Решение № 246 от 23.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Русе, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520104549 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 твърди, че на 05.11.2019 г. между „Стик – Кредит“ АД, като кредитор и Д. П. Т., като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит с № *********. Размерът на предоставения с този договор кредит бил 400,00 лв.

Твърди, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 30.11.2019 г., на 1 погасителна вноска от 400,00 лв., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит. С договора страните договорили фиксиран лихвен процент в размер на 36,00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,70 %.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „Стик – Кредит“ АД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение №1 към договора за 1 цесия.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Поради това търси от длъжника неплатената главница, договорна лихва и законна лихва за забава. Твърди, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № *********/2024 г. по описа на РС-Русе. Съдът е уважил претенцията по образуваното дело и е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на ГПК. Ищцовото дружество получило съобщение с указание, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, сумата в общ размер от 667,42 лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 05.11.2019 г. до 19.11.2024 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 255,42 лв. за период от 30.11.2019 г. до 31.07.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията по ч. гр. д. № *********/2024 г. по описа на PC - Русе. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Заявява, че процесния договор не е подписан от ответника, нито собственоръчно, нито с електронен подпис, поради което бил недействителен. Нещо повече нямало доказателства, от които да е видно, че уведомлението е достигнало до ответника, приел е условията по договора и е дал съгласие договора да се сключи при тези условия. Освен това липсвали и доказателства, че ответника е действително е получил сумата от 400 лева на каса на Изи Пей, каквато разписка била представена по делото.

2

На следващо място заявява, че приложното ответникът не бил уведомен за извършената цесия. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител. Поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 05.12.2024г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № *********/24 г. по описа на РС-Русе.

Издадена била заповед № ****/19.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д. П. Т. да заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 400,00 лв. – главница; ведно със законна лихва от 05.12.2024г. до изплащане на вземането; сумата 12,00 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.11.2019 г. до 30.11.2019 г.; 255,42 лв. - лихва за забава от 30.11.2019 г. до 19.11.2024 г., както и направените по делото разноски: 25,00 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника Д. П. Т. на основание чл.47, ал.5 от ГПК.

Представен по делото е неподписан договор за потребителски кредит – кредитна линия № ********* от 05.11.2019 г. между „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159 и ответника Д. П. Т., по силата на който кредитора се е задължил да предостави на длъжника под формата на кредитна линия сумата от 400,00 лева със срок на ползване 1 година от датата на сключване на договора, като с изтичането му срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 3 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. В рамките на срока на ползване на кредита кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до максимално разрешения 3 лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш от кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита, да не е настъпила промяна в декларираните обстоятелства, довели до отпускането на кредита и след одобрение от страна на кредитора. Страните договорили фиксиран лихвен процент по заема 36 %.

Лихвата се начислява ежедневно. При изчисляване на лихвата месецът се брои за 30 дни, а годината за 360 дни. Бил договорен ГПР от 42,7 %.

Представени по делото са Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИККРЕДИТ”АД и потребителите. В раздел VІІІ, чл. 32 от ОУ, изрично е посочено, че проектът на договора за кредит се предоставя на потребителя на хартиен носител. Потребителят трябва да прочете договора и ако го приеме, трябва да подпише собственоръчно всяка страница. Едва след подписване на Договора за кредит, може да се премине към усвояването на сумата по него.

Според чл. 33 от ОУ, кредиторът предоставя кредита в сроковете и по начина, уговорени в договора за кредит. В случай, че в Договора за кредит не е посочено друго, сумата по кредита се превежда по банкова сметка на потребителя в рамките на 24 часа от сключване на договора.

Представени по делото са: Погасителен план по договор за кредит № ********* / 05.11.2019 г., неподписан; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити „StikCredit до 400 лева“; история на изпратените e-mail съобщения към клиента; история на изпратените SMS съобщения към клиента; разписка за извършено плащане №*************/05.11.2019 г. с наредител „СТИК-КРЕДИТ”АД и получател Д. П. Т., за сума в размер на 400 лева, неподписана.

Представен е договор за продажба и прехвърляния на вземания от 22.03.2024 г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ”АД и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно който се прехвърлят на вземанията на цедента към цесионера, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит на физически лица в качеството им на кредитополучатели, подписано с КЕП, както и извадка от Приложение №1 към него, в което фигурират имената на ответника за общо дължимата сума от 1586,20 лева. Представено е по делото уведомление за цесия от ищцовото дружество до Д. П. Т., за което липсват доказателства за връчване.

4

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ****/19.12.2024 г. по ч.гр. д. № *********/2024 г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство, както и между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството. Предвид на това исковете са допустими.

Съдът е указал на ищеца, че следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума. Във връзка с последното, съдът намира направеното от особения представител възражение, че ответникът не бил уведомен за извършената цесия, за неоснователно. Действително, по делото липсват доказателства ответникът да е бил уведомен преди настоящото съдебно производство за извършената в полза на ищцовото дружество цесия. Съгласно установената трайна съдебна практика уведомяването за цесията е надлежно осъществено с връчване на исковата молба, към която са приложени както уведомителното писмо за цесия, така и договорът за цесия, упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията и потвърждаването на цесията от цедента на цесионера, които обстоятелства съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. За да породи действие, съобщението за цесията трябва да бъде извършено от цедента чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, но цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати съобщението, тъй като не се касае до лично и незаместимо действие. Получаването от ответника на уведомлението за цесия в хода на делото като приложение към исковата молба, съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните последици на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., Решение № 78/09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г. и Решение № 137/03.06.2015 г.

5 на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г./.

Независимо от надлежното уведомяване за извършената цесия, съдът намира предявените искове за неоснователни. В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние- по електронен път чрез използване на интернет страница, за което в условията на главно и пълно доказване следваше да установи, че е възникнало между .

Съгласно чл. 9 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В случая процесния договор е договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.