Решение № 3075 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3075 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330117743 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от З. А. З., ЕГН **********, с адрес гр.

П...., ул. „П.... Д. П............, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н... П....П....., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че клаузата на чл.

11 от Договор за потребителски кредит № ................., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за кредит № ............. за сумата от 1300 лв., при ГЛП от 40,05 % и ГПР от 49,87 %. Твърди се още, че в чл. 5 от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение на кредита, изрично посочено в договора и общите условия към него, като при неизпълнение на това задължение, същия дължал неустойка по чл. 11 от договора в размер на 1148,86 лв., дължима разсрочено с месечните вноски по погасителния план.

Ищецът поддържа, че той бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане на неустойката. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неустойката представлявала допълнителна печалба, извън възнаградителната лихва. Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер излиза 1 извън присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, и цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Доколкото неустойката, явяваща се източник на скрита печалба за кредитора, не била включена в договора като част от ГПР по кредита, то последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалния лихвен процент съответствал на посочения в договора.

По тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Сити кеш“ ООД, с който оспорва иска. Счита, че с предявяването на иска ищецът злоупотребява с процесуалните си права, тъй като бил предявил още 14 аналогични иска срещу „Сити Кеш“ ООД, касаещи еднотипни договори, сключени между същите страни, по които са образувани и дела пред Районен съд – Пловдив. По същество ответникът счита исковете за неоснователни.

Поддържа, че процесния договор за кредит е действителен, като не били налице твърдените от ищцата пороци по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, водещи до недействителност на правоотношението или отделни негови клаузи. В частност счита, че с клаузата за неустойка не се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойката не следвало да се взема предвид при изчисляването на ГПР към момента на сключване на договора и самата тя не представлявала разход по кредита, а обезщетение за неизпълнение на договорно задължение. Твърди се още, че ищцата, в качеството й на кредитополучател, е имала достатъчно време да се запознае със съдържанието на договора за кредит, вкл. и да заяви отказ от същия в предоставения й за това срок, без да бъде санкционирана с процесната неустойка. Изразява несъгласие с позицията на ищцата, че клаузата за неустойка накърнявала добрите нрави. Счита, че не е налице неравноправост по смисъла на ЗЗП, като потребителят бил наясно с икономическите последици от сключването на договора, вкл. и при отчитане на обстоятелството, че ищецът е ползвал от ответника множество аналогични кредитни продукти. В тази връзка счита и клаузи за индивидуално уговорени. Възразява срещу част от догоказателствените искания в исковата молба. По същество моли за отхвърляне на исковете.

С определение № ............. по делото е приет на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производството по гр.д. № 17743/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, предявения насрещен осъдителен иск от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ........., срещу З. А. З., ЕГН **********, обективиран в насрещна искова молба, приложена към депозирания отговор на исковата молба с вх. № ............. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 1156 лв. – незаплатена главница по Договор за кредит № .............., ведно със законната лихва от датата на предявяване на 2 насрещния иск – 09.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в насрещната искова молба, че между страните е сключен Договор за кредит № ..........., по който е усвоена от заемополучателя сумата от 1300 лева, която следвало да се върне, съобразно приложимия погасителен план, в срок до 13.11.2023 г. Срокът на кредита бил изтекъл понастоящем, като кредитополучателят бил направил следните плащания по договора за кредит: на 30.06.2023 г. – 74 лева и на 30.09.2023 г. – 72 лева. или общо платеното било в размер на 144 лв. Общото задължение по договора било в размер 3364,66 лева, от които 1300 лева главница, 215,14 лева възнаградителна лихва, 1061,48 лева договорна неустойка и 788,04 лева такси.

Поради неизпълнението на задължените на кредитополучателя по процесния договор за кредит се предявява настоящия насрещен иск, като се моли ответникът по него да бъде осъден да заплати сумата от 1156 лв. част от неизплатено задължение за главница в общ размер от 1300 лв. по Договор за кредит № .............., а ако договорът бъде признат за недействителен, то тази сума представлявала остатъка от незаплатена главница, явяващ се чиста стойност по кредита.

В указания срок е постъпил отговор на насрещния иск от З. А. З. със становище за неоснователност на насрещния иск. Счита договора за кредит за изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради наличие на пороци, изтъкнати вече в първоначалната искова молба. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски. Предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане при основателност на насрещния иск, като се прихване главница в размер на 1156 лева със сумата от 398,99 лева, представляваща получена от „Сити Кеш“ ООД сума въз основа на нищожни договорни клаузи, от които за възнаградителна лихва в размер на 254,99лева, такса в размер на 56,62 лева и неустойка от 87,38 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно сключването между ищеца З. А. З., като кредитополучател, и „Сити Кеш” ЕООД, като кредитодател, на Договор за потребителски кредит № ..................., за сумата от 1300 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите – 49,87 %, с посоченото в исковата молба съдържание. Последното е видно и от представения по делото препис от договора за кредит и приложенията към него.

Съгласно чл. 5 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на следните изисквания, описани и в исковата молба, а именно едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на 3 поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

При непредоставяне на едно от посочените обезпечения в предвидения срок, се начислява неустойка в размер на 11486,86 лв. съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора.

Спорният въпрос между страните се заключва относно действителността на процесното заемно правоотношение и конкретно на уговорената в чл. 11, ал. 1 от Договора клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение. В тази насока съдът намира, че доколкото се установява възникването между ищеца и „Сити Кеш” ЕООД на облигационна връзка по силата на Договор за потребителски кредит № ..............., с визираното по-горе съдържание, то З. А.

З. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това той се ползва и със законоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

При отчитане на горното, то за основателни се намират твърденията в исковата молба за нищожност на процесната договорна клауза за неустойка на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото същата води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита, като възраженията на ответното дружество в обратна насока се намират за неоснователни. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 11 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно обаче от приетото по делото заключение на ССчЕ, което се кредитира от съда като пълно и компетентно изготвено, тя не е включена при изчисляване на процента на разходите, но реално води до оскъпяване на кредита със 114,89 %. Вещото лице изрично е посочило, че като разход по кредита при формирането на процента на оскъпяване е взета предвид единствено възнаградителната лихва. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последици недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК. Предвид високия размер на процентното 4 оскъпяване на кредита, положително прехвърлящ пет пъти размера на законната лихва, то нарушена се явява и забраната досежно горната граница на ГПР, регламентирана в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс.