Решение № 101 от 19.06.2026, Районен съд - Мадан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр.Мадан, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100163 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Й. З. Ч. против И.

А. МЕНИДЖМЪНТ АД и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, както следва:

1.

Да бъде признато за установено в отношенията между страните Й. З. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес * и И. А. МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.Т.Т., че сключеният между тях договор за паричен заем № * е нищожен. В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлена претенцията за прогласяване на нищожност на договора за паричен заем, моли да бъде прогласена за нищожна разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем № * сключен между Й. З. Ч. ЕГН ********** с постоянен адрес * и И. А.

МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.Т.Т..

2.

Да бъде признато за установено в отношенията между страните Й. З. Ч. ЕГН ********** с постоянен адрес * и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: г*, представлявано от П.Б.Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № * е нищожен.

В исковата молба се твърди, че на 31.03.2025г. Й. Ч. е сключил договор за паричен заем № * с „И. А. МЕНИДЖМЪНТ" АД /първият ответник/.

Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 766,94 евро /1500 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 7, посочено е ГПР в размер на 56.50%, ГЛП в размер на 45.00 %, а размерът на 1 месечния лихвен процент не е посочен. Размерът на месечната погасителна вноска е следвало да бъде в размер на 126, 60 евро/ 247.61 лв., а общата сума, която доверителят ми е следвало да върне е в размер на 886,21 евро/ 1733.27 лв. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че потребителят следва да предостави едно от трите обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, 2.

Банкова гаранция, 3.

Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. На датата на сключване на договора, между „И. А. М." АД, ищецът и ответника са сключили договор за предоставяне на поръчителство № *, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „И. А.

Мениджмънт" АД задълженията на доверителят ми. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 463,09 евро/ 905.73 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Подписвайки договорът за поръчителство, ежемесечната вноска на ищеца е изменена от 126,60 евро/ 247.61 лв. на 192,76 евро/ 377 лв., а общото и задължение по кредита става в размер на 2639 /две хиляди шестстотин тридесет и девет лв./ вместо първоначално уговорените 886,21 евро/ 1733.27 лв. Съгласно договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на „И. А. М." АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „И. А. М." АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД било материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. Между „И. А. М." АД като заемодател и доверителят ми като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 766,94 евро /1500 лева. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Прочитът на съдържанието на чл. 4 от договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включен към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Сочи, че посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като 2 нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. По този начин, както отразената обща стойност на плащанията, така и годишния размер на разходите в договора за потребителски кредит се явявали некоректни и реално изискванията на чл.11,т.10 от ЗПК не били спазени. Самият Договор за предоставяне на поръчителство № * е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти половината от сумата по отпуснатия заем. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „И. А.

МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че договорът за паричен заем е валиден и е сключен при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Годишният процент на разходите (ГПР) е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, не представлява разход по кредита по смисъла на Закона за потребителския кредит и не следва да бъде включвано при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен заем. Договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице „Файненшъл България“ ЕООД, което гарантира изпълнението на задълженията на заемателя. Тази услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаването.

Неоснователни са твърденията за заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Изискването за обезпечение е стандартна практика при отпускане на кредити и цели намаляване на кредитния риск за заемодателя.

На ищеца са били предоставени няколко възможности за обезпечение, включително предоставяне на двама физически лица-поръчители или банкова гаранция. Изборът на дружество-гарант е бил една от възможностите, предоставени на заемателя, и е резултат от неговата свободна воля. Ищецът е имал реална възможност да избере друго обезпечение или да сключи договор за кредит с друг кредитор. Клаузата за обезпечение не създава значителен дисбаланс в правата и задълженията на страните, тъй като е насочена към защита на интересите на кредитора и е обичайна в практиката на кредитиране.

Клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с изискванията на чл.

11, ал. 1 т. 10 3ПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Невярно било и твърдението на 3 ищеца, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство. Дружеството няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §

1, т. 1 ДР ЗПК.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на иска.

Сочи, че процесният договор за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. „Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.

3 а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие.

Дружеството, сключва договори за предоставяне на гаранция в рамките на дейността, за която е регистрирано. Процесният договор за предоставяне на гаранция не страда от пороците, посочени в исковата молба, респективно твърдените пороци не водят до нищожност на договора. Уговореното между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави.

Обстоятелството, че дружеството-гарант е дъщерно дружество на „И. А.

Мениджмънт“ АД, не превръща „Файненшъл България“ ЕООД в кредитор, в дружеството-кредитор „И. А. М.“ АД, нито пък трансформира договора за предоставяне на гаранция в договор за кредит. Според законодателството, „И. А. М.“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са различни правни субекти, с различен предмет на дейност. Пак според законодателството, договорите за предоставяне на поръчителство и договорите за кредит са договори с различен предмет. Законът за потребителския кредит, видно от разпоредбите му, се прилага единствено и само към договорите за паричен заем.Твърденията на ищеца за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК също е неоснователно що се отнася до ответното дружество. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен по 4 инициатива на ищеца. Възнаграждението по договорите за предоставяне на гаранция, които „Файненшъл България“ ЕООД сключва със своите клиенти е насрещната престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит.

Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. Като всяка стопанска/ търговска дейност, същата се осъществява с цел положителен финансов резултат. Но какъв е резултатът от извършваната от дружеството стопанска дейност, дали е положителен или отрицателен и как се разпределя след приключване на финансовата година е ирелевантно в процесния случай.

Разпечатката съдържа 40 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ff869d4-16b7-4f3c-82e6-acd436cf1a49