Определение № 25990 от 24.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25990 гр. София, 24.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Г. Н. като разгледа докладваното от С. Г. Н. Гражданско дело № 20221110129595 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на С. Д. Н., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител – адвокат К. И. Б. със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.

С.. срещу „Ю.., ЕИК .. „Б.., с номер на вписване в регистъра Търговски съд – Париж:

542097902, чрез „Б..“ КЧТ с БУЛСТАТ на КЧТ .., седалище и адрес на управление на КЧТ: гр. С.., представляван от Д.. Т.. Д.. и Ж.. М.. С.. – поотделно, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца в размер на 1330,00 лева, представляваща неоснователно заплатена сума от ищцата в полза на ответното дружество, чийто правоприемник е ответникът в настоящото производство във връзка с Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, както и издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 13322225 от 10.05.2016 г., сключен между страните по делото, поради пълната му недействителност или евентуално – неоснователно заплатена сума по нищожни /недействителни клаузи, съдържащи се в него; за което срещу ответника е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1364 ОТ 13.01.2022г.

Отправено е искане да се присъдят разноските, направени в заповедното производство в общ размер на 386,00 лв., в това число внесена държавна такса в размер 26,60 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева, както и искане да се присъдят всички разноски направени в настоящото исково производство.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба и отговора на исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи, както и да бъде служебно изискано от СРС ч.гр. д. № 595/2022 г.

1

Направено е искане да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице – счетоводител, което след като се запознае със счетоводните книги на „Б..“, както и с документите по настоящото дело и присъединеното ч.гр.д. № 595/2022 г, като отговори на следните въпроси:

-Какви суми за платени по застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ към Договор № PLUS-13322225 от 10.05.2016 г.

-Платените суми по застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ към Договор № PLUS-13322225 от 10.05.2016 г.

-Преведени ли са на застрахователите „К..я“, КЧТ и „К..“ КЧТ.

-Какви разходи са включени в годишния процент на разходите по Договор № PLUS-13322225 от 10.05.2016 г.

С Разпореждане № 67887/02.06.2023 г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 19.06.2023 г. на ответника.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е депозиран писмен отговор по заявената претенция, в който е направено възражение за изтекла погасителна давност. Излага се, че плащанията по кредита са извършени в периода от 06.07.2016 г. до 18.08.2017 г., а в случай, че бъде възприето наличието на хипотезата на чл. 55 от ЗЗД, вземанията за подлежащи на възстановяване суми следва да се считат за изискуеми от датата, на която паричните средства са напуснали имуществото на ищеца и са постъпили в патримониума на ответника. Посочва, че когато се касае за няколко плащания, изискуемостта, съответно давностният срок възникват от датата на всяко отделно плащане.

По допустимостта:

Съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. При проверка на исковата молба съдът констатира, че с оглед направеното от ответника в заповедното производство възражение по чл. 414 от ГПК е налице правен интерес от предявяването на иска за установяване на съществуването на вземането. Съдът прецени, че надлежно е упражнено правото на иск при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.

2

По доказателствата:

Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети и приложени по делото.

По направеното искане за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, с участието на страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.07.2024г. от 16.45 ч., за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.

-Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищцата твърди, че на 10.05.2016 г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13322225, по силата на който е получила в собственост парична сума с чист размер от 3377,50 лева, представляваща главница, тъй като още при самото сключване на Договора от уговорената главница в размер на 3500,00 лева, била удържана сума в размер на 122,50 лева като „такса ангажимент“.

Страните са уговорили, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с размер на месечната погасителна вноска – 271,88 лева при уговорени ГПР – 42,99 % и ГЛП – 31,71 %, обща стойност на плащанията – 4893,84 лева. Сочи, че след сключване на ДПК, ищцата е заплатила 12 пълни месечни вноски в полза на „Б..“ ЕАД, възлизащи общо на 3262,56 лева, като плащането на последната дванадесетта вноска е извършено на 08.06.2017 г. Ищцата твърди, че на 02.08.2017 г. е сключено Споразумение за пълно 3 предсрочно погасяване на кредита, като видно от същото, процесният ДПК е изменен, като ответното дружество е заявило, че ищцата следва да заплати още 1444,97 лева, с което плащане ще счита ДПК за изцяло погасен. Ищцата твърди, че е извършила това плащане, като ответното дружество е удостоверило това обстоятелство с Удостоверение за изплатен кредит, от което е видно, че към дата 22.08.2017 г., не дължи на ответното дружество суми за погасяване на Договор с номер PLUS13322225. Сочи, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество следните суми:

12 месечни вноски от по 271,88 лева всяка, както и еднократна сума от 1444,97 лева или общо в размер на 4707,53 лева. Посочва, че видно от възражението по чл. 414 ГПК, ищцата е заплатила освен горепосочените суми, и сумата от 49,34 лева, което означава, че ответникът признава, че във връзка с ДПК, ищцата му е заплатила сумата в размер на 4756,87 лева, което обстоятелство счита за безспорно. Счита, че сумата от 1330,00 лева е неоснователно заплатена, която сума е над чистата получена стойност от 3377,50 лева. Същата била заплатена без правно основание, тъй като ДПК е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК. Твърди се, че в процесния ДПК не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта на шрифта, с който е изготвен процесния Договор е по – малък от 12. Сочи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, съгласно която е предвидено ДПК да съдържа подробен погасителен план, какъвто в настоящия случай няма, а вместо това е представена таблица, която няма характеристиките на погасителен план съобразно разпоредбите на ЗПК. Твърди, че в таблицата, която е следвало да е погасителен план, са посочени само общия размер на месечните вноски, без да е посочено каква част от вноската е главница, лихва или разходи. Поддържа, че нарушаването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК водят до санкцията на чл. 22 ЗПК – пълна недействителност на ДПК.

Също така се твърди, че не е посочен и лихвения процент на ден, което нарушение води до пълната му недействителност. Твърди се, че ищцата е била задължена да сключи задължителна застраховка, която впоследствие била разпределена като част от месечните вноски. Сочи, че ответното дружество не е включило сумите по застраховката като елементи, формиращи ГПР, което означава, че в преддоговорната информация, както и в окончателното споразумение, ГПР не отговаря на действителния размер, което от своя страна води до недействителност на ДПК.

Заявява, че при условията на евентуалност, ако договорът не е изцяло недействителен, то отделни негови клаузи са нищожни, като така е тази клауза, в която се регламентира размер на ГЛП от 31,71%, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, до който не се нарушава принципа на добрите нрави. Посочва, че „Такса ангажимент“, включена в процесния ДПК представлява нищожна уговорка, тъй като срещу нея не е ясно какви услуги се предлагат, както и дали такива са предоставени. Поддържа, че „Такса ангажимент“ представлява скрита лихва, като отделянето й в самостоятелна уговорка цели само заобикаляне на закона. Твърди се, че ако тази такса е включена в 4

ГПР, то последният ще надхвърли петкратния размер на законната лихва и договорът щеше да е недействителен на това основание. Сочи се, че е нищожна и клаузата, в която е регламентирана задължителната застраховка. Твърди, че застрахователното дружество Кардиф е свързано лице с кредитора и сключването на застрахователния договор е условие за отпускане на кредита. Посочва, че кредиторът е предвидил и допълнително плащане на застрахователни премии като част от месечна вноска, без да го оповести като разход в тежест на кредитополучателя. Излага, че пропускайки посочване на присъединяването към застраховката, доставчикът на услугата е осуетил и възможността потребителя да се запознае с действителната икономическа тежест, която поема. Изтъква, че допълнителното плащане на премията не е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР – 42,99%, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Сочи, че този начин на оповестяване на разходите не съответства на изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Излага, че уговорената застраховка в полза на застраховащия се кредитор, но за сметка на застрахования длъжник, не може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил значително завишен. Твърди, че в чл. 3 от раздел „Условия по договора“ е посочено, че месечния размер на вноската е формирана само от главницата, разноските на кредитора по подготовката и обслужване на заема, както и от неговата печалба, но не и от премиите по съпътстващи кредита свободно избрани по инициатива на самия потребител застраховки. Сочи се, че макар и формално договорът за кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемо съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя и на т. 11 – погасителен план, с указание как вноската се разпределя за различните видове разходи, като тази част от съдържанието на сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана информация за тези реквизити кредитополучателите могат да съпоставят наличните пазарни предложения и да упражнят избора си съответстващ на индивидуалния интерес. Твърди, че след като не е оповестил действителния ГПР в преддоговорния процес и в самия договор за кредит, доставчикът на услугата е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В договора бил посочен размер на ГПР, който не отговаря на действителния, което води до нищожност на клаузата, която регламентира ГПР, обективирана в раздел „Параметри и условия“. Посочва, че независимо дали процесният ДПК е изцяло недействителен или отделни негови клаузи, това води до недействителност със степен на нищожност на целия ДПК, а ищцата дължи връщане само на сумата, която реално е получила , а именно сумата в размер на 3377,50 лева, от което следва, че при заплатени от ищцата в полза на ответното дружество суми в размер на 4,756,87 лева, като при усвоена заемна сума от 3377,50 лева, счита, че ищцата е надвнесла процесната сума от 1330,00, която е получена от 5 ответното дружество без правно основание и подлежи на кондициране.