Решение № 93 от 04.05.2026, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Сандански, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250100690 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Я. Л. Б., с ЕГН**********, и Е. Д. Б., с ЕГН-**********, и двамата от гр.С., ул.“Л.К.“, № **, срещу Р. Л. Б., с ЕГН-**********, и В. С. Б., с ЕГН-**********, и двамата от гр.С., ул.“Л.К.“, № **, с която е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти, а именно: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***, *** и *** по

КККР на гр.С..

Правно основание-чл.34 от ЗС.

В исковата молба ищците сочат, че са съпрузи от 1986г., като родителите на съпруга Л. и Е. Б., както и ответниците са им отстъпили с договор за взаимна суперфиция, обективирана под №19, том ІІ, дело № 318 от 1987г., правото да построят трети жилищен етаж с пристройка към него от съществуващата тогава двуетажна жилищна сграда, построена в парцел X, в кв. 101 по плана на гр. С.. Сочи се още, че с договор за групов строеж, сключен между ищците, ответниците и Л. и Е. Б., е уговорено, че Л. и Е. Б. ще са собственици на първи жилищен етаж от къщата и пристройката към този етаж, ответниците ще са собственици на втори жилищен етаж от къщата и пристройката към него, а ищците- на трети жилищен етаж и пристройката към него, като пристройката на приземния етаж и тавана ще се изградят от страните по делото. Твърди се, че ищецът Я. Б. и ответникът Р. Б. са наследници на родителите си, починали както следва: Е. Б.-на 28.03.19**г., Л. Б.-на 17.03.20**г. Твърди се, че останалият им в наследство първи жилищен етаж от процесната 1 сграда е разделен от Я. и Р. Б. с договор за доброволна делба от 01.02.2018г. на два самостоятелни обекта и всеки от тях е получил своя дял. Твърди се, че жилищната сграда се състои от три жилищни етажа, мазе, гараж и таван и е заснета в КК с идентификатор ***. Твърди се, че всяка от страните притежава равен брой самостоятелни обекти в сградата, поради което са собственици на по ½ ид.ч. от общите части на сградата, представляващи мазе и таван. Твърди се, че още при построяването на жилищната сграда страните са изградили тавана с параметри, отговарящи на тавански етаж и са го обособили за живеене, като са си разпределили само правото на ползване на същия. Твърди се, че през 2022г. са извършили преустройство и промяна предназначението на тавански етаж с РЗП 164.13 кв.м. в три самостоятелни обекта, а именно: източен апартамент със ЗП 57.77 кв.м., боксониера със ЗП от 54.00 кв.м. и югозападен апартамент със ЗП от 61.87 кв.м., както и общи части- стълбище и коридор със ЗП от 15.20 кв.м., за което им е издадено от главния архитект на община С. удостоверение за търпимост на строеж под №АБ-02-124 от 28.09.2022г. Твърди се, че със заповед №18-7010/20.06.2023г. началникът на СГКК Б. е одобрил изменението на КККР на гр. С., състоящо се в допълване на три броя схеми на самостоятелни обекти с идентификатори ***, *** и

*** в сграда с идентификатор ***. Твърди се, че като съсобственици на по ½ ид.ч. от общите части на сградата, каквато част е тавана, страните са съсобственици при същите квоти на обособените самостоятелни обекти в преустроения таван, които не могат да поделят доброволно. По изложените съображения ищците считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на иск за делба. В подкрепа на иска ищците представят писмени доказателства и сочат гласни такива.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват иска за делба като неоснователен. Твърдят, че още от изграждането на таванския етаж през 1987г. ответниците ползват източната му половина, като на 01.02.2018г. е подписан и договор за разпределение правото на ползване, съгласно който Р. Б. ползва източната половина от тавана, представляваща жилище за живеене, състоящо се от три стаи, кухненски бокс и санитарен възел, а Я. Б. ползва западната част от тавана, представляващо жилище за живеене, състоящо се от две стаи, коридор и санитарен възел. Твърди се, че ползваната от ответниците източна част от таванския етаж към момента е заснета като два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***, както и че Р. Б. се е снабдил с нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот придобит по давност № 43, т.ІІІ, рег.№1070, д.№430 от 2023г. Ответниците правят възражение за настъпила придобивна давност по отношение на самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, тъй като са упражнявали фактическа власт върху тези обекти още от изграждането им през 1987г., а в последствие- от 2018г. и на правно основание-договор за ползване, като са превърнали държането на идеалните части във владение за себе си, което е станало достояние и на ищците. В подкрепа на становището си ответниците представят писмени доказателства и сочат гласни такива.

В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск, като оспорват придобиването 2 по давност от ответниците на самостоятелните обекти с идентификатори *** и ***.

В съдебно заседание ответниците поддържат депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.1987г. с нотариален акт за взаимна суперфиция № 19, т.II, дело №318 от 1987г. на С.я районен съд, на Я. Л. Б. е отстъпено правото да построи и да стане собственик на проектирания трети жилищен етаж с пристройката към него на двуетажната жилищна сграда построена в парцел Х в кв.101 по плана на гр.С., ½ ид.ч. от тавана, ½ ид.ч. от пристройката към приземния етаж, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части; на Л.Г. Б.-да построи проектираната пристройка към собствения му първи жилищен етаж и на Р. Л. Б.-да построи пристройката към собствения си втори жилищен етаж, ½ ид.ч. от тавана, ½ ид.ч. от пристройката към приземния етаж, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Във връзка с взаимно учредената суперфиция е сключен през 1987г. и нотариално заверен договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ между Я. Л. Б. и съпругата му Е. Д. Б., Л. Георгиев Б. и съпругата му Е. Я. Б., и Р. Л. Б. и съпругата му В. С. Б..

Р. Л. Б. и Я. Л. Б. са деца и наследници на Е. Я. Б., починала на 28.03.1999г., и на Л. Г.

Б., починал на 17.03.20**г. /удостоверения за наследници/. На 01.02.2018г. Р. и Я. Б. са сключили договор за доброволна делба на съсобствените им недвижими имоти, съставляващи жилища и хангар/депо/гараж в жилищната сграда, построена в парцел Х в кв.101 по плана на гр.С.. Същият ден те са сключили и нотариално заверен договор за разпределение правото на ползване на тавана и мазето в процесната жилищна сграда, съгласно който Р. Л. Б. ще ползва източната част от тавана, представляваща жилище за живеене, състоящо се от три стаи, кухненски бокс и санитарен възел, находящ се на стълбищната площадка, както и западната част от мазето, представляваща гараж, а Я. Л. Б. ще ползва западната част от тавана, представляващо жилище за живеене, състоящо се от две стаи, коридор и санитарен възел, както и източната част от мазето, представляващо жилище за живеене, състоящо се от три стаи, кухненски бокс и санитарен възел.

Таванският етаж на процесната сграда е преустроен в източен апартамент със ЗП от 57,77кв.м.; боксониера със ЗП от 54кв.м., югозападен апартамент със застроена площ от 61,87кв.м. и обща част-стълбище и коридор със ЗП от 15,20кв.м., за което преустройство и промяна на предназначението на Р. Л. Б. и на Я. Л. Б. е издадено удостоверение за търпимост на строеж от община С. с изх.№АБ-02-124 от 28.09.2022г. Със заповед №18-7010 от 20.06.2023г. на Началника на СГКК-Б. е одобрено изменение на КККР на гр.С., състоящо се в допълване на три броя схеми на самостоятелни обекти с идентификатори ***, *** и *** в сграда с идентификатор

***, съставляващи съответно жилище/апартамент на четвърти етаж, със ЗП от 25,50кв.м.; жилище/апартамент на четвърти етаж, със ЗП от 57,77кв.м. и жилище/апартамент на четвърти етаж, със ЗП от 61,87кв.м. /представените схеми на самостоятелен обект в сграда/.

3

С нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот придобит по давност № 43, т.ІІІ, рег.№1070, д.№430 от 2023г. по описа на нотариус С.П. с рег.№ 197 по регистъра на НК, Р. Л. Б. е признат за собственик, след извършена обстоятелствена проверка, на самостоятелен обект в сграда с идентификатори *** и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Разпитаният по делото свидетел И.Т. сочи, че, че е бил наемател на Я. Б. от 1990г. до 1994г., като е ползвал две стаи с тоалетна и баня на тавана на къщата, а от 1994г. до 2007г. е бил наемател на Р. Б. като е ползвал също две стаи на тавана; че на тавана на сградата е имало и още една стая, която е ползвана от бащата на страните до смъртта му, а след това тази стая е отдавана под наем от Р. Б. на една жена.

Разпитаният по делото свидетел В.С./съсед на страните/ сочи, че бащата на страните е ползвал една стая на тавана; че на таванските помещения е имало и наемател-жена; че от скоро е разбрал, че двамата братя Р. и Я. Б. имат спорове за ползването на тавана, а от Р. знае, че „нещата са били уредени” като са се били разбрали „Я. отстъпва горе тавана, а Р. мазето”.

Разпитаният по делото свидетел П.Н./съсед/ сочи, че преди две години е бил при нотариуса при съставяне на нотариалния акт, като е говорил с Р. и той му е казал, че две стаи от тавана са за него; че първият свидетел е бил наемател при Р., както и че при Р. е била наемател и една жена, а също и че не знае бащата на страните да е ползвал стая на тавана.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му: твърди се, че страните по делото са съсобственици на три самостоятелни обекти в сграда, които не могат да поделят доброволно. Правото да се иска ликвидиране на съсобствеността е субективно потестативно право на всеки един от съсобствениците, като за съсобственикът е налице правен интерес да ликвидира съсобствеността чрез съдебна делба, след като не е постигнато съгласие за нейното доброволно ликвидиране. В настоящия случай не е постигнато доброволно прекратяване на съсобствеността и за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

По основателността на предявения иск:

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установи, че жилищната сграда, в която се намират процесните обекти е била предвидена като триетажна с мазе и таван, в която собственици на първи жилищен етаж са били Л. и Е. Б., а след тяхната смърт – децата им Р. и Я. Б., че собственици на втори жилищен етаж са ответниците Р. Б. и съпругата му В. Б., а на трети жилищен етаж-ищците Я. Б. и съпругата му Е. Б.; че при изграждането на тавана, в него са били обособени стаи за живеене, които са се ползвали от Л. Б., Р. Б. и Я. Б.; че таванът е преустроен в три жилищни обекта, а именно: апартамент със ЗП от 25,50кв.м., апартамент със ЗП от 57,77кв.м. и апартамент със ЗП от 61,87кв.м., за които е издадено удостоверение за търпимост от община С. през 2022г. и същите са нанесени в КККР на гр.С. през 2023г. като самостоятелни обекти в сграда с идентификатори съответно ***, *** и ***.

Следователно процесната жилищна сграда е в режим на етажна собственост, в която етажни собственици са страните по делото. Тъй като таванът при строежа на сградата е изграден по волята на собствениците като стаи за живеене, които са обособени като три самостоятелни обекта /безспорно между страните, а и събраните по делото писмени и гласни 4 доказателства/, то те представляват обща част по предназначение, без която сградата може да съществува и са притежание на етажните собственици, като могат да бъдат обект на делба, както и да се придобиват по давност. Този извод съдът извежда от постановките на тълкувателно решение № 34/15.08.1983г. по гр.д.№11/1983г. на ОСГК на ВС и съдебната практика на ВКС-напр. решение № 118 от 07.01.2015г. по гр.д.№3138/2014г. на второ г.о. и цитираните в него други решения на ВКС.