Присъда № 183 от 01.10.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 183/01.10.2025 г. по НЧХД № 4694/22г. на ПРС, VII-ми н.с.

С подадена с вх. № 67907-9/25.08.2022г. от тъжителката Т. Ж. К. от гр.Пловдив, частна тъжба против подсъдимия П. Ж. Ж. от ***, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, в това, че в условията на продължавано престъпление на 27.02.2022г. в *** да е накърнил честта и достойнството и да е унизил Т. Ж. К., ЕГН **********, като изрекъл по нейн адрес множество обидни думи и изрази с нецензурно съдържание и я е изгонил от дома, в който е живеела, като й е дал срок от десет минути да си събере документите и личните вещи; за периода от 27.02.2022г. до 12.03.2022г. да не е разрешавал на Т. Ж. К. да прибере личните си вещи и дрехи от дома, който е обитавала в ****; на 12.02.2022г. в телефонен разговор да я е нарекъл «***»; на 05.05.2022г. чрез съобщения във вайбър от телефонен номер +*** да я е нарекъл „***“ и на 22.07.2022г. в гр. Варна на ул.„*** в присъствието на сестра й А. Ж. Б., нейния съпруг и двама полицаи на РУП град Варна да е казал, че е „***".

Със същата тъжба тъжителката Т. Ж. К. от гр.Пловдив e повдигнала обвинение против П. П. Ж. от ***, за извършено престъпление по чл.146, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, в това, че в условията на продължавано престъпление, на 27.05.2022г. чрез съобщение, изпратено чрез мобилен телефон +*** да е обидила Т. Ж. К. с думите: „***!!!!!!!

***"; на 28.05.2022 година да е обидила Т. Ж. К. и родителите й с изпратено по вайбър съобщение от мобилен телефон +***, със съдържание: "***"; за това, че на 08.05.2022 година да е изпратила съобщение на майката на Т. Ж. К. с текст: „***“; за това, че на 22.07.2022 година пред дома на сестрата на Т. К. в град Варна на адрес: **** да е казала в присъствието на двама полицаи, сестрата на Т. К. и нейния съпруг: “***“.

Частната тъжителка Т. Ж. К. не се явява в съдебно заседание. Последната се представлява от адвокат Ц. Т., която в хода на съдебните прения поддържа така повдигнатите с тъжбата обвинения за обида спрямо двамата подсъдими и счита, че същите следва да бъдат признати за виновни и да им бъдат наложени предвидените в разпоредбата на чл.146 от НК наказания. Не се излагат конкретни аргументи в подкрепа на обвинителната теза..

Подсъдимият П. Ж. Ж. се явява в съдебно заседания. Упълномощеният от него защитник- адвокат Т. Р., изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му с тъжбата обвинение. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението и несъставомерност на вмененото във вина на подсъдимия престъпление.

Подсъдимата П. П. Ж. се явява в съдебно заседания. Упълномощеният от нея защитник- адвокат Г. Д., излага аргументи за недоказаност и несъставомерност на деянието, вменено във вина на подсъдимата Ж.. Счита, че подсъдимата Ж. следва да бъде призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото й с тъжбата обвинение.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено следното:

Подсъдимият П. Ж. Ж. – ****г., ****, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ в ****, ЕГН **********.

Подсъдимата П. П. Ж.- *** г., ***, български гражданин, вдовица, неосъждана, живуща в ****, ЕГН **********.

Тъжителката Т. Ж. К. и подсъдимият П. Ж. Ж. живеели на семейни начала като от връзката си имат родено едно малолетно дете- Ж. Ж.. Съвместното им съжителство продължило около пет години като през месец февруари 2022 г. отношенията между тях се влошили и подсъдимият Ж. решил да прекрати връзката с мотив, че тъжителката му „изневерявала“. На 27.02.2022 г. по настояване на подсъдимия Ж., тъжителката К. събрала 1 част от багажа си и напуснала дома на подсъдимия, находящ се в ****. Същия ден вечерта тя се обадила по телефона на майка си —св. М. К. и й казала, че „са я изгонили от къщи“ като й казала, че е потърсила хотел и има къде да нощува. На 12.02.2022 г. около 10.00 ч., след предварителна уговорка с подс. Ж., свидетелката К. придружена от съпруга си, отишли до дома му в ****, за да приберат багажа на дъщеря си- тъжителката К.. Багажът бил опакован в чували, които били оставени в двора на къщата на подс. Ж.. На 08.05.22 г. свидетелката К. получила от подс.П. Ж. по мобилния си телефон кратко текстово съобщение, което гласяло: „Госпожо К., честит рожден ден! Желая ви дълголетие, за да можете да се насладите на вашата нежелана дъщеря и сега разбирам защо не дойдохте на раждането на своя внук“. На 22.07.2022 г. подсъдимият Ж. и подсъдимата П. Ж. заминали за гр.Варна, където се отправили към дома на сестрата на тъжителката К.свидетелката А. Б., находящ се в гр.****, тъй като тъжителката заедно с детето прекарвала отпуската си там. Подсъдимият искал да види детето и да го заведе на лекар, защото момчето било болно. Тъжителката К., отказала да предаде детето на баща му и се обадила на телефон 112. На място пристигнали двама полицейски служители от III РУ при ОДМВРВарна, а именно свидетелите И. Х. А. и З. Ж. З., които провели разговор поотделно с тъжителката К. и с подсъдимия П. Ж..

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите И. Х. А., З. Ж. З., М. К. К., частично от показанията на свидетелката А. Ж. Б., от приложените и приети писмени доказателства: справка съдимост (л.23), справка съдимост (л.25), материали по преписка от III РУ при ОДМВР- Варна (л.53-54), писмо № 132/2024 г. от Районна прокуратура-Варна (л.127), писмо от III РУ при ОДМВР- Варна (л.129), писмо от мобилен оператор (л.41).

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. Х. А. и З. Ж. З. като логични, последователни и непротиворечиви. Показанията на двамата полицейски служители са годно доказателствено средство, представляващи първично такова, възпроизвеждащи действително възприети от тях фактически положения. Съдът кредитира показанията на св.

М. К.- майка на тъжителката Т. К.. Действително същата се намира в родствена връзка с тъжителката Т. К., което може да обоснове евентуална предубеденост, но съдът отчита, че показанията на свидетелката са последователни и не се опровергават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след оценка на събраните по делото доказателства – всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът счита, че частното обвинение остава изцяло недоказано, за това подсъдимият П. Ж. да е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му във вина престъпление по чл.146, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, в това, че в условията на продължавано престъпление на 27.02.2022г. в *** да е накърнил честта и достойнството и да е унизил Т. Ж. К., ЕГН **********, като изрекъл по нейн адрес множество обидни думи и изрази с нецензурно съдържание и я е изгонил от дома, в който е живеела, като й е дал срок от десет минути да си събере документите и личните вещи; за периода от 27.02.2022г. до 12.03.2022г. да не е разрешавал на Т. Ж. К. да прибере личните си вещи и дрехи от дома, който е обитавала в ****; на 12.02.2022г. в телефонен разговор да я е нарекъл «***»; на 05.05.2022г. чрез съобщения във вайбър от телефонен номер +*** да я е нарекъл „***“ и на 22.07.2022г. в гр. Варна на ул.„*** в присъствието на сестра й А.Ж. Б., нейния съпруг и двама полицаи на РУП град Варна да е казал, че е „***".

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител. Същият трябва докаже повдигнатото обвинение по несъмнен начин, а подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен, като не могат да се правят изводи в негова вреда, поради това, че не е дал, отказва да даде или дава обяснения с явно защитна насоченост, или не е доказал възраженията си.

В настоящия случай не бе доказано по несъмнен и категоричен начин, съгласно 2 изискванията на НПК, че подсъдимият П. Ж. на 27.02.2022 г. е казал по адрес на тъжителката К. описаните в тъжбата множество думи и изрази с нецензурно съдържание.

На първо място не следва да бъдат кредитирани като годно доказателствено средство, приобщените към доказателствения материал по делото аудиозаписи, вкл. аудиозапис с дата 27.02.2022 г., съдържащи се на „флаш” памет представена от повереника на тъжителката.

Съдът намира, че този запис несъмнено е бил създаден преднамерено и целенасочено от тъжителката, за да удостовери дадени събития. В тази връзка следва да се посочи, че този запис е направен в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, а именно : "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи". За целите на наказателното производство тези случаи са уредени в НПК, глава XIV, раздел VIII „Специални разузнавателни средства" и в ЗСРС, като приложението им е допустима интервенция в личното пространство на дадено лице, но единствено при строга законова регламентация. Съдебната практика е категорична, че частен запис, направен с мобилен телефон, не е доказателствено средство, което да е събрано или изготвено по реда на НПК, поради което и същото е недопустимо, съгласно чл. 105, ал. 2 от НПК. В тази насока е налице богата съдебна практика и редица решения на ВКС, например: решение № 456/14.11.2012 г., по н.д. № 1388/2012 г. на ВКС, I н.о., решение № 269/17.09.2013 г. по н.д. № 724/2013 г. на ВКС, I I н.о. Действително в процесния казус, с оглед гарантиране правото на справедлив съдебен процес и охраняване процесуалните права на тъжителката, по искане на повереника на последната, в хода на съдебното следствие бе допусната и назначена съдебно-техническа експертиза с обект гореупоменатата флаш памет. От заключението на същата се установява, че файлът „27.02.18.25.аас“ носи дата 07.03.2022 г., която дата и час вероятно са дата и час на записването му в процесното устройство. Същият представлява аудио файл във формат „ААС“ записан в стерео (два канала), с продължителност 58 минути и 52 секунди с обем 41,5 МВ. Записът е бил осъществен в режим „диктофон“ от мобилното устройство, което записва външни звуци. Не се откриват артефакти, показваща осъществена намеса в съдържанието. Вторият файл, находящ се на флаш паметта, обект на СТЕ- „20220811_185100.war“, носи дата 11.08.2022 г. и представлява аудио файл, записан в моно (един канал) с продължителност 7 мин и 49 секунди, с обем 7,17 МВ. Записът е осъществен в режим „запис на разговор“ от мобилното устройство.

Съдът намира заключението на съдебно-техническата експертиза за компетентно изготвено и обосновано. Същевременно съдът не основава своите изводи въз основа на заключението на експертизата, тъй като в процесния случай аудиозаписът е негоден доказателствен източник. Следва да се подчертае, че хипотетично дори да имаше възможност въпросният запис да бъде ценен като годно доказателствено средство, то същият не би могъл да бъде единственото доказателство, въз основа на което да почива една осъдителна присъда. В процесния случай не са събрани писмени и гласни доказателства подсъдимият П. Ж. да е отправил на 27.02.2022 г. по адрес на тъжителката обидните реплики е нецензурно съдържание, описани в тъжбата.

В хода на съдебното следствие е разпитана св. К.- майка на тъжителката, която е разговаряла с дъщеря си по телефона на 27.02.2022 г., непосредствено след като последната е напуснала дома на подсъдимия Ж.. Видно от показанията на тази свидетелка тъжителката се е оплакала единствено, че е била „изгонена“ от подсъдимия, както и че се е настанила да нощува в хотел, но не е споменала по неин адрес да са били отправяни обидни реплики от страна на подсъдимия.

Що се касае до твърденията на свидетелката Б.- сестра на тъжителката, която твърди, че тъжителката й е казала, че подсъдимият й е дал 10 минути да изнесе багажа си от вкъщи, „хванал печка, с която я е притиснал до стената“, наричал е „***“, „***“, то следва да се отбележи, че същите не са достатъчни самостоятелно да обосноват несъмнен извод, че подсъдимият е казал инкриминираните реплики по адрес на тъжителката. Показанията на 3 свидетелката Б. са лишени от конкретика като пресъздават информация, която тя е получила от сестра си- тъжителката К., т.е. източникът на информацията е лице, заинтересовано от изхода на делото, с което подсъдимият Ж. е в семеен конфликт. В случая е налице основателно съмнение в достоверността на показанията на св.Б., поради което и същите не следва да бъдат кредитирани в тази им част. Още повече в тъжбата не фигурират твърдения подсъдимият да е притискал с печката тъжителката до стената, а описаните в същата нецензурни реплики, касаещи твърдяното деяние на 27.02.2022 г., не съвпадат изцяло със заявеното от свидетелката. Следва да се подчертае, че тъжбата определя рамките на наказателния процес като е от изключително значение фактическото обвинение, очертано в същата. В процесния случай не се установи подсъдимият Ж. да е казал на 27.02.2022 г. спрямо тъжителката думите с нецензурно съдържание, предявени му с частната тъжба.