Определение № 2181 от 03.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2181 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501823 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. А. Б., чрез пълномощника му адв. Р.

Р., против определение № 1871/24.04.2025г., постановено по гр.д.№ 262/2025г. на РС - Асеновград, I гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 149/21.03.2025г. в частта за разноските. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо него да измени решението в частта за разноските, като намали присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото в срока по чл. 276 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С Решение № 149 от 21.03.2025г., постановено по гр.дело № 262/2025г. на Районен съд - Асеновград, I гр.с., е уважена молбата на А. К. А. с ЕГН:

********** за постановяване на мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за защита от домашно насилие против ответника и настоящ жалбоподател А. А.

Б. с ЕГН: **********. Със същото решение съдът се е произнесъл и в частта за разноските, като ги е възложил в тежест на ответника, който е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на 25 лв., както и да заплати на молителя в производството - А. А., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. При определянето му РС 1 Асеновград е съобразил, че уговореното адвокатско възнаграждение от 800 лева е заплатено. Намерил е, че наведеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като размерът на същия отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Районният съд се е позовал и на обстоятелството, че правната защита и съдействие са оказани веднага и са изисквали спешни действия предвид предмета на делото и тежестта на извършеното деяние - същото било извършено на 03.02.2025г., а молбата е подадена на 04.02.2025г.

Недоволен от решението в частта му за разноските, ответникът А. А. Б., чрез пълномощника му адв. Р. Р., е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с искане да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на молителя А. А. до 600 лв. За да остави без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, направени в първата инстанция, решаващият състав е приел, че адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с необходимостта от извършване на незабавни действия за защита на правата и интересите на пострадалото лице, породени от извършения акт на домашно насилие.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда правомощие за съда да присъди на страната разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, ако заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и насрещната страна е поискала своевременно намаляване на възнаграждението.

Основният критерий, съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение при заявено възражение за прекомерност, какъвто е настоящият случай, е действителната фактическа и правна сложност на делото. В съответствие с тези разяснения и приетото в задължителното за съдилищата решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г. за МРАВ, а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия /в същия смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

По делото са представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., но с оглед релевираното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, въззивният съд намира, че възнаграждението от 800 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. В случая са събрани само писмени доказателства, 2 проведено е едно открито съдебно заседание, в хода на което не са разпитвани свидетели, нито са изслушвани вещи лица. Процесуалната защита на молителя в производството по ЗЗДН се изразява в изготвяне на молба и явяване в едно съдебно заседание, в хода на което твърденият акт на домашно насилие е бил признат от ответната страна, представила копие на одобрено от РС - Асеновград споразумение, с което обвиняемият Б. е признат за виновен и осъден от наказателния съд за същия акт на домашно насилие, причинил лека телесна повреда на пострадалата А. А.. Липсва правна и фактическа сложност на делото, което налага извода, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е прекомерно и подлежи на редуциране до размера от 600 лв., който минимален размер е взет като ориентир съгласно чл.

22 от Наредба № 1/2004г.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се измени решението на АРС в частта за разноските, като се намалят от 800 лв. на 600 лв. разноските за адвокатското възнаграждение, които А. А. Б. е осъден да заплати на А. К. А..

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1871/24.04.2025 г. по гр. дело № 262/2025г. на Районен съд – Асеновград, I гр.с., с което е оставена без уважение молбата на А. А. Б. с ЕГН: ********** за изменение на постановеното по делото Решение № 149/21.03.2025г. в частта за присъдените в полза на А. К. А. с ЕГН:

********** разноски за адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 149/21.03.2025г. по гр. дело № 262/2025г. на Районен съд – Асеновград, I гр.с., в частта за присъдените в полза на А. К. А. с ЕГН: ********** разноски за адвокатско възнаграждение, като намалява същите от 800 /осемстотин/ лв. на 600 /шестотин/ лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3