Решение № 1861 от 22.12.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1861 гр. Русе, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г.ева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520107189 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Й. М., твърди, че е бил собственик на гараж № 4 в гаражна група Г-204-10, застроена в гр. *******, придобит чрез замяна от К. Й.а М., която следвало да построи удължение гаража от 6.76 кв.м., но не изпълнила тази уговорка. През месец юли 2009 г. последната уведомила ищеца, че е намерила купувач на процесния гараж с удължението, общо 25 кв.м. – ответника В. Ц. Ц.. Г. М. и В. Ц. постигнали съгласие ответникът да закупи гаража на цената от 12 000 евро с равностойност 23400 лева. На 26.07.2009 г. страните посетили нотариус Р. П. и пом. нотариус Д. Д. за подготовка на нотариалния акт по сделката. Ищецът твърди, че на следващия ден, без да го уведоми, ответникът посетил пом. нотариус Д. Д. с цел да бъде променена цената по договора на 10000 лв. и на 28.07.2009 г. страните подписали Нотариален акт № 115/2009 г. по описа на нотариус Р. П. с цена от 10000 лв., без да им е бил прочетен текстът на акта. Във връзка с покупко-продажбата на гаража В. Ц. изплатил на Г. М. общо 17500 лв., без да изплати разликата от 5900 лв., защото не бил получил удължение на гараж № 4.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 5900 лева, представляваща разликата до уговорената цена от 23400 лв. при подписване на Нотариален акт № 115/2009 г. за покупко-продажба на гараж № 4.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Ц. Ц. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за допустимост, но неоснователност на ищцовите претенции. Не оспорва, че ищецът е бил собственик на гараж № 4 в 1 гаражна група Г-204-10, застроена в гр. *******, както и че на 28.07.2009 г. страните сключили писмен договор под формата на нотариален акт № 115, том IV, рег. № 8652, дело 554 от 2009 г. по описа на нотариус Р. П., по силата, на който ищецът продал на ответника процесния гараж със застроена площ от 18,24 кв.м., а по кадастрална карта представляващ Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 25,00 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, за уговорена продажна цена в размер на 10000 лв., която продавачът е получил изцяло от купувача в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността.

Ответникът оспорва като неверни фактическите твърдения на ищеца изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че двамата се били договорили процесният гараж да бъде продаден, респективно закупен на цена в размер на 12 000 евро, че бил изготвен нотариален акт с такава продажна цена, че той лично и/или, с което и да било друго лице е уговорил нотариус Р.

П. и/или помощник нотариус Д. Д. при същия нотариус, да бъде намалена от 12000 евро на 10000 лева продажната цена на процесния имот. Като самостоятелно основание за отхвърляне на предявения срещу него иск, прави възражение, че всякакви евентуални съществуващи вземания на ищеца по договора за продажба от 28.07.2009 г. са погасени по давност.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том IV, рег. № 8652, дело 554 от 2009 г. по описа на нотариус Р. П., ищецът Г. Й. М. е продал на ответника В. Ц. Ц. Гараж № 4 в гаражна група „Г-204-Х“, построена на осн. отстъпено право на строеж върху общинска земя, по ул. ******, град Русе, община Русе, област Русенска, със застроена площ от 18.24 кв.м., при граници: гараж № 3, терен, ул. ********, представляващ по кадастрална скица сграда с идентификатор ***, в гр. Русе, ул. ********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 25 кв.м., предназначение: хангар, депо, гараж, при съседи: ***, ***, улица, терен. В нотариалния акт е посочено, че гаражът е продаден за сумата от 10 000 лв., която сума продавачът заявил, че е получил изцяло от купувача в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността.

Представено е от ищеца удостоверение на СГКК Русе от 04.12.2012 г., с което Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Русе е удостоверила, че К. Й.а С. в качеството си на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ на обект десет броя гаражи с размери 3.20/5.70 с отстъпено право на строеж. удължение на гаражна клетка № 4 върху 4.52 кв.м. с идентификатор № ***, находящ се в гр. Русе ул. ****** № 40 е представил на АГКК необходимата документация на горепосочения обект, съгласно изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗКИР, чл. 116, ал. 1 и чл. 175, ал. 5 от ЗУТ и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната 2 карта и кадастралните регистри.

След продажбата на имота, през 2013 г., Община Русе е издала Удостоверение № 22/22.01.2013 г. за въвеждане в експлоатация на строеж категория пета „Удължаване на гаражна клетка № 4“.

По делото е представено постановление от 28.01.2011 г. по пр. вх. № 5655/2010 г. по описа на РОП, с което е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена. В постановлението е посочено, че преписката е образувана по жалба на Г. Й. М. гр. Русе срещу В. Ц. Ц. с оплакване за извършена измама при продажбата на недвижим имот, собственост на М. и за незаконосъобразни действия от страна пом.-нотариус Д. Д. при изповядване на сделката. Отказът е постановен, тъй като не са били налице данни за осъществено престъпление от общ характер.

Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавъчът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължва да му заплати.

В конкретния случай, страните по делото са обвързани от облигационно отношение, възникнало по силата на договор за покупкопродажба на недвижим имот. Сделката е сключена в изискуемата от закона форма за действителност – нотариален акт, съгласно чл. 18 от ЗЗД. Ищецът като продавач по сделката е изпълнил задълженията си по чл. 183 и чл. 187 ЗЗД – да прехвърли собствеността и да предаде имота. Възражения в противния смисъл няма. Основното задължение на купувача при договорите за покупко-продажба, съгласно чл. 200, ал.1 предлож.1-во от ЗЗД е да плати цената. Както е посочено в самия нотариален акт сумата от 10000 лв. е платена изцяло на продавача, за което и не се спори.

Дори и страните да са имали някакви други устни уговорки, каквито в настоящото производство не се установиха, отношенията между тях са уредени окончателно с нотариалния акт от 28.07.2009 г., съгласно който ищецът като продавач е изпълнил изцяло и точно задължението си – да прехвърли собствеността на купувача, а ответникът като купувач е заплатил уговорената цена.

От изложеното следва, че ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че между страните е било постигнато съгласие ответникът да закупи гаража на цената от 12 000 евро с равностойност 23400 лева, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

За пълнота на изложеното, по възражението на ответника за неоснователност на исковата претенция, поради погасяването по давност на основание чл. 110 от ЗЗД на вземането на ищеца, съдът намира, че 5годишният срок по чл. 110 от ЗЗД, предвиден за погасяване на вземанията по създадените облигационни отношения между страните на основание сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, към момента на 3 предявяването на исковата молба по настоящото дело пред съда е бил изтекъл.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. Доколкото между страните по настоящия договор за продажба не е уговорен изрично срок за плащане на дължимата цена, то следва да се приеме че заплащането на цената се дължи от момента на предаването на вещта от продавача на купувача, като за начало на този срок следва да се счете датата на подписване на договора - 28.07.2009 г. от страните по сделката. Предявяването на исковете по настоящото дело чрез сезиране на съда е от датата на подаването на исковата молба – 17.12.2024 г., като към този момент от момента на възникването на изискуемостта на вземането, са изминали много повече от 5 години. По делото не са представени и доказателства, които да обосноват извод за прекъсване или спиране на давността. Следователно, дори и ищецът да беше доказал, че има вземане в размер на 5900 лв. от ответника, то същото е погасено по давност.

При този изход на спора, на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Пълномощникът му е поискал определяне и присъждане възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, процесуалният представител е оказал безплатна правна услуга. Налице са предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на ответника. Съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът определя адвокатско възнаграждение за положения труд на пълномощника на ответника в размер на 890,00 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Й. М., ЕГН ********** от ***********, против В. Ц. Ц., ЕГН ********** от **********, иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл.

200, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5900 лв. по договор за покупкопродажба на недвижим имот – Гараж № 4 с идентификатор ***, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том IV, рег. № 8652, дело 554 от 2009 г. по описа на нотариус Р. П., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г. Й. М., ЕГН ********** от ***********, да заплати на адвокат В. В. с Булстат 180697879, от АК - Русе, с адрес: *********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата 890 лева - адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника В. Ц. Ц. безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5