Определение № 3263 от 26.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3263 гр. София, 26.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002104479 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. И. Ц., срещу постановеното в производство по чл. 432 КЗ въззивно решение № 287 от 12.07.2023 г. по в. т. д. № 187/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Касаторът оспорва решението в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в полза на Н. М. И., претърпени в следствие на ПТП, настъпило на 20.09.2019 г. в [населено място] за сумата над 25 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2020 г. до окончателното й изплащане.Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Моли за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се приеме съпричинителна квота на пострадалата в в поголям размер и да се намали присъденото обезщетение, което счита и за завишено .

Ищцата Н. М. И., представлявана от адв. Ч. Д., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за нейната неоснователност, съответно необоснованост на поддържаните основания за допускането ѝ до разглеждане по същество. Претендира разноски за адвокатска защита.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба.Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

По делото е прието за установено, че на 20.09.2019 г., около 19.30 часа, в [населено място], Б. В. Г. при управление на МПС - мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести“, рег.

1

[рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на Н. М. И. средни телесни повреди както следва: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа,кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка; счупване на лицевия скелет, обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната кост вдясно, реализиращо медикобиологичен признак – счупване на челюст; счупване на короновидния израстък на долната челюст, вдясно, реализиращо медико-биологичния признак – счупване на челюст; счупване на дясна лопатка, което поради анатомично и функционално свързване на тази кост с горния крайник е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник; счупване на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение 2-ро във връзка с чл.

342, ал. 1 НК. Като безспорно е посочено обстоятелството, че водачът на този лек автомобил, причинил виновно ПТП, е бил застрахован при ответното застрахователно дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При тези констатации е възприета за установена материалноправната легитимация на ищцата да претендира застрахователно обезщетение като увредено лице по смисъла на чл.

432 ГПК.

Пред настоящата инстанция не се оспорват механизма на увреждането, и основанията за отговорност на застрахователя. Всички оплаквания са сведени до несъгласие с определения размер на дължимото обезщетение и процента на съпричиняване.

За да се произнесе по въпроса за справедливия размер на обезщетението, въззивният съд е обсъдил събраните доказателства относно вида и характера на причинените увреждания. Въз основа заключението по СМЕ, приема за установено, че ищцата е получила: черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота.

При нея има както счупване на лицевия скелет, обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната кост вдясно,; така и счупване на короновидния израстък на долната челюст вдясно реализиращи медико-биологичен признак – счупване на челюст ; заедно с това - счупване на дясна лопатка, което поради анатомично и функционално свързване на тази кост с горния крайник е довело до трайно затрудняване на движенията на дясната ръка ; счупване на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника; счупване на 7-ми шиен прешлен контузия на главата и тялото, разкъсна контузна рана на лицето, кръвонасядания в областта на дясна орбита, охлузвания по главата и тялото , които трами са болезнени , наложили сложно оперативно лечение , неудобства и страдания .Описаните травматични увреждания наложили провеждането на консервативно лечение и оперативно лечение – наместване на счупената скула, а след това извършена фиксация на горната към долната челюст по метода на П. за срок от 35-40 дни. Вещото лице е посочило, че непосредствено след инцидента болките и страданията са били значителни по сила, на моменти нетърпими, като 2 положението е било много тежко предвид множеството увреждания; оздравителния процес ,доколкото няма други медицински данни , е с благоприятен ход /3-4 месеца/.По делото са ангажирани надлежни доказателства по отношение получените травматични увреждания, които са многобройни ,със значителен по интензитет болки в първоначалния етап след настъпване на ПТП,включително до степен на нетърпимост,а след това постепенно затихващи , тяхното болнично лечение за период е в Клиника по НХ, а след това за 5 дни - в Клиника по лицевочелюстна хирургия, Налагало се е спазване режим на легло в период от 30 дни след дехоспитализацията с оглед тазовата фрактура, обездвиждане за около 25 дни на дясната лопатка.Установено е , че в първите месеци ищцата е имала нужда от чужда помощ при битовото си обслужване предвид предписания й режим , което е обяснимо при съчетана травма, довела до почти пълно обездвиждане на крайниците за оздравителния период . В момента ползва услугите на социален патронаж

Въззвинят съд е приел че липсват данни за начина на протичане на оздравителния процес след изписването й от болница, както няма данни и за настъпили усложнения,Въззивният съд е изтъкнал някои ревизиращи съображения и не е приел сочената до 4 месеца обичайна продължителност за пълно възстановяване , по заключението на вещото лице, предложено поради липса на други данни. Въззивният съд е отчел възрастта на пострадалата , към момента на произшествието на 73 години , ползваща патронажни грижи за хора с увреждания .Касае се за пет на брой средни телесни повреди , всяка достатъчно тежка и болезнена .Преживяна и е черепно- мозъчна травма ,опасна за живота . Не е доказана по-тежка степен при отразяване на случилото се върху психиката на ищцата, не е назначавана експертиза от съответен специалист , но има и данни от психологическо изследване на статуса ,сочещ нарушения

Относно размера на съпричиняването въззивния съд е заключил, че същият следва да бъде определен на 30 %. За да достигне до този извод съдебния състав взема предвид конкретно установения механизъм на ПТП, възможността на водача на мотоциклета да възприеме пешеходката още преди същата да представлява опасност за движението и неизпълнението от негова страна на задълженията по чл. 20, ал.1 и ал. 2 ЗДвП и на чл. 5, ал.

2, т.1 ЗДвП.Съобразно тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение от двамата участници в процесното ПТП, които са довели до настъпването на процесното увреждане, апелативния съд е постановил, че не може да се приеме еднакъв принос и на двамата участници, в какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния съд. При така установените данни въззивната инстанция определя обезщетение за неимуществените вреди в размер на 100 000 лева , като е присъдено обезщетение от 70 000 лв.

В контекста на тези мотиви касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при формулирани въпроси:

1. „Въззивния съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка,към която да приложи относимите материално правни норми?“;

3

2. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“;

Според касатора въззивния съд не е съобразил правилно приноса на пострадалата за настъпилия пътен инцидент.Касаело се за нарушение на чл.236, ал. 2 ГПК,тъй като съдебния състав не се е произнесъл по направените във въззивната жалба доводи и не е съобразил мотивите на първоинстанционния съд,поради което е постановил немотивиран съдебен акт относно определената степен на съпричинявне. Водещо следва да е дали при конкретното поведение настъпва или не настъпва резултатът

Твърди се, че не е съобразена задължителната практика на ВКС, като въззивната инстанция не е посочила всички обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.Вследствие на всичко това, решението се явявало и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

По отношение на поставените въпроси следва да се посочи, че неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост и според задължителните за съдилищата постановки,дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи,конкретни установени по делото обстоятелства, засвидетелстващи реално причинените морални вреди – кои ,в каква степен и колко продължително са засегнати неимуществените блага на пострадалия ,което е от значение за съпоставка с разрешенията в съдебната практика за аналогични случаи.Като база за определяне на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди следва да служи още общият икономическият измерител към датата на увреждането , а не доходите на конкретно увреденото лице, респективно стандартът на живот в конкретното населено място, където то живее. Именно поради това ВКС в практиката си приема, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, без да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Не следва да се допуска неравно третиране при обезщетяването на едни и същи нематериални блага в зависимост от социалното и финансово положение на увредения, което е противно на закона .

В разглежданата хипотеза съдът е изследвал и обсъдил от една страна характера и естеството на претърпените травматични увреждания,отчитайки броя им,проведеното лечение и възстановителния период.Непренебрежими са установените със заключение на вещо лице множество увреждания върху здравословното състояние на пострадалата,констатирани вследствие на катастрофата,броя и тежестта им. Оплакванията за несъобразяване на определеното на тази база обезщетение с и оглед определение процент на съпричиняване, съответно за допуснато завишаване на паричната оценка на претърпените вреди в сравнение с присъжданите в сходни случаи обезщетения остават бланкетни и неаргументирани.Касаторът цитира трайно установени постулати и тълкувания във връзка с 4 приложението на чл. 52 ЗЗД, с което не удовлетворява изискването за точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, така както същото е заложено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Сама по себе си ,присъдената сума не дава основание да се поддържа нарушено изискване за сходно разрешаване на аналогични случаи,без да се отчитат съответните различния в казуистиката на разглежданите правни спорове.