Решение № 1737 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1737

***, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110112090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу Р. Г. М. и Е. Г. М., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 645,14 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 134,44 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.10.2024 г., сумата от 29,26 лв., представляваща неплатена цена на услуга за *** за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,80 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за *** за периода от 15.11.2021 г. до 10.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62550/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, в условията на разделна отговорност, при квоти от по 1/2 за всеки. Следователно се претендира, че всеки от ответниците се явява задължен за следните суми: сумата от 322,57 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 67,22 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.10.2024 г., сумата от 14,63 лв., представляваща неплатена цена на услуга за *** за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,90 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за *** за периода от 15.11.2021 г. до 10.10.2024 г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабдения имот с адрес: ***, ж.к. *** бл. 71, вх. В, ет. 5, ап. 15, с 1 аб. № ****, са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за *** от фирмата, извършваща *** на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „****. Посочва се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендира разноски.

Във възраженията си по чл. 414 ГПК и двамата ответници излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Г. М., чрез адв. Д. С., оспорва предявените искове с доводи за тяхната недопустимост и неоснователност. Поддържа се, че разпоредбите на Закона за енергетиката, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищцовото дружество противоречат на правото на ЕС и решения на Съда на ЕС. Оспорва се да е налице облигационна връзка между страните, доколкото липсва сключен между тях писмен договор за предоставяне на процесните услуги. Изложени са подробни съображения, че разпоредбите на ЗЕ влизат с колизия с разпоредбите на ЗЗП, като именно последният следва да намери приложение в случая, тъй като е по-благоприятен за потребителя.

Ответницата оспорва да е обвързана от общите условия на ищеца, като твърди и че същите съдържат неравноправни клаузи. Счита, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Оспорва ищецът реално да е доставял твърдяната услуга, както и размера на предявените претенции. Оспорва ищецът да е материалноправно легитимиран за цената на услугата „***“. Поддържа, че Общото събрание на Етажната собственост не е компетентно да сключва сделки на потребление от името на собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на цена от доставчика на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор, се основава на неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че не е налице основание за начисляване на топлинна енергия за сградна инсталация. Оспорва измервателните уреди на ищеца да са в технически годно състояние. Оспорва се и дължимостта на претендираните лихви, тъй като прогнозните вноски не са ликвидни, съответно не следва да се олихвяват, в която връзка се позовава на практиката на ВАС. Излага съображения за нарушения на европейското право, подробно посочени в отговора на исковата молба. Поради изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Е. Г. М., като същият подава становище след изтичане на срока за отговор.

От страна на пълномощника на Е. Г. М. - адв. А. С., е депозирано становище, докладвано в проведеното по делото съдебно заседание, с което се излагат твърдения, че дружеството, извършило метрологична проверка на общия топломер, е било с отнет лиценз. Освен това се позовава на постановеното решение от 23.10.2025 г. по дело С2 760/23 на СЕС, като излага становище, че формулата по т. 6.1.1. противоречи на чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ ЕС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62550/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Неоснователно е направеното от ответниците възражение за недопустимост на исковете поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото същата е издадена от съда в рамките на правораздавателната му компетентност, в изискуемата писмена форма и има изискуемото нормативно определено съдържание, а волята на съда е ясно изразена. В процесната заповед за изпълнение се съдържа основанието на вземането – доставена топлинна енергия, цена на услуга за ***, лихви за забава, съответно разноски за водене на производството.

Липсва необходимост от издаването на нарочен съдебен акт – разпореждане, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение, при условие че същият се съдържа в самата заповед за изпълнение на парично задължение, с оглед на което заповедта за изпълнение не е нищожна.

С оглед на обстоятелството, че исковото производство по реда на чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното, съдът намира, че ищецът е изложил фактическите обстоятелства, на които основава исковите се претенции - посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот, включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани с размер и период; формулирал е искането си към съда. С оглед на това исковата молба е редовна и допустима.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за *** изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена; че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за *** от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното от ответницата Р. Г. М. възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по 3 договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на дефиницията, закрепена в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за *** по чл. 140, ал.

1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

От изложеното следва, че договорът за продажба на топлинна енергия на за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 03.04.1980 г. ****. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***, ж.к. *** бл. 71-а, вх. А, ет. 5, ап. 15. Видно от приложеното удостоверение от ГИС София. стар адрес ж.к. *** бл. 71-а се отнася до жилищна сграда с актуален адрес ж.к. *** бл. 71, вх. В.