Решение № 608 от 25.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Монтана, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100285 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от И. Е. И. (ищец) срещу „И.Ф.“ ЕООД (ответник). Предявени са следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове, а именно: иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за вземане за сумата 699 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2024 г, до 24.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 261 КТ и 262 КТот Кодекса на труда (КТ) за вземане за сумата 500 лева/частичен иск от пълния размер на иска от 3150 лева/ – неплатено трудово възнаграждение за положен нощен и извънреден труд за периода 30.05.2024 г. до 22.06.2024 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за вземане за сумата 343 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 5 работен дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г.., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за вземане за сумата 1043,49 лева - обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работодателя 1 без спазване на предвиденото предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното плащане;

Ищецът твърди, че е работил в предприятието на ответника по трудов договор, сключен на 18.03.2024 г. на длъжност „шофьор“, като правоотношението било прекратено от работодателя без спазване на дължимото по закон предизвестие със заповед № 24.06.2024 г., но не били заплатени трудовите възнаграждения, нито обезщетения за неползван платен годишен отпуск и обезщетение за неспазено предизвестие. Представя доказателства и прави искане за допускане на счетоводна експертиза.

Ответникът не оспорва, че ищецът е бил служител в предприятието, нито прекратяването на трудовото правоотношение. Възразява за размера на трудовото възнаграждение. Трудовото правоотношение е прекратено, тъй като ищецът е спрял да идва на работа. Заплатено е обезщетението на неизползван годишен отпуск.

С молба от 21.03.2025 г. е оттеглен иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 261 КТ и 262 КТ от Кодекса на труда (КТ) за вземане за сумата 500 лева/частичен иск от пълния размер на иска от 3150 лева/ – неплатено трудово възнаграждение за положен нощен и извънреден труд за периода 30.05.2024 г. до 22.06.2024 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното плащане.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е трудов договор № 053/18.03.2024 г., по силата на който ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност шофьор, товарен автомобил (международни превози) с код по HIПIД: 83322096, работно време от 8 часа и договорът е със срок от 6 месеца до 18.09.2024 г., като е определено възнаграждение от 933 лева. Уговорен е 25 дни платен отпуск.

Съгласно чл. 6 от договора срокът на предизвесгие за. прекра°гяшаке на трудов договор е 30 дни.

По делото е представено заявление от ищеца, с което на 24.06.2024 г. е отправил изявление за прекратяване на трудовия договор.

На 12.07.2024 г. с заповед № 015 е прекратен трудов договор № 2

053/18.03.2024 г., посочена причина чл. 326, ал. 1 КТ, като на ищеца е следвало да се заплатят сумата от 1043,49 лева – обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ и сумата от 343,74 лева по чл. 224, ал. 1 КТ.

На 12.07.2024 г. ответникът е отправил искане до ищеца за представяне на обяснения за неявяването му н работа на 24.06.2024 г.

По делото е приета съдебно-графологична експертиза, съгласно която Изписването на датата „24.06.2024" вляво над подписа след съдържанието в Заявление за напускане на работа от името на И. Е. И. до „И.Ф." ЕООД е изпълнено от него. Изписването на датата „24.06.2024" след първия основен абзац в съдържанието след ...... считано от ..." в Заявление за напускане на работа от името на И. Е. И. до „И.Ф." ЕООД не е изпълнено от него.

С оглед на горното се установява, че датата, на която е подадено заявлението от ищеца е именно 24.06.2024 г., като единствено датата, от която следва да тече срока, не е попълнена от него.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която незаплатеното брутно трудово възнаграждение за м.юни 2024г. е 699.75 лв., без добавката за нощен труд. Незаплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск е 343.75 лв. Незаплатеното обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя е 933.00лв.

РСМ, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

По делото не е спорно и се установява от приложените документи, че страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността шофьор и при договорено основно БТВ от 933.00 лева.

Спорно е плащането на трудовото възнаграждение на ищеца.

Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на служителя по ведомост или срещу разписка, а по банков път – само при писмено поискване от служителя.

В тежест на работодателя следователно е да докаже, че е платил трудовото възнаграждение на служителя в срок, като представи документи за това – разписки, ведомости, РКО или извлечение от банковата си сметка, ако сумите са били превеждани по сметка на служителя по негово искане, което е било 3 разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото.

Плащането на работната заплата може да бъде установявано с всички доказателствени средства, вкл. гласни. В настоящото производство такива доказателства – писмени или гласни, обосноваващи извод за изплащане на търсените с иска трудови възнаграждения, не са били събрани. С оглед изложеното, исковата претенция в тази част следва да се уважи като основателна.

Още повече, че от приетото заключение на вещото лице по счетоводната експертиза, се установява, че такова възнаграждение не е заплащано.

С оглед на горното претенцията на ищеца следва да се уважи в тази част.

По иска по чл.220, ал.1 КТ

Съгласно посочената разпоредба, при прекратяване на трудово правоотношение от работодателя следва да се отправи писмено предизвестие, което в случая е един месец. Неспазването му е основание за изплащане на обезщетение на служителя в размер на БТВ за неспазения срок.

В случая и в самата заповед за прекратяване на трудовото правотношение е посочено от работодателя, че дължи на ищеца сумата от 1043,49 лева (за срока на недадено или неспазено предизвестие).

От заповедта за прекратяване се установява, че срокът на предизвестие не е бил спазен, поради което претенцията е основателна и доказана и следва да се уважи за сумата от 1043,49 лева, която е заявена от ищеца, която съвпада с извънсъдебно признание на ответника относно размера на вземането, посочено в заповедта за прекратяване.

По иска по чл.224, ал.1 КТ

Обстоятелството, че на ищеца не е било заплатено търсеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск за един ден също не е спорно, както и че падежът му е настъпил след прекратяване на договора, когато за работодателя е възникнало задължението да го заплати. Предвид изложеното, исковата претенция в тази част също се уважава за претендираната от ищеца сума от 343 лева., също посочено в заповедта за прекратяване.

По отношение на законната лихва:

По отношение на признаните суми за главници се присъжда законна лихва от 4 датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното плащане.

Страните не спорят, че по делото е направено плащане от 1900 лева от ответника, като и двете страни посочва, че основанието на плащането е нощен труд и командировки, като именно в молбата си за оттегляне на иска с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 261 КТ и 262 КТ за вземане за сумата 500 лева/частичен иск от пълния размер на иска от 3150 лева/ – неплатено трудово възнаграждение за положен нощен и извънреден труд за периода 30.05.2024 г. до 22.06.2024 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното плащане, ищецът посоча, че е получил плащане по него.

С оглед на горното ответникът с посочването на основание за плащане, което съвпада с иска по чл. 128, т. 2 вр. чл. 261 КТ и 262 КТ, се явява признание на този и иск, като посочването, че в писмената защита, че това плащане не е по този иск, а по останалите, представлява злоупотреба с право, след като вече ответникът е оттеглил именно този иск и не е предмет не делото. Така съдът приема, че е платено от ответника по оттегления иск.

По разноските

Ищецът не е сторил разноски по делото, като единствено процесуалният му представил. Съдът определя дължимото за осъщественото безплатно процесуално представителство възнаграждение по трите иска в размер на 1200 лева (чл.7, ал.2, т.1, т.1 и т. 2 НМРАВ).

По делото са направени разноски в размер на 650.00 лева за възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда, които следва да се заплатят от ответника по сметка на РСМ.

Ответникът следва да заплати също 150 лева – държавна такса по сметка на РСМ, съобразно размера на уважените искове.

Мотивиран от гореизложеното, РСМ,

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.128, т, 2 от КТ, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ххх, да заплати на И. Е. И., с ЕГН**********, сумата 699 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2024 г, до 24.06.2024 г., ведно със законната 5 лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното плащане;

ОСЪЖДА, на основание чл.220, ал.1 от КТ, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ххх, да заплати на И. Е. И., с ЕГН**********, сумата 1043,49 лева - обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работодателя без спазване на предвиденото предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното плащане;

ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ххх, да заплати на И. Е. И., с ЕГН**********, сумата 343 лева – неплатен остатък от дължимо обезщетение за прекратяване на трудовия договор от ответника без спазване на уговореното между страните по трудовото правоотношение предизвестие, ведно със законната лихва от 24.10.2024г. до окончателното плащане.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението. В тази си част решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ххх, да заплати на АДВОКАТ Б. К. С., вписана в Русенска адвокатска колегия с личен №1000014970, сумата 1200 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ххх,, да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата 150 лева – държавна такса по делото, както и 650 лева за възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6