Решение № 198 от 24.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20233000500343 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. С., ЕГН ********** против решение № 488/19.04.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 392/2022г., с което е прието за установено в отношенията между ищцата Н. Г.

П., ЕГН ********** и въззивницата, че сключения на 09.02.2010г. договор за покупко-продажба на подробно описан недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 24, том І, рег. № 497, н.д. № 13/2010г. на нотариус Т.

Велев, е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 209 ЗЗД.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички въведени в процеса твърдения и възражения относно отношенията между страните и по приложение на правото, неправилно е обосновал извода си за нищожност на покупко-продажбата със сключения предварителен договор, неправилно е приел, че предприетото оспорване на датата на последния е ирелевантно, че с оглед предприетото оспорване съдът е следвало служебно да изиска представянето му в оригинал, както и да констатира, че същият е нищожен, тъй като сключването му е действие, извън предоставената на пълномощника на наследодателя й представителна власт.

Наведени са доводи за неправилно кредитиране на свидетелските показания, 1 които за определени обстоятелства са били и недопустими, доколкото предварителният договор не може да се цени като начало на писмено доказателство, за необсъждане на всички доказателства, за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Изложени са аргументи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявената срещу въззивницата искова претенция.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Н. Г. П., с който по подробно изложени доводи жалбата се оспорва като неоснователна.

В с.з. въззивната жалба, съответно отговорът се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по предявен от въззиваемата Н. Г. П. против възивницата Д. Г. С. иск с правно основание чл.26, ал.1 вр. чл.209 ЗЗД.

В исковата молба на ищцата са изложени твърдения, че тя и К. Г. Г. били дългогодишни близки приятели, които имали пълно доверие един на друг. В периода 2008г. – 2009г. имала затруднения в търговската дейност на притежаваните от нея „Ромел Консулт“ ЕООД, „Ромел Ланд“ ЕООД и „Риагра“ ЕООД, чиято основна дейност била посредничество и консултации при сделки с недвижими имоти с инвестиционна цел. По тази причина и поради невъзможността да получи финансиране на дейността си чрез отпуснат на нея или дружествата кредит, през есента на 2009г. К.Г. се съгласил да й съдейства, като сключат договор, с който да му продаде собствения си недвижим имот - апартамент № *, находящ се в гр.Варна, ж.к.

„Чайка“, бл.68, вх.Е, ет.3, а продажната цена бъде платена с отпуснат на купувача банков кредит, обезпечен с ипотека, учредена върху горепосочения недвижим имот. Н. П. се задължила да погаси изцяло и за своя сметка дължимите по кредита погасителни вноски, вкл. лихви, дължими такси и суми за застраховане на кредита, както и да поеме разходите за нотариални такси във връзка със сключването на договора за покупко-продажба и дължимия от купувача местен данък, а от своя страна К.Г. се задължил след връщането на кредита и заличаване на ипотеката да й прехвърли обратно собствеността върху апартамента. Твърди, че в изпълнение на тези уговорки К. Г. сключил с „Уникредит Булбанк“ АД договор № 3-TR 2411792 от 05.02.2010г., съобразно който банката му предоставила банков кредит в размер на 70 000 евро за закупуване на посочения апартамент № 109, със срок на погасяване до 20.01.2025г., след което сключили и договора за покупко-продажба, съгласно нот. акт № 24, т.I, рег. № 497/09.02.2010г. на нотариус Тодор Велев, вписан в СВ с вх. рег. № 1889, акт № 37, т.V от 09.02.2010г. На 10.02.2010г. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба за същия имот, който документирал предварително договореното от тях обратно изкупуване на имота, като Г. се задължил да прехвърли собствеността на П. срещу цена в размер на отпуснатата по кредита сума, ведно с всички такси, застраховки и лихви по него, платима чрез ежемесечни вноски за обслужване на кредита и срок за обратното прехвърляне на собствеността - 15 години или след пълното погасяване на кредита и заличаване на вписаната върху имота ипотека. Във връзка със сключване на окончателния договор продавачът 2 упълномощил Й. Г. К. с нотариално заверено пълномощно. Твърди се, че от сключването на процесния договор за покупко-продажба до смъртта на К. Г. на 22.10.2021г. Н. П. заплатила всички дължими вноски по погасителния план, в т.ч. и по застраховката на ипотекирания в полза на банката имот, а след тази дата остатъкът от кредита е заплатен от „Дженерали застраховане“ АД като застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна протекция“, която Г. сключил в полза на банката кредитодател. След погасяването на кредита и заличаване на ипотеката ищцата уведомила ответницата, сестра на Г. и явяваща се негов наследник по закон, за уговорката за обратно изкупуване на имота и сключения предварителен договор, но последната отказала да сключи окончателен договор за прехвърляне собствеността на имота.

С оглед на тези фактически твърдения се твърди, че сключеният на 09.02.2010г. с наследодателя К. Г. договор за покупко-продажба е нищожен поради противоречието му със закона, тъй като съдържа уговорка за обратно изкупуване, поради което и предвид отказа на въззивницата да прехвърли обратно собствеността върху процесния апартамент е предявен и иска за прогласяване неговата нищожност.

С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор въззивницата Д.

Г. С. е оспорила иска като неоснователен. Оспорва твърдението за постигната договорка между Н. П. и К. Г. последният да изтегли кредит за покупка на жилище без да има действително намерение да придобие собствеността върху него. Наведени са доводи за валидност на сключения на 09.02.2010г. договор за покупко-продажба като се сочи, че в него не се съдържа уговорка за обратно изкупуване на недвижимия имот, както и че не е налице, респ. не се твърди заемно или друго задължение на страна приобретателя по договора, което да бъде обезпечено с уговорка за обратно изкупуване на недвижимия имот. Твърди, че сделка, съдържаща уговорка в хипотеза на чл.152 ЗЗД относно начина на удовлетворяване на кредитора, е нищожна само ако уговорката предхожда или е сключена по време на първоначалната прехвърлителна сделка. Затова и ако е налице закононарушение, представляващо основание за прогласяване на нищожност, то това касае сключения впоследствие предварителен договор. Досежно последния оспорва да е сключен на дата 10.02.2010г. Сочи, че същият не е подписан от наследодателя й, а от трето лице, което е близка и доверена служителка на ищцата.

При така очертания предмет на спора, наведените във въззивната жалба оплаквания и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорна следната установена от ангажираните по делото писмени доказателства фактическа обстановка - Ответницата Д. С. е сестра и единствен наследник по закон на К. Г. Г., починал на 22.10.2021г. На 05.02.2010г. между „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 и наследодателя й К. Г. е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 3 – TR 2411792/05.02.2010г., по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на сумата от 70 000 евро за закупуване на недвижим имот – апартамент № 109, като кредитополучателят е поел 3 задължение да върне кредита, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, съобразно уговорения погасителен план, в срок до 20.01.2025г. Кредитът е усвоен със сключения с нотариален акт № 24, том I, рег. № 497 по н.д. № 13/2010г. от 09.02.2010г. на нотариус Тодор Велев договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който договор въззиваемата Н. П. е продала на К. Г. собствения си недвижим имот апартамент № 109 в гр.Варна, ж.к.„Чайка“, бл.68, вх.Е, ведно със съответстващите му ид.ч. от общите части и прилежащо избено помещение за сумата от 70 000 евро, платима чрез отпуснатия от „Уникредит Булбанк“ АД кредит. На 10.02.2010г., с пълномощно, с нотариално удостоверени подписи и съдържание, К. Г. е упълномощил лицето Й. Г. К. да го представлява във връзка със закупения от него недвижим имот пред АГКК, пред отдел Имуществени данъци към Община Варна, пред „Уникредит Булбанк“ АД с правомощия за внасяне на суми по сметка на упълномощителя в евро, за отправяне на искания за справки, за заличаване на отпуснат банков кредит, както и правомощие упълномощеното лице да продаде същия имот на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, след заличаване на вписаната в полза на "Уникредит Булбанк" АД законова ипотека, както и да получи продажната цена на имота.

Не е спорно, доколкото липсва оспорване на авторството, че упълномощената Й. К. е сключила от името на упълномощителя си предварителен договор от 10.02.2010г., с който наследодателят К. Г. се е задължил да продаде обратно на въззиваемата Н. П. процесния апартамент № 109 за цена в размер на отпуснатия кредит от „Уникредит Булбанк“ АД, съгласно договор за кредит № 3-TR 2411792 от 05.02.2010г., ведно с всички такси, застраховки и лихви по кредита, както са посочени в погасителния план към същия. Уговорено е, че плащането ще става чрез ежемесечни вноски по банковата сметка на продавача, обслужваща кредита, а срокът за прехвърлянето е 15 години или след пълното погасяване на кредита и заличаване от страна на банката на вписаната върху имота ипотека № 33, том I, вх.рег. № 1895/09.02.2010г. по описа на СВ гр. Варна /чл.2.1 и чл.3 от предварителния договор/. В чл.4.3 от коментирания предварителен договор е посочено, че владението върху имота ще продължи да се осъществява от Н. Г.

П..

Не е спорно и това, че до смъртта на наследодателя кредитът е бил обслужван, след което остатъкът от задължението по него е погасено с изплатеното застрахователно обезщетение по договор за застраховка „кредитна протекция“ № 3 – TR 2411792/2010г.

Съгласно приетото пред първоинстанционния съд заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите като доказателства вносни бележки и банкови извлечения, погашенията са правени чрез обслужваща кредита сметка /първоначално еврова, а след предоговарянето му от 16.12.2020г. левова/, сумите по които са набирани чрез правени вноски на каса. Вещото лице е обобщило, че в периода от 11.02.2010г. до 20.10.2021г. по тези сметки са били внесени общо 13 615.50 лева от К. Г., 123 324.37 лева от упълномощената Й.

Г. К., 15 281.44 лева от Р.Е.Й., 4 784 лева от Н.Г.Н., 16 882.62 лева от Г.П.Д., 7 208.90 лева от В.С.И., като за разликата над сумата от 181 096.83 лева 4

/сбора от направените вноски от така изброените лица/ до действителния размер на внесените суми - 182 717.17 лева няма данни в /представени вносни бележки или посочено в банковото извлечение/ кое е лицето-вносител.

За установяване на твърденията на въззиваемата относно уговорките и обстоятелствата по сключване на процесния договор за покупко-продажба от 09.02.2010г., в т.ч. и по погасяването на банковия кредит, по делото са събрани и гласни доказателства - показанията на свидетелите Й. Г. К. и Е.С.К..

Според изложеното от първата свидетелка, същата и към момента е служител в дружество на въззиваемата, познава нея и К. Г. от 1997г., когато започнала работа в едно от нейните дружества. Сочи, че Г. бил близък приятел с Н. П. и често посещавал нейния офис. През есента на 2009г. дружествата й имали финансови затруднения, но не им бил отпуснат банков кредит, поради рестрикции въведени от банките, изразяващи се в отпускане само на кредити за закупуване на имот. Поради това, с цел да набави финансиране за търговската си дейност въззиваемата споделила с нея идеята си да продаде собствения си апартамент в ж.к. „Чайка“, гр.Варна на свой близък, на когото да бъде отпуснат кредит за това, който кредит ще бъде погасяван от нея. След като кредитът бъде върнат приобретателят щял да върне собствеността върху имота на въззиваемата П.. Същата първоначално предложила това на лицето Е.К., но след като преценили, че не е удачно, тъй като бил в процес на развод, било предложено и постигнато съгласие с К. Г..