Решение № 135 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20231100900740 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Н.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу „Н.“ АД, ЕИК *******, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 91 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) вр. чл.79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 48248.10 лева – неплатено лицензионно възнаграждение по договор № 102DE от 09.09.2022г. за разпространение на пакет от телевизионни канали с наименование „DiemaXtra“ за периода 01.09.2022г. – 31.12.2022г., както и непогасен остатък от дължимо лицензионно възнаграждение по предходен договор, за чието плащане ответникът е поел задължение към ищеца с §4 от преамбюла на процесния договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.04.2023г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 9649.62 лева – мораторна неустойка за периода 30.09.2022г. – 31.03.2023г., дължима по т.4.6 от договора вр.т.5.11 от ОУ.

Ищецът „Н.Б.Г.“ ЕООД твърди, че между страните е сключен договор № 102DE от 09.09.2022г. за отстъпване на неизключително право за разпространение на телевизионни програми – „Диема Спорт”, ,Диема Спорт 2”, ,,Диема Спорт 3“ и „Trace Sport Stars“, за срок от 01.09.2022г. до 31.12.2022г., срещу насрещно задължение за заплащане на месечна лицензионна такса, посочена в Приложение № 2 към договора. Уточнява, че с §4 от преамбюла на договора страните са постигнали съгласие за отсрочено плащане на възнаграждението, дължимо за предходен период по друг договор, остатъка по което, като 1 непогасено и до днес, също се претендира в настоящото производство. Поддържа, че ответникът, като лицензополучател, е в неизпълнение на задължението си да заплати дължимото възнаграждение за целия период на договора, като общият размер на неплатено възнаграждение, вкл. това по § 4 от преамбюла, е 48248.10 лева с ДДС. Твърди, че на основание т.4.6. от договора ответникът му дължи неустойка за забава върху главницата в общ размер от 9649.62 лева върху горепосочената сума за периода 30.09.2022г. - 31.03.2023г., която също претендира.

Ответникът „Н.“ АД оспорва исковата претенция с твърдение, че ищецът притежава доминантно положение на пазара, произтичащо от обстоятелството, че в една и съща икономическа група е концентриран контрола върху най-гледания производител на телевизионно съдържание – Нова, и втория по големина оператор – доставчик на телевизионно съдържание до дома „Виваком България“ ЕАД, поради което лицензодателят е наложил нееквивалентна престация по договора, изразяваща се в определяне на възнаграждение при изискване за минимално гарантиран брой абонати, която клауза счита за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – като нееквивалентна и поради това накърняваща добрите нрави, както и на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – поради противоречие с чл.102, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), която разпоредба забранява злоупотребата с доминантно положение в договорните правоотношения. По изложените съображения поддържа, че не дължи търсеното възнаграждение.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Приложен е договор № 102DE/09.09.2022г. (л.14 от делото), по силата на който „Н.Б.Г.“ ЕООД, като лицензодател, е предоставила на „Н.“ АД, лицензополучател, неизключителното право за разпространение на телевизионните програми „Диема Спорт”, ,Диема Спорт 2”, ,,Диема Спорт 3“ и „Trace Sport Stars“ на частни абонати на територията на Р.България срещу възнаграждение. Срокът, за който са били отстъпени правата за излъчване на програмите е изрично определен - 01.09.2022г. - 31.12.2022г. Страните се съгласили, че месечното възнаграждение е определяемо и се формира от две компоненти: 1.) минимално гарантирана сума за минимално гарантиран брой абонати, дължима авансово, и 2.) допълнително възнаграждение, определено на база реалните абонати на лицензополучателя, надхвърлящи минимално гарантирания брой абонати по Приложение № 2 към договора, дължимо след месечен отчет. Първият компонент е фиксирана сума, вторият – динамична величина. В случай, че реалните абонати са по-малко от гарантирания брой, на база на които се изчислява фиксираното възнаграждение, то допълнително такова не се дължи.

Определеното минимално дължимо възнаграждение било конкретизирано в Приложение № 2, като същото възлизало на: 7581.00 лева без ДДС за м.09.2022г. при 700 броя гарантирани абонати, 8123.00 лева без ДДС за м.10.2022г. при 750 гарантирани абонати, 8664.00 лева без ДДС за м.11.2022г. при 800 гарантиран брой абонати и 9206.00 лева без ДДС за м.12.2022г.

2 при 850 абонати. Сумите били дължими, независимо от реалния брой частни абонати на лицензополучателя.

Съгласно чл.5.11 от приложимите Общи условия на лицензодателя, неразделна част от договора, вр. т.4.6 от договора, при забавено плащане на лицензионната такса лицензополучателят дължал мораторна неустойка в размер на 0,2 % от месечната цена за всеки ден забава, но не повече от 20 % от нея.

Съгласно § 4 от преамбюла на договора, „Н.“ АД дължал на „Н.Б.Г.“ ЕООД и сумата от 82412.96 лева с ДДС по предходен договор, за плащането на която сума страните договорили нов падеж - 10.10.2022г. За сумата била издадена фактура №

1003700/13.09.2022г. (л.8 от делото). В хода на производството е изяснено и не се спори, че непогасения остатък от тази сума към датата на завеждане на делото била 7960.50 лева с ДДС, която е и предмет на исковата претенция.

Издадени са фактури от „Н.Б.Г.“ ЕООД с получател „Н.“ АД за ползваните услуги за срока на процесния договор, както следва:

Фактура № 1003703/13.09.2022г. за м.09.2022г. на стойност 7581.00 лева без ДДС, съответно 9097.20 лева с ДДС ;

Фактура № 1003704/13.09.2022г. за м.10.2022г. на стойност 8122.50 лева без ДДС, съответно 9747.00 лева с ДДС;

Фактура № 1100034762/05.10.2022г. за м.11.2022г. на стойност 8664.00 лева без ДДС, съответно 10396.80 лева с ДДС;

Фактура № 1100035982/04.11.2022г. за м.12.2022г. на стойност 9205.50 лева без ДДС, съответно 11046.60 лева с ДДС.

Общата стойност на фактурите за процесния период е 40287.60 лева с ДДС. Ведно с търсената по § 4 от преамбюла сума от 7960.50 лева с ДДС общата стойност на претенция възлиза на 48248.10 лева, както е заявена с исковата молба.

Спори се относно дължимостта на сумите с оглед възражението на ответника, че клаузата, определяща метода за изчисляване на месечната лицензионна такса, е нищожна, тъй като води до нееквивалентност на престациите, евентуално като противоречаща на чл.102, буква а) от ДФЕС, забраняваща злоупотребата с доминантно положение в гражданските и търговски отношения. Акцентира се на обстоятелството, че така определена лицензионната такса се плаща за гарантиран минимален брой абонати, а не за реален брой абонати на лицензополучателя, което е наложено от ищеца спрямо ответника като доминантна страна по договора, и което води до прекомерност на възнаграждението.

За изясняване на спора е била допусната и приета като неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която, след преглед на материалите по делото и проверка в счетоводството на двете спорещи страни, както и в НАП, е дало заключение, че:

Реалният средномесечен брой абонати на ответника за процесния период е, както следва: 651 броя за м.септември, 680 броя за м.октомври, 691 броя за м.ноември и 692 броя за м.декември.

3

Дължимото за процесния период възнаграждение е определено по методологията на договора на база единствено минимално гарантиран брой абонати, поради това, че реалният им брой не надхвърля минимално гарантирания по т.4.1 от договора и е, както следва : за 700 абонати за м.09.2022г., за 750 абонати за м.10.2022г., за 800 абонати за м.11.2022г. и за 850 абонати за м.12.2022г.;

Общо дължимата сума е 40287.60 лева с ДДС, за което са издадени приложените четири броя фактури;

Непогасеният остатък по фактура № 1003700/13.09.2022г., представляващо задължение за заплащане на лицензионно възнаграждение по предходен договор, е 7960.50 лева с ДДС;

Общата стойност на неплатените месечни такси за периода 01.09.2022г. – 31.12.2022г. и непогасения остатък от задължение по предходен договор, отразено в §4 от преамбюла, е 48248.10 лева с ДДС;

Дължимата неустойка за забава в плащането на горните суми е в размер на 9649.62 лева;

Вещото лице е отразило, че фактурите (както за задълженията за периода по процесния договор, така и за дължимото по § 4 от преамбюла на договора), са били надлежно осчетоводени от ищеца и ответника, като същите са намерили отражение в справките-декларации по ЗДДС на ответника и за тях дружеството е ползвало данъчен кредит.

Не се спори, че услугите, за които е дължимо лицензионното възнаграждение, са били предоставени от ищеца на ответника в пълен обем.

С молба от 29.04.2024г. ищецът е признал, че сумата от 7960.50 лева по § 4 от преамбюла е била заплатена от ответника на 27.04.2024г., което признание на неблагоприятно за ищеца обстоятелство, направено от него, следва да се приеме от съда за настъпило.

Приложено е определение от 28.06.2024г. по адм. д. № 511/2024г. на АССГ, от което се установява, че ответникът е депозирал пред Комисията за защита на конкуренцията искане за образуване на производство за разглеждане на допуснати от ищеца нарушения на чл.15 и чл.21 от Закона за защита на конкуренцията, по който е бил постановен отказ от Комисията, отменен с определението на административния съд по преценка, че изложените от Комисията мотиви за прекратяване на производството касаят основателността, а не допустимостта на повдигнатия спор. С молба от 16.08.2024г. ответникът е поискал спиране на настоящото производство на основание чл.224, ал.1, т.4 ГПК до решаване на спора пред КЗК, което искане е оставено без уважение от съда по аргумент от ТР № 2/09.07.2019г. по т.д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което подлежи на спиране съдебно производство, в което решаващ е въпрос предмет на друго висящо съдебно производство, какъвто характер обаче производството по дял III, глава осма от ЗЗК пред КЗК няма.

Като доказателства са приобщени писма от ответника до ищеца, без дата, с искане за промяна на методологията на ценообразуване и настояване същата да е съобразена с 4 реалния брой абонати на лицензополучателя за лицензионната територия. Няма приложени доказателства писмата да са били връчени на адресата.

Прието е извлечение от електронно издание на в.Капитал, без посочен брой и година, с публикация относно относителния дял на ищеца от аудиторията на основните медийни групи, която не съставлява доказателство за изнесените данни.

Софийският градски съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Съгласно чл.91 от ЗАПСП радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, включително чрез пряко въвеждане, има изключително право да разрешава преизлъчването й срещу възнаграждение.

Обстоятелствата, че ищецът е лицензиран доставчик на медийни услуги и като такъв е регистриран в СЕМ, съответно, че ответникът контролира мрежа за разпространение на тв канали и е вписан в публичния регистър на КРС, не са спорни. Не е спорно нито сключването на договора между страните, с който ищецът е предоставил на ответника неизключително право на разпространение на тв програми за определен срок, нито, че лицензодателят е изпълнил задължението си по договора. Не се спори и относно обстоятелството, че лицензополучателят не е заплатил договореното за срока на договора възнаграждение, нито размера му. Спори се относно дължимостта на това възнаграждение по доводи на ответника за нищожност на клаузата на т.4.1 от договора.