Определение № 2895 от 13.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2895 гр. Варна , 13.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Ил. Писарова

Жана Ив. Маркова

Тони Кръстев като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502012 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 вр.чл.248 ГПК.

Образувано е по ЧЖ на ЗАД А. БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 040638060, София, срещу определение рег.№264993/29.06.2021г., постановено по ГД №14655 по описа за 2020г. на ВРС, XVI състав, с което съдът е отхвърлил молбата на ищеца З. А.

БЪЛГАРИЯ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с възлагане сторените от ищеца разноски на ответника П. СТ. СТ.. В жалбата се излага, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се довод, че исковото производство е образувано по причина поведението на ответника, поради което няма основание да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Поканата за плащане е била изпратена на адреса на ответника и неполучаването на пратката е проява на недобросъвестно поведение на последния. По този начин се твърди, че ответникът е поставен в по-благоприятно положение. Твърди се, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, съотв. за направа на разноските от ищеца. Претендира се отмяна на определението и вместо това присъждане на сторените от ищеца разноски по делото.

Не е постъпило становище на насрещната страна по депозираната частна жалба.

При преценка редовността на същата съдът констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, поради което производството по същата е допустимо.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Производството пред ВРС е било образувано по искова молба на ЗАД А.

БЪЛГАРИЯ АД, с която е предявен регресен иск по отношение деликвента П. СТ. СТ., по осъществено ПТП на 03.06.2016г., за възстановяване на заплатеното от застрахователя по имуществена застраховка Каско на МПС, обезщетение на увреденото лице, в размер на 630.20 лева. Предявеният иск е квалифициран от съда по чл.410 КЗ. В срока за отговор на исковата молба ответникът не само не е оспорвал твърдените обстоятелства, съставляващи основание на иска, но е депозирал доказателство за заплащане изцяло на исковата сума по сметка на ищеца. С молба от 20.05.2021г. ищецът е претендирал възлагане на сторените от 1 него разноски за исковото производство, върху ответника, тъй като последният е станал повод за образуване на делото. След спазване процедурата по чл.248 ГПК, с обжалвания съдебен акт, ВРС е отхвърлил молбата на ЗАД А. БЪЛГАРИЯ АД за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на ищеца на сторените по делото разноски. Формираните от съда мотиви са, че ответникът не е станал повод за образуване на делото, поради което и не дължи понасяне тежестта на сторените от ищеца разноски.

Въззивният състав споделя изложените от първата инстанция мотиви. Отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78 ГПК съобразно изхода от спора и поведението на страните в и извън процеса. Принципно, при отхвърляне на иска, разноските на ищеца остават за негова сметка. При съобразяване основанието за това – плащане в хода на процеса – разноските би следвало да се възложат на ответника, но единствено в случай, че същият е дал повод за образуване на делото и оспорва иска по арг. от чл.78, ал.2 ГПК. В случая е установено, че още с връчване на исковата молба ответникът не е оспорил иска и е представил доказателство за заплащане изцяло на сумата, предмет на предявената претенция, в размер на 630.20 лева, обстоятелство, което не се оспорва от ищеца.

Отхвърлянето на иска е обосновано с констатирано в хода на производството плащане на сумата по иска. Ищецът не е установил, че с поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото. Приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение не е редовно връчена на ответника, видно от отбелязването „непотърсена“ върху пощенското клеймо. Не са ангажирани други доказателства от ищеца за установяване релевантното обстоятелство, че с поведението си /отричане на вземането/ ответникът е станал причина за съдебното производство, в което са сторени разноските. Приложените доказателства установяват точно обратното, че незабавно след узнаване за заявената претенция ответникът е заплатил исковата сума. Поради това е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест. В този смисъл, съдът намира жалбата срещу постановеното в този смисъл определение на ВРС по чл.248 ГПК, за неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №264993/29.06.2021г., постановено

№14655/2020г. на ВРС, на основание чл.248 вр.чл.78, ал.2 от ГПК. по

ГД

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2