Разпореждане № 45980 от 25.05.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 45980 гр. София, 25.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20221110120287 по описа за 2022 година

Повод за произнасяне на съда е констатацията, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, ето защо, налице е хипотезата на чл.411,ал.2,т.5 ГПК и заявлението следва да се отхвърли, поради следното.

Видно от изготвената справка от достъпния регистър от НБДН, в графа „постоянен адрес“ на длъжника е вписано София, а в „настоящ“ – Австрия от 1999г.

Изложеното е послужило за индиция затова обстоятелство, като съдът е изискал подробна справка по Наредба № 14/2009г., от която се установява, че до 1999г., длъжникът е с регистриран постоянен адрес в СО, район Надежда. В масивите е вписано освобождаване от българско гражданство. Съдът изиска справка от СО, район Надежда и от копието на приложения личен регистрационен картон на длъжника се установява, че длъжникът е освободен с указ на Президента от 2000г., от българско гражданство.

По преценка на настоящия съдебен състав, именно когато лицето е освободено от българско гражданство, декларирало е пред българските власти, включително служба „ГРАО“ постоянното си пребиваване в друга държава, като в достъпните регистри не е вписан нито постоянен, нито настоящ адрес на територията на страната, е налице хипотезата на чл.411,ал.2,т.5 ГПК. Този извод следва от систематическото тълкуване на цитираната разпоредба, ведно с разпоредбата на чл.423,ал.1,т.2 ГПК /при която хипотеза е имало данни за адрес в България, но длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на нейна територия/. Това е така, защото към датата на издаване на заповедта, с оглед императивната разпоредба на чл.411,ал.1,изр.1 ГПК, сезираният заповеден съд извършва проверка дали заявлението му е подсъдно, включително и с оглед адреса на длъжника.

Преди издаването на заповедта, единственият начин първоинстанционният съд да научи, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на страната е от декларираните пред служба „ГРАО“ от самия длъжник обстоятелства.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице тази хипотеза и заявлението да се 1 отхвърли изцяло.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 75325/14.4.2022г.

Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС.. Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2