Решение № 6500 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6500 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100514003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1649 от 30.01.2024г., постановено по гр. дело № 24577/2023г. по описа на СРС, 59-ти състав е признато за установено по предявените от „Банка ДСК“ АД (универсален правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД) срещу Т. Г. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата Т. Г. Д. дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД (универсален правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД следните суми: сумата от 936,61 лева – част от непогасена главница в общ размер на 8621,61 лева по Договор за кредит Експресо компакт № 415514 от 16.07.2015г., ведно със законната лихва от 23.09.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 1734,93 лева – възнаградителна лихва за периода от 17.10.2019г. до 16.07.2022г. по Договор за кредит Експресо компакт № 415514 от 16.07.2015г.; сумата от 803,25 лева - мораторна лихва за периода от 18.10.2019г. до 16.07.2022г.; сумата от 152,47 лева – мораторна лихва за периода от 17.07.2022г. до 19.09.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.11.2022г. по ч.гр.д. № 51532/2022г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав и въз основа на нея изпълнителен лист. С решението са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД (универсален правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД) срещу Т. Г. Д. искове, както следва: иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата над уважения размер от 1734,93 лева, представляваща 1 възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 3249,19 лева и за периода от 17.10.2016г. до 16.10.2019г.; иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 803,25 лева, представляваща мораторна лихва до пълния предявен размер от 1845,30 лева и за периода от 17.11.2016г. до 17.10.2019г. като неоснователни и погасени по давност. С решението е осъдена Т. Г. Д. да заплати на „Банка ДСК“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: сумата от 365,84 лева – разноски в настоящото производство; сумата от 192,03 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 51532/2022г. по описа на СРС, 59-ти състав, а „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на адв. М.Л.Л. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 379,66 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата Т. Г. Д. в производството по делото и на адв. К.И.Б. на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв. сумата от 165,36 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника Т. Д. в производството по ч.гр.д. № 51532/2022г. по описа на СРС, 59-ти състав.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД срещу Решение № 1649 от 30.01.2024г., постановено по гр. дело № 24577/2023г. по описа на СРС, 59-ти състав в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД (универсален правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД) срещу Т. Г. Д. искове по чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата над уважения размер от 1734,93 лева, представляваща възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 3249,19 лева и за периода от 17.10.2016г. до 16.10.2019г.; и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.

86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 803,25 лева, представляваща мораторна лихва до пълния предявен размер от 1845,30 лева и за периода от 17.11.2016г. до 17.10.2019г. като неоснователни и погасени по давност. В жалбата са изложени съображения, че първоинстанционният съд неправилно бил възприел от кой момент започвала да тече погасителната давност за процесното вземане. Поддържат, че в конкретния случай по отношение на вземането на кредитора по договора за банков кредит давността била започнала да тече от настъпване на падежа на последната вноска и от този момент кредиторът можел да претендира вземането си. В настоящия случай крайният падеж по процесния договор за кредит бил 17.07.2022г. и давността изтичала на 17.07.2027г. Поради което намират, че първоинстанционният съд бил достигнал до погрешен извод за неоснователност на предявения установителен иск за пълния размер на претендираното вземане и бил постановил неправилно съдебно решение в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове като основателни ведно със законните последици. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Г. Д., с който се оспорва същата. Поддържа, че въззивникът погрешно тълкувал решение на ВКС и разпоредби от закона, в които акцентът падал върху правата и задълженията на поръчителя.

2

В конкретния случай нямало поръчител, Т. Д. била единствен кредитополучател по процесния договор за кредит, нямало предвидени лични обезпечения по договора. Твърди, че към датата на подаване на отговора на въззивната жалба било постановено Тълкувателно решение от 21.11.2024г. на ОСГТК, ВКС, в което било прието, че давността за главница по погасителни вноски с различни падежи започвала да тече от изискуемостта на всяка вноска, т.е. когато бил настъпил падежът. Предвид което правилно първоинстанционният съд бил отхвърлил исковете на въззивника като бил приел, че давността започвала да тече от изискуемостта на всяка погасителна вноска. Искането към съда е да отхвърли подадената въззивна жалба и да потвърди решението в частта, в която било обжалвано. Претендира разноски.

Решение № 1649 от 30.01.2024г., постановено по гр. дело № 24577/2023г. по описа на СРС, 59-ти състав в частта, с която е признато за установено по предявените от „Банка ДСК“ АД срещу Т. Г. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Г. Д. дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД сумата от 936,61 лв. – част от непогасена главница в общ размер на 8621,61 лв. по Договор за кредит Експресо компакт № 415514 от 16.07.2015г., ведно със законната лихва от 23.09.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 1734,93 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.10.2019г. до 16.07.2022г. по Договор за кредит Експресо компакт № 415514 от 16.07.2015г.; сумата от 803,25 лв. - мораторна лихва за периода от 18.10.2019г. до 16.07.2022г.; сумата от 152,47 лв. – мораторна лихва за периода от 17.07.2022г. до 19.09.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.11.2022г. по ч.гр.д. № 51532/2022г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав и въз основа на нея изпълнителен лист, като необжалвано е влязло в сила.

С Определение № 31077 от 31.07.2024г., постановено по гр. дело № 24577/2023г. по описа на СРС, 59-ти състав са оставени без уважение молбите на адв. М.Л. и адв. К.Б., с които е поискано да бъде изменено Решение № 1649 от 30.01.2024г. в частта за разноските.

Определението по чл. 248 ГПК като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По правилността на решението в обжалваната му част намира следното:

СРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е била издадена Заповед № 34087 за изпълнение на парично задължение въз основа на 3 документ по чл. 417 ГПК от 26.11.2022г. по описа на СРС, 59-ти състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Т. Д. договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който кредитоподателят е предоставил на ответника сумата от 10 000 лева; възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитолучателя; изискуемост на вземането; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава; че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени в полза на „Банка ДСК“ АД по силата на настъпило правоприемство чрез вливане на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД, както и с оглед своевременно релевираното възражение за погасяване на вземанията по давност факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

Предмет на проверка във въззивното производство с оглед изричните предели на въззивната жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, е единствено правилността на постановения от СРС акт в частта, с която са отхвърлени предявените искове за възнаградителна и мораторна лихва като погасени по давност.

Предвид което настоящият съдебен състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, касаеща наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на процесния договор за кредит, както и предаването на заемната сума на ответника, както и обстоятелството, че въззивното дружество е универсален правоприемник на кредитодателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Във въззивното производство не е налице спор и относно размера на останалите непогасени вземания по договора за кредит.

При извършена проверка за нарушение на императивни материалноправни норми въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя 4 потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 год., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. въззивната инстанция може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.