Решение № 294 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300500125 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И. К. П., ЕГН: **********, чрез адвокат М., против решение № 3952 от 09.10.2024 г., постановено по гр. д. № 13445/2021 г. по описа на РС -Пловдив в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, следните суми: 5131,02 евро - главница, 1866,37 евро – дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 04.06.2018 г. до 06.06.2021 г., 719,20 евро – лихвена надбавка за забава за периода от 04.06.2018 г. до 06.06.2021 г., 4,38 евро – мораторна лихва в размер на законната лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 07.06.2021 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.06.2021 г., до окончателното погасяване, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5185 от 11.06.2021 г. по ч. гр. дело № 9481/2021 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XV гр. състав. Претендира разноски.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, чрез юрисконсулт Б., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото 1 доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

При извършената служебна проверка съгласно чл.269, изр.1 от ГПК въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението и по съществото на правния спор между страните съобразно изложените във въззивната жалба доводи, като според задължителните указания, дадени в т.1 от 1 Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по т.д. №1/2013 г на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.

430 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Банка ДСК” ЕАД против И. К. П., с които ищецът иска да признае за установено, че ответницата дължи на банката следните суми: 7 893,08 евро - главница, 1 866,37 евро – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 04.06.2018 г. до 06.06.2021 г., 719,20 евро – обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 04.06.2018 г. до 06.06.2021 г., всички по договор за кредит „Експресо“ № 87514-286721 от 28.10.2011 г ., 4,38 евро – мораторна лихва в размер на законната лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 07.06.2021 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.06.2021 г., до окончателното погасяване, за които суми е издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5185 от 11.06.2021 г. по ч. гр. дело № 9481/2021 г. по описа на РС – Пловдив, XV гр. състав В исковата молба се твърди, че съгласно договор за кредит „Експресо“ № 87514-286721 от 28.10.2011 г ., „Експресбанк" АД (предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк" АД) - заличен търговец, с универсален правоприемник „БАНКА ДСК” АД, предоставило на ответницата И. П., кредит в размер на 15 000 евро. Кредитът се олихвявал с номинален лихвен процент в размер на 9,45 %, формиран от БЛПSGEB за евро, който към датата на договора бил в размер на 3,90 % и надбавка от 5,55 % годишно. За срока на договора БЛПSGEB за евро бил един и същ. Месечната вноска била в размер на 198,81 евро. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца (до 04.11.2021 г.) с възможност за гратисен период - максимум до 3 месеца в рамките на една година, но не повече от общо 18 месеца за срока на договора, след одобрение от страна на Банката. Длъжникът се възползвал от гратисен период по т. 7.3 от договора. Съгласно чл. 9, ал. 1, б. „д", т. 3 и т. 4 от Част II от договора през гратисния месец кредитополучателят заплащал само дължими лихви и застраховки, като ползването на гратисен период водело до удължаване на срока на договора с броя на използваните гратисни месеци. Твърди се, че „Експресбанк" АД изпълнило задълженията си по договора за кредит като предоставило на кредитополучателя сумата от 15 000 евро, респ. кредитът бил усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя на 28.10.2011 година. Кредитът не се обслужвал редовно , поради което банката-ищец (в качеството на универсален 2 правоприемник на „Експресбанк" АД) обявила на длъжницата-ответник предсрочната изискуемост на кредита чрез уведомление, връчено на ответницата на 09.12.2020 г. чрез нотариус Веселина Благоева, peг. № 057 в РНК. Задължението било осчетоводено като предсрочно изискуемо на 07.06.2021 г. Към посочената дата не били погасени 37 броя погасителни вноски. Общият размер на дължимата сума била 10 483,03 евро, разбита по пера съгласно горепосоченото. За периода 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г.

(период на извънредното положение в страната) обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) не било начислявано. „Банка ДСК" АД подала срещу длъжника И.

П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.06.2021 г. и изпълнителен лист № 2861 от дата 14.06.2021 г. С издадения й изпълнителен титул банката образувала изп. дело № 308/2021 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, peг. № 819 на КЧСИ. Предвид постъпилото от ответницата срещу издадената заповед за изпълнение писмено възражение и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

В подадения от ответницата И. П. отговора на исковата молба оспорва предявените искове по основания и размер. Оспорва да е усвоила заемната сума по договора за кредит. Оспорва ръкописното изписване на датата на падеж - 04.11.2021 г, в договора за кредит, тъй като това дописване било извършено без знанието й. Твърди, че това било в пълно противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и 33П, а и водело до извод за липса на съгласие на кредитополучателя, поради което и договорната връзка била недействителна. Неравноправни били клаузите на чл. 8 и чл.

11 от Част I на договора, във връзка с чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от Част II от договора, тъй като предвиждали едностранна промяна на размера на възнаградителната лихва. От тълкуването на чл. 4 от договора се достигало до извод, че банката определяла едностранно размера на възнаградителната лихва /базовия лихвен процент/ въз основа на необективни обстоятелства: БЛП не бил определян от конкретен пазарен/борсов индекс. Едностранната промяна на БЛП като компонента на възнаградителните лихви довела до увеличаване размера и на наказателните лихви.

Разпоредбата на чл. 9 от договора за кредит била нищожна като противоречаща на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това по отношение на наказателните лихви бил налице атоцизъм, тъй като съгласно чл. 9 от Част I от договора за кредит наказателната лихва се начислявала върху просрочената вноска. В същото време обаче вноската била анюитетна и съдържала в себе си възнаградителна и наказателна лихва, поради което и заявителят е начислявал наказателна лихва върху лихва, което считал за недопустимо. В исковата молба като правопораждащ вземанията юридически факт се сочел Договор за кредит „Експресо“ от 28.10.2011 г., но договорът бил предоговарян с предоставяне на гратисни периоди. В резултат, ищецът начислявал лихва върху лихва, което било недопустимо по договор за потребителски кредит. Освен това, на 25.01.2014 г. била подадена втора по ред молба за ползване на гратисен период от кредитополучателя с мнение за одобрение, но към тази молба не бил изготвен и подписан погасителен план, поради което така предоговореният договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК: поради липсата на погасителен план. Ако се счетял договорът за действителен, то при липсата на погасителен план следвало да се приеме, че задълженията са дължими на краен падеж. Относно предсрочната изискуемост, залепването на уведомление по чл. 47 от ГПК било извършено на 3 действителния адрес на ответницата. Поради трайно отсъствие от страната, обаче, кредитополучателката натоварила адвокат за свой адресат на съобщения, касаещи кредита и уведомила за това банката-ищец с писмо, с неин вх. № RV 14808-07 от 27.12.2019 г. Доколкото в производството по връчване на нотариални покани били приложими правилата на ГПК, то нотариалната покана следвало да бъде връчена на пълномощника. Невярно било удостовереното в разписката за извършените действия по връчване обстоятелство, че в Пловдивски университет, като работодател на ответника, не се намерило лице, което да получи нотариалната покана за връчване чрез работодател. Поради това не било налице надлежно връчване на изявлението на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост. В съдържанието на нотариалната покана не било конкретизирано основанието, на което банката счита кредита за предсрочно изискуем, поради което то не могло да произведе действие. Поради липсата на актуален погасителен план пък падежиралите вноски не следвало изобщо да се присъждат.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9481/2021 г. по описа на ПдРС, в полза ищцовата банка „Банка ДСК“ АД против ответница – И. К. П. – кредитополучател, е издадена Заповед № 5185/11.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 14.06.2021 г. за сумата от 7893,08 евро – главница по договор за кредит „Експресо“ № 87514-286721 от 28.10.2011 г ., 1866,37 евро – дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 04.06.2018 г. до 06.06.2021 г., 719,20 евро – лихвена надбавка за забава за периода от 04.06.2018 г. до 06.06.2021 г., 4,38 евро – мораторна лихва за периода от 07.06.2021 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.06.2021 г., до окончателното погасяване. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е възразила срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Служебно известен факт е, че от 30.04.2020г. „Експресбанк“ АД /старо наименование Сосиете Женерал Експресбанк/ се е вляла в Банка ДСК АД, поради което и последната се явява и неин правоприемник, вкл. като страна по процесния договор за кредит.