Решение № 191 от 07.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500382 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Д. И. чрез процесуалния му представител адвокат Х. Х. против решение № 254/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 61/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Жалбоподателят твърди, че решението е валидно и допустимо, но в тази част е неправилно поради неправилно прилагане на критериите на закона относно определяне размера на обезщетението за неимущуствени вреди по справедливост по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Не е взел становище по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България.

Постъпила е въззивна жалба и от Прокуратура на Република България против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на М. Д. И.

1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. за незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и чл. 354в, ал. 1 от НК по ДП № 3123М-194/2020 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 10 лв. държавна такса и 714,29 лв. адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е недопустимо поради произнасяне по иск, който не е подсъден на общите съдилища, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, за което излага подробни съображения, поради което моли съда да постанови решение, с което да обезсили решението в обжалваната му част, а ако не възприеме това становище, да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска или да намали размера на присъденото обезщетение. Оспорва въззивната жалба на М. Д. И. и моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от М. Д. И. чрез процесуалния му представител адвокат Х. Х. против Прокуратура на Република България искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през 2020 г. против него и А Т било образувано ДП № 312/2022 г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по което му била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 8 месеца, отменена на 01.06.2021 г. По внесения в Окръжен съд – Пазарджик било образувано н.о.х.д., завършило с присъда, с която той бил признат за виновен по посочените обвинения и му било наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ от 5 години, след като подал жалба против тази присъда, с решение № 144/25.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 268/2022 г. на Пловдивския апелативен съд присъдата била отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а делото - върнато за ново разглеждане 2 на първоинстанционния съд, където било образувано н.о.х.д. № 542/2022 г., по което ищецът отново бил осъден за извършване на посочените престъпления и му било наложено същото общо наказание. Той отново обжалвал присъдата и с присъда по в.н.о.х.д. № 410/2023 г. Пловдивският апелативен съд оправдал И. по повдигнатите му обвинения, като с решение по н.д. № 252/2024 г., влязло в сила на 08.11.2024 г., Върховният касационен съд оставил без уважение подадения от прокуратурата протест и потвърдил оправдателната присъда. В исковата молба се твърди също, че след постановяване на присъдите представителите на окръжна и апелативна прокуратура подали протест с искане размерът на наказанието да бъде увеличен, съответно оправдателната присъда да бъде отменена, като с тези действия и останалите описани в исковата молба, изразяващи се в образуване и контрол на досъдебното производство, вземане на най-тежката мярка за неотклонение, търпяна 8 месеца, изготвяне на обвинителен акт, поддържан в съдебните заседания, и подаваните протести, са ангажирали отговорността на Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди също, че за продължителен период от време му били причинени морални вреди и страдания, намирал се под стрес, а с предаването на съд били поставени на сериозно изпитание човешката му репутация и престиж, като и до момента не го напускало чувството, че бил виновен съучастник в извършването на тежко умишлено престъпление, за което бил обвинен. Доколкото претърпените от ищеца неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с противоправните действия на прокуратурата, И. моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2024 г. до окончателното й изпращане. Претендира разноски Ответникът Прокуратура на Република България счита, че предявените искове са допустими, но са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между евентуалните неимуществени вреди на ищеца и действията на нейни представители, като И. не е провел пълно доказване за реално претърпени морални вреди като пряка последица от незаконно обвинение, Прокуратурата не разпространявала данни за воденото наказателно производство и не следва да отговаря за отзвука му в обществото, от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението е фактът, че ищецът е осъждан два пъти за умишлени 3 престъпления от общ характер, а в исковия период против него се водело и друго наказателно производство, по което той бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което бил осъден, а това е друг увреждащ фактор и влияе на престижа на ищеца в обществото, като самото наказателно производство е протекло в разумен срок. Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи и с обществено-икономическите условия в страната. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца.

С обжалваното решение е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. Д. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. за незаконно обвинение в престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и чл. 354в, ал. 1 от НК по ДП № 3123М-194/2020 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 10 лв. държавна такса и 714,29 лв. адвокатско възнаграждение, като искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.

Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част и от ответника в осъдителната част, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

Настоящият състав намира за неоснователно направеното от Прокуратурата на Република България възражение за недопустимост на първоинстанционното решение.

В коментираната на стр. 6-7 от обжалваното решение част окръжният съд е приел, че обичайните вреди, произтичащи от задържане на едно лице под стража, не следва да се доказват, като те се изразяват в подтиснатост, лишаване от контакти с близки и приятели, невъзможност свободно да избира с какво да се занимава, ограничаване свободата на придвижване и поставяне в по-неблагоприятни битови условия от обичайните. Настоящият състав приема, че споменаването на посочените битови условия не следва да се 4 приема като оплакване от осигурените лоши такива в местата за изтърпяване на мярката за неотклонение, за които безспорно отговорност носи ГД „Изтърпяване на наказанията“, а като част от комплекса неблагоприятни последици от вземане на посочената мярка за неотклонение, които окръжният съд е имал правомощия на преценка по предявения иск.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Изхождайки от фактическите обстоятелства и петитума, изложени в исковата молба, настоящият състав приема, че М. И. претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от цялото водено против него наказателно производство, завършило с оправдателна присъда, независимо че в исковата молба е посочено само обвинението за извършено престъпление по чл. 354а от НК, като се има предвид фактът, че той не е дефинирал конкретни вреди само от това обвинение, а от цялото наказателно производство.

Не се спори между страните и от приложените ДП № 194/2020 г. на ОДМВР – Пазарджик, н.о.х.д. № 549/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд и приложените към него наказателни дела при преминаването му през всички инстанции се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно:

На 02.10.2020 г. в Районна прокуратура – Панагюрище е образувано ДП № 194/2020 г. за това, че на същата дата в местността „Д. п.“ в землището на с.

П., П. област без надлежно разрешение е държано високорисково наркотично вещество – марихуана, което е престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

С постановление от 02.10.2020 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Пазарджик М. И. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.

354в, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в землището на с. П., П. област в местността „Ч“ в съучастие като съизвършител с А С Т без надлежно разрешение е държал зелена листна маса с общо брутно тегло от 67,25 кг, която при тестване с полеви наркотест реагира на марихуана, както и 5 че по същото време, на същото място и със същото лице е отглеждал 547 броя растения от рода на конопа в нарушение на установените в ЗКНВП правила, задържан е за срок от 72 ч. и е разпитан в качеството на обвиняем, като впоследствие обвинението е конкретизирано с постановление от 23.02.2021 г., постановление от 27.05.2021 г. и постановление от 09.08.2021 г., всички на разследващ полицай при ОДМВР - Пазарджик.

С определение № 223/05.10.2020 г., постановено по ч.н.д. № 223/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на А С Т и М. Д. И., потвърдено с определение от 12.10.2020 г. по в.ч.н.д. № 477/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

С постановление от 01.06.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик е отменена взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на двамата обвиняеми, включително на ищеца, и е взета нова такава, която за И. е „Подписка“.

На 08.09.2021 г. е внесен обвинителен акт в Окръжен съд – Пазарджик, по който било образувано н.о.х.д. № 549/2021 г., завършило с присъда № 13/14.04.2022 г., с която тищецът и подсъдимият Т били признати за виновни по посочените обвинения, като на И. било наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ от 4 години.