Решение № 19310 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19310 гр. С., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110157550 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Застрахователна компания Л.И.“ АД срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.03.2020 г., около 06:30 часа в района на гр. С., ж. к. „Х.Д., на паркинга на магазин К., е настъпило пътно ‐ транспортно произшествие, причинено от водача на товарен влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК, който при движение на заден ход не е подсигурил безопасността на маневрата и е ударил спрелия лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР, при което са причинени щети на последния. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 21.03.2020 г., в който водачите са постигнали съгласие, че виновен за ПТП е водачът на влекач с рег. № СА **** ХТ. Твърди, че към датата на ПТП е бил застраховател по застраховка „Каско на МПС“ - застрахователна полица № 93002010023639/21.02.2020 г. на увредения лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР, със срок на застрахователно покритие от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. Сочи, че „Гражданската отговорност“ на водача на товарен влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК е била застрахована при ответника. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие била заведена щета № 5000-1361-20-250791 за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица. Нанесените имуществени вреди били описани и оценени, като било определено застрахователно обезщетение в размер на 3890,71 лв., което ищецът твърди, че е заплатил по банкова сметка на собственика на увредения автомобил на 1

02.07.2020 г. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 КЗ, се е суброгирал в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Сочи, че е отправил регресна покана към длъжника - ответник, за възстановяване на сумата от общо 3905,71 лв. (с включени 15 лв. – ликвидационни разноски), която покана била получена на 23.04.2021 г., но плащане не последвало. Ищецът сочи, че ответникът е изпаднал в забава от 23.04.2021 г. Предвид изложеното ищецът моли за признаване за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37675/2024 г. по описа на СРС, 48 състав главница в размер на 3905,71 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5000-1361-20-250791, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 1348,61 лв. – мораторна лихва за периода от 23.04.2021 г. до 19.06.2024 г. включително. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП за влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, както и че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер. Оспорва механизма на ПТП, че вина за ПТП има водачът на застрахования при ответника влекач, както и размера на вредите по лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР. Твърди, че в участъка, на който е настъпил ударът е било забранено преминаването, спирането и паркирането на МПС, които не извършват товаро-разтоварна дейност. Сочи, че водачът на увредения автомобил е следвало да се съобрази със зоната на ограничен достъп, с останалите ППС, техните габарити и извършваните маневри и дейност по товароразтоварване. Възразява за погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за главница с правно основание чл. 411 КЗ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволено увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпените от застрахования по имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора; размера на 2 действително претърпените вреди. Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборването на която се носи от ответника.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, включително, че вина за настъпването на ПТП има водачът на лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР, който е спрял на място, забранено за паркиране.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за мораторна лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава, а с оглед възражението на ответника за погасителна давност – настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/. наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице и извършено от ищеца плащане към увреденото лице - че към датата на ПТП лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93002010023639/21.02.2020 г., със срок на застрахователно покритие от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., в изпълнение на която ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3890,71 лв. по сметка на собственика на автомобила на 02.07.2020 г.; 2/. че към датата на ПТП „Гражданската отговорност“ на водача на товарен влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК е била застрахована при ответника; 3/. настъпването на 21.03.2020 г., около 06:30 часа в района на гр. С., ж. к. „Х.Д., на паркинга за товаро-разтоварване на магазин „К.“, на пътно ‐ транспортно произшествие с участието на товарен влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК и лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР, при което са причинени щети на последния; 4/. предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника, получена на 23.04.2021 г., по която не е последвало плащане.

Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства - двустранен констативен протокол за ПТП от 21.03.2020 г. (носещ подпис за двамата водачи), застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС № 93002010023639, сключена на 21.02.2020 г. за лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР – собственост на „К. Сървис“ ЕООД, със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 01.03.2020 г. до 24:00 часа на 28.02.2021 г.; уведомление за настъпило застрахователно събитие от Л. С. Д. от 21.03.2020 г. във връзка с ПТП на 21.03.2020 г. (в което е посочено, че лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР е бил паркиран на паркинга на „К.“ в зоната за паркиране при товаро-разтоварните рампи и е бил ударен от камион, при което на 3 застрахования автомобил са причинени щети по предна лява броня, преден ляв калник и други); опис – заключение по щета от 21.03.2020 г. и от 01.04.2020 г.; фактура № 4130156311/15.05.2020 г., издадена от автосервиз Е.А.“ ООД за сумата от 3890,71 лв.; доклад и експертиза по щета № 5000-1361-20-250791/1 от 23.05.2020 г., с който е одобрена за изплащане сумата от 3890,71 лв. – застрахователно обезщетение и е начислена сумата от 10 лв. – ликвидационни разноски; регресна покана от 22.04.2021 г. до ответника (получена на 23.04.2021 г.) с искане за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3905,71 лв. по процесната щета (3890,71 лв. – застрахователно обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски); писмо от ответника, с което е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Спорни между страните са обстоятелствата относно механизма на ПТП, по чия вина е настъпило същото, както и относно размера на претърпените вреди.

Относно механизма на настъпилото ПТП са приети писмени доказателства, събрани са гласни доказателствени средства, както и е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза.

От съставения между участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 21.03.2020 г., около 06:30 часа, в района на гр. С., ж. к. „Х.Д., на паркинга за зареждане на магазин „К.“, е настъпило пътно ‐ транспортно произшествие между влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК, с водач И. П., и паркиран лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР, с водач Л. Д.. В двустранния протокол като виновен водач е отбелязан водачът на влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК, а като невиновен - водачът на лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР. Като щети по застрахования при ищеца лек автомобил са отразени предна лява броня и ляв калник. В т. 12 „Обстоятелства“, при които е настъпило ПТП в двустранния протокол е отразено за влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК - при тръгване/при отваряне на вратата; при паркиране; за лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР е отразено - паркирано/в спряло състояние. Представено е и обяснение от И. Н. П., според което на 21.03.2020 г. в гр.

С., при магазин „К.“ на рампа за зареждане при захождане за разтоварване, при ограничена видимост от композицията, е настъпило ПТП с паркиран лек автомобил зад ремаркето; отразено е, че улицата е с ограничен достъп – разрешена само за автомобили, зареждащи магазина; с буфера на ремаркето е натиснат лекият автомобил, паркирал се зад ремаркето, непосредствено при маневриране за рампата.

Двустранният констативен протокол носи подписи за посочените участници в ПТП, като водачът на застрахования при ответника влекач е признал, че е виновен за настъпилото ПТП. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват 4 своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП, като в този случай не е задължително присъствието на органите на МВР. Двустранният протокол за ПТП има характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се само с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Поради това дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти – относно механизма на ПТП, противоправното поведение на водачите и причинната връзка между ПТП и вредите и с други доказателствени средства като свидетели и експертизи.