Определение № 24970 от 09.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24970 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110119080 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба/ИМ/ вх.№ 212983/02.07.2026г., подадена от Н. Г. Г. (ищец), ЕГН **********, срещу А. – А.Д. – С. – Т. – Т.-П. – за с.М. И М.“, със съкратено търговско наименование „А. А.Д.“ вписано в генералния търговски регистър на Република Гърция чрез представляващ А. АД-КЛОН КЧТ (ответник), ЕИК *********, за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 303/21.04.2026г. по предходно електронно заповедно развило се по ЧГД№ 526/2026г. по описа на РС-Димитровград, по чл.410 ГПК.

За преценка допустимостта на иска предявен по указания на заповеден съд по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК настоящия съдебен състав разгледа цялото заповедно производство, което е изцяло електронно дело в ЕИСС, съгласно правилата на ГПК приети и в сила след 1.7.2025г.

След като разгледа материалите по заповедното дело, настоящия съдебен състав достига до извод, че предявената ИМ е недопустима, като исковото производство е образувано при липса на положителните предпоставки за предявяване на искове, защото всъщност ЗИ№ 303/21.04.2026г. издадена по ел.заповедно ЧГД№ 526/2026г. по описа на РСДимитровград е влязла в сила и следва да се издаде изпълнителен лист/ИЛ/ по нея в полза на заявител-ищец, а не да му се дават указания за предявяване на ИМ.

Исковият съд, който разглежда иска по чл.422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл.47, ал.1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по заповедното дело развило се по ЧГД№ 256/2026г. на РСДимитровград, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.47 и чл.50 ГПК, чрез залепване на уведомление, като в него ясно и точно е отбелязано, че фирмата е напуснала 1 адреса преди 3-4 години.

От изготвена служебно от съдия при СРС справка от Търговски регистър на 09.07.2026г. за фирмата ответник-длъжник, се установи, че регистриран адрес за седалище и кореспонденция с НАП е този, на който заповедния съд е извършил връчване със залепване на уведомление.

Доколкото се касае за търговец регистриран в Търговски регистър на Р.България ако смени адреса си на седалище и управление има задължение да регистрира новия си адрес в Търговския регистър, след като това не е сторено, то след залепване на уведомление по реда на чл.47 и чл.50 ГПК се приема, че книжата са връчени, т.е. след изтичане на срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК от един месец ЗИ влиза в сила и по нея се издава ИЛ, а не се дават указания за предявяване на ИМ. Допълнителен аргумент за това е, че на търговци не се назначават особени представители, както се назначават на физически лица, както и че срещу търговци, които не са регистрирали актуални адреси често при разглеждане на съдебни спорове се постановяват неприсъствени решения.

В конкретния случай заповедния съд в разрез с правилата на ГПК е дал указания за предявяване на иск срещу длъжник-търговец, вместо да издаде ИЛ след като ЗИ е влязла в сила. Заповедния съд е следвало да прецени към кой момент ЗИ е влязла в сила и да издаде ИЛ, а вместо това неправилно е дал указания на ищец да предяви иск по реда на чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Следва дебело да се подчертае, че по отношение връчване на съдебни книжа на юридически лица регистрирани в Търговски регистър се прилагат специалните правила на чл.50 ГПК затова разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК не намира приложение.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, какъвто е заповедния, а преценява дали по допустим начин е образувано пред него исковото производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане по чл.422 ГПК( в този смисъл виж Определение № 1542 от 20.07.2018г. по ВЧГД№ 1652/2018г. на Окръжен съд - Пловдив).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т.10а на ТР № 4/2013 от 18.6.2014г. по ТД№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , където изрично е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство(заповедния съд).

Исковата молба/ИМ/ следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК, а производството по исковото дело – прекратено, като след влизане в сила на настоящия съдебен акт следва да се изпрати по ЧГД№ 256/2026г. на РС-Димитровград, за да се издаде ИЛ, след като се констатира, че ЗИ е влязла в сила.

ЗИ издадена по заповедното дело не може да се обезсилва в тази хипотеза, защото след стабилизиране на настоящото определение следва да има допълнително произнасяне на 2 заповедния съд, след преценка за наличие на предпоставките за издаване на изпълнителен лист/ИЛ/.

Така мотивиран исковият СЪД на основание чл.130 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА като недопустима искова молба/ИМ/ вх.№ 212983/02.07.2026г., подадена от Н. Г. Г. (ищец), ЕГН **********, срещу А. – А.Д. – С. – Т. – Т.-П. – за с.М. И М.“, със съкратено търговско наименование „А. А.Д.“ вписано в генералния търговски регистър на Република Гърция чрез представляващ А. АД-КЛОН КЧТ (ответник), ЕИК *********, за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 303/21.04.2026г. по предходно електронно заповедно развило се по ЧГД№ 526/2026г. по описа на РС-Димитровград.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по ГД№ 19080/2026г. по описа на Софийски районен съд, 2ГО, 163-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от уведомяване на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца със съобщение.

След влизане в сила на настоящото определение, заверен препис от същото да се изпрати за преценка на заповедния съд по ЧГД№ 526/2026г. на РС-Димитровград, като настоящото дело се архивира.

Прилага по делото справка за ответник от Търговски регистър изготвена служебно от съдията на 09.07.2026г.

Оригинала на настоящия акт е подписан от съдията с КЕП в деня на постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3