана, имот № _____, при граници/съседи: __________, тъй като имотите се признават на вх. № 9123 по им.партида 2229.

Това решение на ПК Вълчедръм е обявено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 297/15.10.2015 год. по гр.д. № 64/2015 год. на ЛРС и преписката е върната за ново разглеждане и решаване.

Впоследствие по същата преписка е постановено и обжалваното Решение № 1-34/14.03.2016 год., с което ОС “З“ гр.Вълчедръм повторно е отказала да възстанови на И. Т.

Р. правото на собственост на процесните две ниви, с мотива че имотите са признати и възстановени по протокол № 9123, по имотна партида № 2229 на наследниците на Т. И. Р.

По преписката, образувана по Заявления с вх.№ 9123 от 04.06.1992г. е постановено Решение № 23 от 26.01.1993г. с което на наследниците на Т. И. Р. са признати за възстановяване 7бр. имоти в землището на гр.Вълчедръм, като впоследствие е издадено и Решение № 378А от 12.09.1995г. на ПК гр.Вълчедръм, с което са възстановени признатите за възстановяване имоти. За част от възстановените имоти са били проведени и обезщетителни процедури.

Видно от приложеното удостоверение за наследници, издадено от Община Вълчедръм, И. Т. Р., ЕГН ********** е починал на 24.11.2003 год, като ответникът и останалите заинтересовани страни са негови наследници по закон.

При тези данни РС-Лом, в изпълнение на указанията дадени в отменително решение № 582 от 04.11.2016г. на АС-Монтана по КАД № 473/16г., приел че Общинска служба по земеделие гр. Вълчедръм е действала незаконосъобразно, като е отказала възстановяване на собствеността на наследниците на И. Т. Р. върху нива от 30,00 дка и нива от 28,300 дка с мотива, че имотите вече са признати за възстановяване на друго лице – по заявление с вх.

№ 9123 по им.партида 2229 на наследниците на Т. И. Р., след като са били налице предпоставките на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ и заявлението е било придружено с изискуемите се доказателства за собственост, съгл. чл. 12, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Съдът е счел и че не няма идентичност на заявените за възстановяване земеделски земи по двете преписки, а дори и да се касае за едни и същи имоти, в случая няма как да бъдат разпоредени имоти на лице, което не е бил техен собственик, тъй като тези имоти са били продадени от Т. И. Р. на И. Т. Р., видно от представяния Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. II, дело №

473/08.05.1958 год. по описа на РС Лом.

Този извод на първоинстанционния съд се споделя и от настоящата инстанция предвид следното: