Определение № 2566 от 03.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2566 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502864 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на Агенция за събиране на вземания ЕАД против Разпореждане № 25303/06.10.2023, пост. по ч.гр.д.№ 13950/23, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу О. И. Ф. за сумата от 460,13лв. главница, 86,91лв. - договорна лихва, 45,40 лв. обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита за несъстоятелен доводът на съда относно необходимостта от посочване на начина на представяне на ГПР в договора за кредит. Развива съображения досежно това, че в Директива 2008/48 на ЕП и Съвета относно договорите за потребителски кредит, а също и в ЗПК е изрично предвидено кои са допусканията на ГПР. Поддържа, че в процесния договор за потребителски кредит са налице ясно посочени лихвен процент, ГПР, обща сума, дължима от потребителя. Позовава се на съдебна практика.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на исканата заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за 1 главница, договорна лихва, обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит , сключен между цедента „ БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“, клон България и кредитополчателя Ф.. От същия се установява, че помежду им е сключен договор за кредит CREX-19215040/24.03.2022г., като кредиторът е предоставил на кредитополучател сумата от 528,89лв., при лихвен процент от 30,81%, като в допълнение е посочено че следва да се заплати и застраховка „сигурност на плащанията“ 76,16лв. Посочено е в договора и че годишния процент на разходите е 35,56%. , като общо дължимата сума е 757,44лв.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи, доколкото липсва посочване на методика за определяне на ГПР. Освен това е посочено в договора, че се дължи и сума за застраховка на плащанията. Посочил е и , че заявителят не е изпълнил указанията да посочи какво е заплатено по договора, за да се прецени при съмнения за неравноправни клаузи какъв е размерът на остатъчната главница. По тези съображения е отказал издаване на заповед за изпълнение.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че по отношение на ГПР в процесния договор не може да се направи обосновано предположение за превишаване на законовия максимум. Същият процент е посочен около 35, т.е с 15 пункта под законовия максимум. Неоснователен е доводът на заповедния съд, че следва да се посочват компонентите, които изграждат ГПР, т.к. подобно изискване не е разписано в ЗПК. От клаузите в конкретния договор не може да се направи извод, дали застраховката е включена в общия размер на ГПР. В същото време тази сума за застраховка е включена към главницата в общия погасителен план / видно от аритметичния сбор между отпуснатата в заем сума и сумата за застраховка/. Този въпрос, обаче, може да получи своя еднозначен отговор единствено в едно състезателно производство при събиране на необходимите доказателства. Поради изложеното съдът намира, че може да направи предположение за евентуално неравноправни клаузи в процесния договор с оглед изискването на чл.10 и чл.11 от ЗПК.

В производството по чл.410 от ГПК съдът не извършва проверка на съществуването на вземането, а е длъжен да издаде заповед само въз основа на заявлението на страната. Когато претендираното вземане се основава на потребителски договор, то се дължи и проверка за евентуално неравноправни клаузи, но само до степен на първоначална такава, т.е на очевидна вероятност за наличие на неравноправно третиране на потребителя. В случая се установява подобна хипотеза, като този въпрос може да бъде разрешен едва 2 след събиране на доказателства в едно състезателно производство.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25303/06.10.2023, пост. по ч.гр.д.№ 13950/23, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3