Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3608 от 04.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8227/2022
Вид
Решение № 3608
Подписан
04.07.2023
Състав
Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Калина Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 227, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4 · Закон за особените залози
  • чл. 100 · Закон за собствеността
  • чл. 113 · Закон за собствеността
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 80 · Закон за собствеността
  • чл. 80, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 81 · Закон за собствеността
  • чл. 83 · Закон за собствеността
  • чл. 84 · Закон за собствеността
  • чл. 99 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 3608 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Калина Анастасова

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100508227 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 11.04.2022г., постановено по гр.д. № 28067/2021г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, са уважени предявените от “АББ” ЕООД срещу “Б.” ЕООД /в несъстоятелност/ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 80 от ЗС, като е признато за установено, че ищецът е собственик на лек автомобил “Форд”, модел “Форд Турнео Къстъм”, с номер на шаси WF03XXTTG3FK08667, двигател CYFFFK08667, рег. № *******, цвят металик и на лек автомобил “Форд”, модел “Форд Транзит Кустом”, с номер на шаси WF01XXTG1FC64442, двигател № CYFFFC64442 рег. № *******А, цвят сив металик, въз основа на давностно владение.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника “Б.” ЕООД /в несъстоятелност/, в която се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се твърди, че в обжалваното решение съдът неправилно е приел, че автомобилите са владени от ищеца като собствени и 1 че не е налице противопоставяне от страна на ответното дружество. Тези изводи били формирани без да се вземат предвид всички събрани по делото доказателства. Не била обсъдена приложената нотариално заверена декларация от управителя на дружеството от 06.03.2019г., в която е посочено, че процесните МПС са собственост на ответника. Освен това не били изложени съображения по отношение на представения протокол от събранието на кредиторите, проведено на 04.08.2020г., на което е взето решение да бъдат продадени 15 МПС, собственост на длъжника, включително и процесните, като решението е подкрепено от представител на ищцовото дружество. Пред първоинстанционния съд били ангажирани доказателства, а именно – договор за особен залог на търговското предприятие на ответника, което според жалбоподателя е пречка за прехвърляне на автомобилите. Не било представено разрешение от заложния кредитор за разпореждане с имуществото. Пречка за прехвърляне на МПС са и наложените запори по образувани срещу “Б.” ЕООД /в несъстоятелност/ изпълнителни дела. Аргументира становище, че по делото не е доказано, че ищецът е заприходил процесните МПС като активи на дружеството, което е още едно доказателство, че същият не е упражнявал фактическа власт с намерение за своене. Такъв извод не можел да се формира и въз основа на другите писмени доказателства – конкретно фактури за заплащане на наем за паркинг. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна „АББ” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съотвествие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Конкретно твърди, че владението върху двата автомобила е придобито въз основа на сключен между страните договор за покупко-продажба от 15.06.20165г., като от тази дата и до настоящия момент владението е явно, непрекъснато и спокойно. Установено било, че ищецът е заплатил пълния размер на продажната цена, но окончателен договор не бил сключен по вина на продавача. Освен това по делото било доказано, че “АББ” ЕООД е извършвал фактически действия, които несъмнено установяват владение за себе си, а именно – действия по ремонт и поддръжка на автомобилите, 2 използвал ги е за своята дейност и е заплащал разходи във връзка с осигуряване на паркинг за автомобилите. Фактът на упражняване на владение за период повече от 5 години се доказвал и от събраните гласни доказателствени средства. Оспорват се доводите на жалбоподателя за действия, водещи до прекъсване течението на давностния срок. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 от ЗС от ГПК за установяване право на собственост върху движими вещи - моторни-превозни средства, въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания срещу правилността на постановеното решение настоящият съдебен състав приема следното:

Между страните по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 15.06.2015г. бил сключен писмен договор за покупко-продажба на процесните леки автомобили /регистрирани в службите за регистрация/, като купувачът /ищецът/ заплатил на 17.06.2015г. на продавача уговорената продажна цена в общ размер на 100 000 лв., а продавачът /ответникът/ му предал владението върху вещите на 15.06.2015г.

Последното обстоятелство е изрично удостоверено в чл. 6 от договора.

Страните постигнали съгласие, че в срок до 30.06.2015г. ще се явят в кантората на нотариус Р.Д., с рег. № 274 на НК, за извършване на нотариална заверка на подписите.

Видно е от приетия като доказателство по делото протокол от събрание на кредиторите на "Б." ООД /в несъстоятелност/, проведено на 04.08.2020г. по т.дело № 2949/2017г. по описа на СГС, ТО, VІ-21 с-в, че пълномощник на 3 ищеца - адв. П. Б. /надлежно упълномоще/, дал съгласие за продажба на 15 бр. моторни превозни средства, в т.ч. процесните, по реда на чл. 639б, ал. 4 вр. с, ал. 1 ТЗ.

С договор за залог на търговско предприятие от 22.12.2014г., сключен между “Българска банка за развитие” АД, в качеството на заложен кредитор, и “Е.В.” ООД /предишно фирмено наименование на “Б.” ООД/, в качеството на залогодател, залогодателят е учредил по реда и при условията на ЗОЗ в полза на заложния кредитор особен залог върху търговското предприятие на “Е.В.” ООД. Договорът е сключен за обезпечаване на всички вземания на заложния кредитор до увеличения размер на 1 200 000 евро по сключен с банката договор за кредит до достигане на първоначално уговорения размер на кредита от 3 000 0000 евро.

На 28.12.2017г. е вписан в Централния регистър на особените залози запор на имуществото по чл. 4 от ЗОЗ въз основа на запорно съобщение по изпълнително дело № 20178950401941 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ и с район на действие – ОС Варна, включително и върху едно от процесните МПС, а именно - лек автомобил “Форд”, модел “Форд Транзит Кустом”, с рег. № *******А.

По делото са представени фактури за заплащане от страна на ищцовото дружество на абонамент за паркинг в периода от м.04.2015г. до 04.01.2021г.

Представена е и нотариално заверена декларация от управителя на ответното дружество от 06.03.2019г., приложена по т.д. № 2049/2017г. по описа на СГС, в която е обективирано изявление, че процесните две МПС са собственост на “Б.” ООД.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите С.К.

/счетоводител на ищцовото дружество в периода от 2015г. и до настоящия момент/ и П.Н. /управител на фирмата, стопанисваща паркинг в центъра на София, на който ищцовото дружество е ползвало паркоместа от 2015г./, които следва да се кредитират като логични, вътрешно непротиворечиви, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, че от м.06.2015г. и към настоящия момент ищецът упражнява фактическа власт върху процесните автомобили, като ги е ползвал във връзка 4 с осъществяването на търговската си дейност, ремонтирал ги, заплащал разходите по поддръжката им - данъци, застраховки, технически прегледи; никой не бил предявил претенции по отношение на превозните средства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът основава правата си по отношение на спорния лек автомобил на придобивна давност по чл. 80, ал. 1 ЗС, текла от 15.06.2015г.

С нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС е уреден способ за оригинерно придобиване на собственост върху движими вещи, който обаче не намира приложение по отношение на вещи, за прехвърлянето на които се изисква спазването на квалифицирана форма на сделката - нотариален акт или нотариална заверка на подписите /какъвто е разглеждания случай/. А съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

В разглеждания случай въззивният съд приема, че на 15.06.2015г. между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесните автомобили. Договорът съдържа уговорки относно съществените елементи на договора за продажба /чл. 19, ал. 2 ЗЗД/ - предмет и цена, при допълнителни уговорки за предаване на владението върху вещите - регистрирани автомобили, срещу заплащането на продажната цена преди сключването на окончателния договор за продажба в писмена форма с нотариална заверка на подписите - чл. 144, ал. 2 ЗДвП, както и за прехвърляне на риска върху купувача по време на ползването на вещта. Този договор няма вещно-транслативно действие /поради което и ищецът не е придобил правото на собственост/, но същият в частност служи като основание за предаване на владението върху вещта и ищецът би могъл да я придобие по давност при условията на чл. 80, ал. 1 ЗС, ако установи, че е осъществявал явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесния автомобил в продължение на указания в посочената норма срок /чл. 154, ал. 1 ГПК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно /фактическата власт е 5 упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява презумпцията на чл. 83 от ЗС/ и несъмнено /няма съмнение, че ищецът е държал вещта, както и че я е държал за себе си/.

Владението, като фактическо състояние е несмущавано, непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време, в случая 5 години, което състояние включва обективен елемент - фактическа власт /corpus/ и субективен - намерение за своене на вещта /аnimus/ - чл. 68, ал. 1 от ЗС.

Според презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 69 от ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г од. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл. 120 от ЗЗД вр. с чл. 84 от ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че след като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат, като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.