Решение № 60 от 12.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502786 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 901747/26.04.2022 г. по гр.д. № 227/2019 г. на ОС - Благоевград е отхвърлен като неоснователен предявеният отрицателен установителен иск от В. К. З. срещу „Банка ДСК“ ЕАД за недължимост на вземане поради погасяването му по давност, признато със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 711/2010 г. на РС – Гоце Делчев, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, а именно за сумите:

57 332 лева – главница по договор за жилищен кредит от 26.06.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата 8204.48 лева - договорна лихва за периода от 25.09.2008 г. до 31.05.2010 г., сумата 6563.10 лева - наказателна лихва за периода от 25.09.2008г. до 31.05.2010 г., сумата 1448.69 лева — сторени съдебно-деловодни разноски.

Ищецът В. К. З. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, като твърди, че същото е неправилно. Намира, че неправилно първоинстанционният съд приложил в случая чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а тази норма не била приложима при заповедното производство. Дори и да се прилагала, то давността започнала да тече от 04.11.2010 г. и изтекла на 04.11.2015 г. Влязлата в сила заповед за изпълнение не прекъсвала давността, поради което от значение били и факти, настъпили преди влизането й в сила. Не прекъсвало давността и подаденото заявление по чл. 417 ГПК. На следващо място се поддържа, че в периода 04.11.2010 г. до 23.05.2013 г. по изпълнителното дело не били извършвани никакви действия, поради което същото се прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 04.11.2012 г., поради което след тази дата нямало изпълнително производство, което да спре давността. При това положение давността изтекла на-късно на 22.10.2018 г. и към момента на предявяване на иска задълженията били станали естествени и не 1 подлежали на принудително изпълнение. Поддържа се още, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК се прилагало и за изпълнителни дела, образувани преди постановяването му. При всички положения трябвало да се приеме, че погасителната давност по изпълнителни дела започва да тече от предприето последно изпълнително действие още преди постановяване на тълкувателното дело.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и искът да бъде уважен.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът В. К. З. е твърдял в исковата си молба, че на 26.06.2008 г. бил сключен договор за жилищен кредит, между него и „Банка ДСК“, обезпечен с ипотека върху недвижим имот. На 03.06.2010 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 711/2010 г. на PC-Гоце Делчев, по силата на която В.

З. бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, следните суми:

1. 57 332 (петдесет и седем хиляди триста тридесет и два лева - главница по договор за жилищен кредит от 26.06.2008г.,

2. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2010 г. до окончателното й изплащане;

3. 8204.48 осем хиляди двеста и четири лева и четиридесет и осем ст. договорна лихва за периода от 25.09.2008г. до 31.05.2010 г.

4. 6563.10 (шест хиляди петстотин шестдесет и три лева и десет ст.) наказателна лихва за периода от 25.09.2008г. до 31.05.2010 г.

5. 1448.69 /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и шестдесет и девет ст./ — сторени съдебно-деловодни разноски.

На 04.06.2010 г., въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, бил издаден изпълнителен лист. На 30.08.2010 г., въз основа на този изпълнителен лист „Банка ДСК“ ЕАД подала молба за образуване на изп.д. № 722/2010 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., c peг. № ***, р-н на действие ОС-Благоевград, срещу В. З. и Н. З., в качеството й на ипотекарен длъжник. На 04.11.2010 г. Държавата била присъединена като взискател по делото, на основание Удостоверение от НАП с изх.№ 010371000273186 от 26.10.2010 г. На 08.05.2013 г. В. З. получил покана за доброволно изпълнение по делото.

В законоустановения срок длъжникът не възразил срещу заповедта за изпълнение и същата влязла в законна сила. На 23.05.2013 г. била наложена възбрана върху гореописания недвижим имот.

Твърди се с исковата молба, че в продължение на повече от 2 години - от 04.11.2010 г. до 23.05.2013 г. по и.д.№ 722/2010 г. на ЧСИ Ш. Д. не били предприемани изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

2

Позовавайки се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 21.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС, с която е възприето, че новата погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнително производство, започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие – се навежда твърдение, че в настоящия случай това действие е от 04.11.2010 г. Навежда се довод, че вземанията по гореописаната заповед за изпълнение произтичат от договор за кредит, респ. вземанията за главница се погасяват с 5- годишна погасителна давност, а вземанията за лихва - с 3-годишна такава. Твърди се още, че погасителната давност за задълженията за главница била изтекла на 04.11.2015г., а тези за лихва - на 04.11.2013г., поради което същите се били превърнали в естествени такива, които не подлежат на принудително изпълнение.

Отправено е искане, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че В. К. З. не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, поради погасяването им по давност, сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д.

№ 711/2021 г. на PC-Гоце Делчев, въз основа на която е издаден изпълнителен лист.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала отговор на исковата молба, с която я оспорва. Счита същата за неоснователна и недоказана. Потвърждава твърденията на ищеца за сключен между него и банката Договор за банков кредит с ипотека, като сочи, че поради нередовно издължаване по кредита, същият бил обявен за предсрочно изискуем и било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 01.06.2010 година. На 03.06.2010 година била издадена заповед за незабавно изпълнение №1779 по ЧГД 201012200711 На 04.06.2010 година бил издаден и изпълнителен лист. С молба вх. № 9883 от 02.09.2010 г. било образувано изпълнително дело № 20107960400722 по описа на ЧСИ Ш. Д.. По посоченото изпълнително били предприети изпълнителни действия съгласно удостоверение изх. № 09675/21.08.2020 година по описа на ЧСИ Ш. Д.. Изложени са доводи в насока, че дължимата сума към банката не е погасена чрез плащане. Оспорват се твърденията на ищеца, че повече от две години не са искани и не са предприемани изпълнителни действия по изпълнително дело № 20107960400722 по описа на ЧСИ Ш. Д.. Отправено е искане за отхвърляне изцяло на исковата претенция.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, от които е установено следното:

От приетия по делото препис на изп.д. № 722/2010 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., c peг. № ***, р-н на действие ОС-Благоевград е видно, че въз основа на молба вх. № 9883 от 02.09.2010 г. на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20107960400722 срещу В. З.. С посочената молба е поискано и извършване на изпълнителни действия - опис на недвижимият имот, служещ за обезпечаване на вземането.

Покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение е изпратена на длъжника на 02.09.2011 г., но такава е връчена едва на 08.10.2012 г.

(видно от обратната разписка на л. 60 от изп.дело).

На 02.07.2012 година е изпратено запорно съобщение в БАКБ за запор на банкови сметки на длъжника със запорно съобщение № 14982/02.07.2012 г. При разговор със служители на банката поради невръщане на съобщение за връчване на запора е установено, че В. З. няма сметки в банката, което е отразено върху запорното съобщение.

На 23.05.2013 година е вписана възбрана на обезпечението Дв.вх. № 2270/23.05.2013 година по описа на АВ.

Със запорно съобщение № 09746/08.04.2014 година е наложен запор на възнаграждението на длъжникa в „Торо“ ЕООД.

3

Със запорно съобщение № 10428/15.04.2014 година бил наложен запор на трудово възнаграждение в „Райфайзенбанк“ АД.

На основание Молба Вх. № 9883/02.09.2010 година, депозирана от взискателя, е извършен опис на недвижим имот на 23.06.2014 година.

Насрочена е публична продан на недвижим имот за периода 05.09.2014 06.10.2014 година.

Насрочена е следваща публична продан за периода 06.01.2015-06.02.2015 година.

Със запорно съобщение № 00043/05.01.2015 година е наложен запор на дружествените дялове на длъжника в „Торо“ ЕООД.

Със запорно съобщение 02263/21.01.2015 година бил наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника в ПН Конструкт.

Насрочена е публична продан за периода от 13.03.2015 година до 14.04.2015 година.

На 03.05.2015 година бил наложен запор на МПС Рено Клио със Запорно съобщение № 10355/03.04.2015 година.

Насрочена била публична продан за периода 07.08.2015 г. - 07.09.2015 г.

Наложен бил запор на трудово възнаграждение със ЗС № 11371/03.05.2017 година в Джи АР Кънстракшън ЕООД.

На 06.10.2017 година бил наложен запор на МПС Мерцедес С 500.

С молба Вх. № 32545/25.09.2017 година бил поискан опис на движими вещи, собственост на длъжника. Насрочен бил опис на същите на 07-11.2017 година.

С протокол от 07.11.2017 година бил насрочен опис на движими вещи на 22.01.2018 година собственост на длъжника.

Със запорно съобщение № 2769/29.01.2018 година и 2770/29.01.2018 година по описа на ЧСИ Ш. Д. били наложени запори на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД и Първа инвестиционна банка.

Насрочен е опис на движимо имущество на 28.09.2018 година по искане на Банка ДСК ЕАД.

С протокол на ЧСИ от 28.09.2018 година е пренасрочен опис на движими вещи за 09.05.2019 година.

Всички насрочени описи на движими вещи не са осъществени поради нередовно уведомяване.

С протокол от 09.05.2019 година е насрочен опис на движими вещи на 20.08.2019 година в дома на длъжника на посочения в удостоверението адрес. Същият е обявен за нестанал поради нередовно уведомяване.

Със запорно съобщение №2816/11.02.2020 година по описа на ЧСИ бил наложен запор на банковите сметки на длъжника в ОББ АД.

С разпореждане от 13.03.2020 година била насрочена Публична продан на ипотекиран имот за периода 19.03.2020-21.04.2020 година, спряна поради извънредното положение.

Публичната продан е пренасрочена за периода 20.07.2020-21.07.2020 година.