Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 35 от 25.09.2025, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Наказателно дело от общ характер 210/2025
Вид
Присъда № 35
Подписан
25.09.2025
В сила
11.10.2025
Състав
Йорданка Георгиева Майска Иванова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ Присъда № 35/25.09.2025г. по НОХД № 210/2025г. на НРС.

Районна прокуратура Бургас, ТО-Несебър е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Г. И. К. с обвинение в това, че:

На 16.06.2023г., около 09,15ч. в гр.Несебър, общ.Несебър, стара част в близост до автобусна спирка на обръщалото, стиснал за дясната ръка М. П. Н. от гр.Несебър и й се закА.л с думите, че ще я хвърли пред минаващия в този момент покрай тях автобус, както и с думите „Виж морето, ще те удавя в него или ще те обезобразя с киселина.... В края на лятото ще бъде погребението ти, предупреди децата си, че ще останат без майка" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие престъпление по чл.144, ал.З, т.1 и 3, вр. ал.1 от НК, както и за това, че На 25.09.2023г., около 08:15ч. в к.к"С.Б." , общ.Несебър на спирка „П." чрез нанасяне на юмручен удар в лицето на М. П. Н. от гр.Несебър, в областта на носа й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане, оток и драскотина в областта на носа, довели до болка и страдА.е, като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл. 131, ал.1 , т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че подсъдимият следа да бъде признат за виновен за извършване на деянията, във връзка с които му е повдигнато обвинение, като на същия се наложи наказА.е при приложение на чл. 54 НК.

Защитникът на подсъдимия адв.А.Г. излага доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, счита че липсва обективен признак-деяниятао да са извършени в условията на добашно насилие, тъй като пострадалата и подсъдимия не живеят в едно домакинство и са разделени от години, а обвинението се гради основно на показА.ята на пострадалата.

Подсъдимият К. твърди, че не е виновен по така подвигнатите му обвинения.

Съдът, след като обсъди събрА.те доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Пострадалата М. П. Н. и подс.Г. И. К. имали интимни отношения в периода от около 2007г. до около 2011г. - 2012г., като в този период през летния сезон, когато К. идвал да работи на територията на община Несебър, живеели и заедно - в обща квартира. След този период двамата преустановили близките си отношения, като 1 периодично се виждали през годините, особено през летния период, когато К. продължавал да посещава територията на Община Несебър с цел полагане на труд.

Отношенията им били влошени, а от 17.05.2023г. молителката заживяла на семейни начала със св. Д. Б. на адрес в к. к. „С.Б.", сграда „Б.". Продължила да пребивава в определени периоди на адреса си в гр. Несебър, ул. „Л.К. № 6, където живеели и нейните деца, вкл. св. В. Б.. От показА.ята на свидетелите М. Н., В. Б. и Д. Б. се установява, че подс.К. не е могъл да приеме раздялата си с пострадалата и през последвалия период от почти десет години е продължил да я преследва, причаква на различни места и да търси контакт с нея, узнавал е новите квартири, в които се е местела с децата си, новите й работни места и телефонни номера. Според показА.ята на св.В.Б. подсъдимия е бил „обсебен“ от майка й, причаквал я е след работа, а на телефона на майка й /св.М. Н./ е имало дни с по 10, 20 или 30 обаждА.я от подсъдимия, като имало и съобщения. При опитите си за контакт с пострадалата/личен или чрез средства за отдалечена комуникация/ през този продължителен период К. е умолявал пострадалата да продължат връзката си, обещавал е да се промени, а при последващ, траен и последователен отказ от страна на пострадалата, ставал агресивен и използвал заплахи към нея. Св.Б. твърди, че през този мъчителен за семейството период е имало и случаи, когато пред нея подсъдимия е опирал нож в гърлото на майка й, като е заплашвал нея и брат й, че ще им отреже главите и ще ги забучи на колове. През летните месеци подсъдимия работел предимно като охрана и пребивавал в к.к.С.Б., а зимата се прибирал в гр. Сливен. Св.Н. и св.Б. твърдят, че в годините са подавали многократно жалби за поведението на подсъдимия, но без резултат, като той е продължавал да се държи по гореописА.я начин. Това поведение било преустановено след издаването на съдебно решение № 456/09.11.2023г. по гр.д.№ 1009/2023г., възоснова на което е издадена Заповед за защита от домашно насилие на пострадалата срещу подсъдимия.

На 16.06.2023г. около 09.00 часа пострадалата излязла от квартирата си в която живеела в гр. Несебър и тръгнала пеша към работното си место в р-т „Кипарис" в гр.Несебър-стара част. Вече била стигнала почти до входа на Стария град и в началото на обръщалото на автобуси я пресрещнал подс.К., който отново започнал да я моли да оправят и подновят отношенията си. Тя му отказала и поискала да я остави намира.

Той се ядосал, хванал я за дясната ръка над лакътя. В този момент покрай тях минавал автобус, а К. казал на пострадалата, че ще я хвърли пред автобуса и я бутнал към превозното средство, но св. Н. веднага се отдръпнала назад. Тогава подсъдимият й казал: „Виж морето, ще те удавя в него или ще те обезобразя с киселина....", „ В края на лятото ще бъде погребението ти, предупреди децата си, че ще останат без майка", като допълнил, че знаел как да го направи и нямало да има свидетели. Отпуснал й малко ръката, тъй като около тях имало хора. Тя се отскубнала и продължила в посока Стария град. По-късно по телефона споделила с дъщеря си - св. В. Б., какво се е 2 случило. Св.Б. взела решение да посрещне майка си след работа и около 17.00 часа тръгнала пеша към Стария град. Стигнала до края на провлака и забелязала подсъдимия К. да стои и да се оглежда в началото на Стария град, от страната на статуята на рибаря. Св. Б. директно отишла при него и го попитала какво прави там, а той й отговорил, че ще извика полиция, тъй като го притеснява. След това се отправил към Стария град. Св. Б. се обадила на майка си и я уведомила за случилото се.

Уговорили се да се срещнат на стълбите на северния паркинг. След като се срещнали, св. Н. се обадила на приятеля си — св. Д. Б. и той дошъл с такси да ги вземе и отишли до РУ-Несебър, където пострадалата подала жалба. В хода на извършената проверка с протокол от 16.06.2023г. на Г. К. бил съставен протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМвР - да не отправя обиди, закА. и заплахи спрямо Н..

Въпреки горното подс. К. продължил да търси контакт с пострадалата, като й изпращал съобщения по мобилното приложение „Вайбър". На 24.06.2023г. й писал ,че иска да се срещнат, че я обича и чака да му се обади. На 11.07.2023г. отново я чакал пред дома й в гр. Несебър и тя отново подала сигнал в полицията. При извършената проверка подс.К. посочил пред полицейските служители, че бил пред дома й, тъй като пострадалата му дължала пари. На 22.07.2023г. й писал, че е разбрал за приятеля й и поради това заявил в полицията, че му дължи 700 лева. През 2023г. К. започнал работа като охрана казино „П.", к.к.С.Б..

На 25.09.2023г., около 08:15ч. св. Н. отишла на автобусна спирка „П." в к.к"С.Б." , общ.Несебър, за да ползва автобус за гр. Несебър като отивала на работа.

Докато чакала автобус се появил подс.К., попитал я дали още е със св. Б.. Св. Н. му казала да се маха и посегнала да извади телефона от чантата си, за да се обади на тел.

112. В този момент, К. я ударил с юмрук в областта на носа. Потекла кръв, а подсъдимия тръгнал да бяга в посока х-л „К.". Пострадалата отново отишла да подаде жалба в полицията. На следващия ден посетила съдебен лекар в УМБАЛ-Бургас и била освидетелствана. При прегледа Д-р Ш. установила кръвонасядане, оток и драскотина в областта на носа, за което е издала съдебно-медицинско удостоверение № 470/26.09.2023г. По повод жалбата св.Ив.В. - полицейски инспектор към РУ-Несебър се свързал със св. Т.И. управител на охрА.телна фирма „П. С." ООД, в която работел подсъдмия, за да го пита къде се намира той. Обяснил, че следва да се яви в РУНесебър. Св. И. предложил лично да го доведе, което и сторил, като в разговор с него, К. отрекъл да е удрял бившата си приятелка, а само ходил да си купува закуска в близка пекарна, след като приключил нощна смяна. Св. Ив. В. - полицейски инспектор приел сигнала на пострадалата. Видял, че има нараняване в областта на носа и тя му разказала за случилото се. След това посетил автобусна спирка „П.". Говорил с продавач в магазин, находящ се на спирката и с негово съдействие прегледал записите от охрА.телните камери. На тях се виждало как обвиняемия отива на спирката. След минута -две се виждало как се връща и със забързан ход се отправя в посока х-л „К.".

3

По същото време се виждало как св. Н. излиза от спирката и тръгва в посока РУНесебър.

По делото е приета съдебно - медицинска експертиза, видно от заключението по която, при извършеното освидетелстване на М.Н. са установени кръвонасядане, оток и драскотина в областта на носа на пострадалата, довели до болка и страдА.е, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Тези увреждА.я е възможно да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети с огрА.чена повърхност, каквито са и юмруците на човек.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събрА.те по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът кредитира напълно и в цялост показА.ята на св.Б.-дъщеря на пострадалата, като логични, последователни и напълно кореспондиращи с всички останали събрА. по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Тя е пряк свидетел на поведението на подсъдимия в продължение на години и пряк свидетел на състоянието на пострадалата, като, нейните показА.я кореспондират с показА.ята на св.Б. и полицейския служител св.Ив.В., както и с констатациите по съдебномедицинското удостоверение за извършеното освидетелстване на пострадалата непосредствено след нанесения й удар и приетото по делото заключение по съдебномедицинско заключение, неоспорено от стрА.те. В събрА.те по делото доказателства не констатират противоречия, несъответствия и непоследователност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 16.06.2023г., около 09:15ч. в гр.Несебър, общ.Несебър, стара част, в близост до автобусна спирка на обръщалото, стиснал за дясната ръка М. П. Н. от гр.Несебър и й се закА.л с думите, че ще я хвърли пред минаващия в този момент покрай тях автобус, както и с думите „Виж морето, ще те удавя в него или ще те обезобразя с киселина.... В края на лятото ще бъде погребението ти, предупреди децата си, че ще останат без майка" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

Заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадалия и негови ближни, от естество да възбуди основателен страх за реализирането му.

4

За осъществяване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК от обективна страна се изисква: 1 обективиране с думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, 2 която да е възприета от него и 3 би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основА.е, че заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното възприемане и основателния страх, която може да възбуди, законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързА. с индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и др.