Решение № 312 от 20.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Кърджали, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140100351 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ на ****, представлявано от министъра ***, с адрес: **** против А. А. С., ЕГН ********** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6900,62 ( шест хиляди и деветстотин лева и 62 ст. ), представляваща обезщетение за разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на ответника за времето на обучението му в ***, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба, ведно със законната лихва считано то датата на исковата молба 29.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът има право на вземане по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ спрямо ответника.

С писмен отговор ответникът, представляван от адв. М. от АК – София, възразява за отхвърляне на предявения иск. Признава почти изцяло изложените от ищцовата страна фактически положения, но оспорва дължимостта на претендирата сума. В тази връзка сочи, че в т. 3 от Заповед № ЗЛС 16 от 10.11.2020 г. на командира на Военно формирование 54880 - Казанлък е посочено, че процесната сума следва да се удържи от полагаемото се на служителя, във връзка с прекратяването на договора му за военна служба обезщетение. Видно от банково извлечение от личната банкова сметка на ответника, на дата 18.11.2020 г. А. С. е получил плащане от Военно формирование 22180 в размер на 5 254,60 лв. Претендираната сума напълно съответства на разликата между полагаемото обезщетение, описано в т. 2 на Заповед № ЗЛС 16 от 10.11.2020 г., в размер на 12 155,22 лв., и дължимото, описано в т. 3, обезщетение в размер на 6 900,62 лв. Изложено е, че в основанието на плащането, длъжностното лице неправилно е посочило „работна заплата за мес. 11.2020 г.“. Считано от 12.10.2020 г. договорът на А. С. е бил прекратен и няма основание на лицето да се дължи възнаграждение за месец 11.2020г. Обосновава се, че след прихващането, сумата е върната в патримониума на бюджетния разпределител ****, с което е настъпило изпълнение на исковата претенция. Иска се нейното отхвърляне и присъждане на разноски.

1

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Напълно се споделя наведеното възражение, че претендираната сума е погасена чрез прихващане, направено от ищеца. Установява се, че в т. 3 от Заповед № ЗЛС 16 от 10.11.2020 г. на командира на Военно формирование 54880 - Казанлък е посочено, че процесната сума – представляваща обезщетение по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ следва да се удържи от полагаемото се на служителя, във връзка с прекратяването на договора му за военна служба обезщетение. На дата 18.11.2020 г. А. С. е получил плащане от Военно формирование 22180 сума в размер на 5 254,60 лв., която е равна на разликата между полагаемото обезщетение, описано в т. 2 на Заповед № ЗЛС 16 от 10.11.2020 г., в размер на 12 155,22 лв., и дължимото, описано в т. 3, обезщетение в размер на 6 900,62 лв. Горните обстоятелства се доказват по несъмнен начин, както от представените по делото писмени доказателства, така и от приетата ССч.Е на вещото лице Д., която съдът кредитира изцяло.

При това положение искът следва да се отхвърли. Процесното вземане е погасено преди предявяване на иска, поради което ответникът има право на разноски за адвокат. Съдът намира за основателно наведеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото. В полза на ответника следва да се присъдят разноски по минимума на чл. 7, ал. 2 т. 3 от НМРАВ в размер на 990 лева.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ на ****, представлявано от министъра ***, с адрес: **** против А. А. С., ЕГН ********** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6900,62 ( шест хиляди и деветстотин лева и 62 ст. ), представляваща обезщетение за разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на ответника за времето на обучението му в ***, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба, ведно със законната лихва считано то датата на исковата молба 29.03.2023 г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ****, представлявано от министъра ***, с адрес: **** да заплати на А. А. С., ЕГН ********** сумата от 990 (деветстотин и деветдесет) лева – разноски по делото за адвокат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Кърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 2